Отмъстена любов

ното е от майка му. Бързо се изправи до седнало положение,

Линията прекъсна. С някаква част от съзнанието си предусе­

макар това да означаваше, че гърдите му ще останат непокрити.

щаше какво може да е, но старателно игнорира тази мисъл. Не

Тя никога не му звънеше, за да „не прекъсва работата му".

можеше да отиде сега. Абсолютно невъзможно му беше.

Натисна няколко бутона, вкара паролата си и се приготви да

А и може би нямаше нищо страшно. В крайна сметка, пара-

изтрие съобщението от непознатия номер, което се беше запи­

ноята беше страничен ефект от прекалено голямото количество

сало първо.

допамин и Господ беше свидетел, че той си получаваше дозата

„Имате обаждане от 518- дрън-дрън-дрън... " Натисна бу­

в изобилие. Щеше да отиде в защитената къща на майка си вед­

тона за прекъсване, за да пропусне частта със съобщаването на

нага щом му бе възможно и нямаше съмнение, че всичко с нея

номера и се приготви да натисне цифрата седем, за да изтрие

ще е наред. Я почакай, зимното слънцестоене. Сигурно беше

съобщението.

това. Без съмнение тя искаше да организира тържество, в което

Пръстът му вече натискаше бутона, когато женски глас каза:

да участват Бела, Зи и бебето. За Нала това щеше да е първият

- Здравейте, аз...

ритуал във връзка със слънцестонето, а майка му гледаше мно­

Гласът... Гласът беше... на Елена?

го сериозно на тези неща. Макар и да живееше от отсамната

По дяволите!

страна, традициите на Избраниците, с които беше родена, все

Гласовата поща беше безжалостна и не я интересуваше, че

още бяха част от нея.

съобщението, което бе решил да изтрие току-що, беше от Еле­

Със сигурност беше това.

на. Докато ругаеше, системата превключи и той чу мекия глас

Успокоен той добави номера на Елена в указателя си и го

на майка си да говори на Древния език.

набра.

- Поздрави, скъпи мой сине. Надявам се, че си добре. Моля,

извини ме за безпокойството, но се чудех дали би могъл да се

Единственото, за което успяваше да мисли, докато телефо­

отбиеш вкъщи за кратко в някой от следващите дни. Има

нът звънеше, освен „вдигни, вдигни, вдигни", беше, че се на­

нещо, което трябва да обсъдя с теб. Обичам те. Довиждане,

дява тя да е добре. Което беше пълна глупост. Като че тя би се

мой роден сине.

обадила на него, ако изпаднеше в беда.

Рив се намръщи. Съобщението беше също толкова официал­

Тогава защо...

но, както и написаните с красивия й почерк писма, но молбата

- А л о ?

не беше типична за нея и това правеше ситуацията спешна. Но

Звукът от гласа й стори нещо, което горещият душ, завивка­

той не беше във форма. На следващата вечер не му беше въз­

та от норки и близо трийсетградусовата температура в помеще­

можно да отиде заради „срещата" му, така че трябваше да отло­

нието не успяха. В гърдите му се разля побеждаваща вцепене­

жи посещението за по-следващата вечер и то при положение че

нието и студа топлина, изпълваща го с... живот.

се чувства достатъчно добре.

Рив угаси осветлението, за да се концентрира напълно вър­

Обади се в дома на майка си, и когато една от догените вдиг­

ху нея.

на, той й обясни, че ще дойде в сряда вечерта веднага след за­

- Ривендж? - проговори тя след миг.

леза.

Той се отпусна на възглавниците си и се усмихна в тъмното.

- Господине, ако позволите - отговори прислужницата, -

- Здравей.

много се радвам, че ще ни посетите.

1 1 6 Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

117

„нощи на север" с Фюри и Избраниците, за всички случаи, в

които си беше лягал в леглото с тениска с дълги ръкави, прикри­

ващи синините по ръцете му с обяснението, че „му е студено",

П

за всичките му твърдения „накуцвам, защото тренирах прекале­

О ТЕНИСКАТА ТИ ИМА КРЪВ... И... 0, БОЖЕ, ПО КРАМОЛА ТИ

но усърдно".

също. Рот, какво се е случило?

- Биеш се. - Тя пъхна ръце в джобовете на джинсите си и

Изправен лице в лице със своята обична шелан в кабинета

макар той да не виждаше много, беше достатъчно, за да преце­

си в имението на Братството, Рот придърпа коженото яке по-

ни колко добре съответстваше черното поло на изражението на

плътно около себе си. Е, поне беше измил лесърската кръв от

лицето й. - Нека изясним. Казваш ми, че се каниш да започнеш

ръцете си.

или вече го правиш?

Гласът на Бет стана по-тих.

Въпросът беше риторичен, но очевидно тя искаше цялата

- Каква част от кръвта, която виждам, е твоя?

лъжа да лъсне.

Беше красива, каквато винаги е била за него, единствената

- Вече се бия. От няколко месеца.

желана, единствената спътница. В джинси и черно поло, с пада­

Завладяха я гняв и болка и той усети миризма на обгорено

ща по раменете тъмна коса, за него тя бе най-привлекателното

дърво и топяща се пластмаса.

създание, което беше виждал.

- Виж, Бет, трябва да...

- Рот.

- Трябва да си честен с мен - отсече тя остро. - Ето какво

- Не всичко - кръвта от порязаното му рамо със сигурност

трябва.