Отмъстена любов

Д Ж . P. У О РД

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

103

възможните варианти и последствията от тях и да се надява па­

Отдръпна ръка. Тази среща беше като пропуск за излизане

циентът да вземе разумно решение.

от затвора в игра на „Монопол". Като спасителен сал от само­

Духна остър вятър и изду полата й, което я накара да мечтае

тен остров. Като ръка, протегната над скалата, от която висеше.

за коженото палто на Ривендж. Подаде глава иззад сградата на

Отчаянието я върна обратно в релсите, както нищо друго

клиниката и огледа пътя за фаровете на кола.

не можеше да го постигне. Нямаше право да излиза с когото и

Десет минути по-късно отново погледна часовника си.

да било, щом гледаше така на нещата. Не беше честно спрямо

И още десет минути по-късно пак хвърли поглед към кит­

околните и не беше полезно за нея самата. Когато Стефан я

ката си.

потърсеше отново, ако изобщо го направеше, щеше да каже, че

Бяха й вързали тенекия.

е много заета.

Не беше никаква изненада. Срещата беше организирана пре­

- Елена? Добре ли си?

калено прибързано, не се познаваха.

Елена отскочи назад от вратата, която все пак се беше отво­

След още един студен порив на вятъра тя извади телефона

рила широко.

си и написа съобщение: „Здравей, Стефан. Съжалявам, че се

- Лузи! Извинявай, просто... Бях се замислила. Как е татко?

разминахме тази вечер. Може би някой друг път. Е. "

- Много добре, наистина чудесно. Пак заспа.

Прибра телефона обратно в джоба и се материализира в

Лузи пристъпи навън и затвори, за да задържи топлината

дома си. Вместо да влезе направо вътре, тя се сгуши в тънкото

вътре. Образът й беше станал познат до болка след двете го­

си палто и започна да крачи напред-назад по напуканата пъте­

дини заедно, а хипарските дрехи и прошарената коса й дейст­

ка, водеща към задната врата. Отново задуха студен вятър и тя

ваха успокояващо. Както винаги в едната си ръка държеше

почувства как щипе лицето й.

медицинското куфарче, а на противоположното рамо висеше

Очите й започнаха да парят.

голямата й дамска чанта. В медицинското куфарче носеше

Обърна се с гръб към леденото течение, а няколко кичура от

стандартното: апарат за кръвно налягане, слушалки и няколко

косата й се развяха около лицето й, сякаш в опит да избягат от

по-леки лекарства, които Елена беше виждала да се използ­

студа. Тя потрепери.

ват до едно. Дамската й чанта съдържаше страница с кръс­

Страхотно. Сега очите й се напълниха със сълзи, а вече ня­

тословицата от „Ню Йорк Таймс", обожаваните от нея дъвки

маше за извинение студения вятър.

„Риглис Спиърминт", портмоне и червило с прасковен цвят,

Боже, плачеше ли? Заради нещо, което би могло да е прос­

което прокарваше по устните си на равномерни, интервали от

то недоразумение? Заради мъж, когото едва познаваше? Защо

време. Елена знаеше за кръстословицата, защото Лузи и баща

имаше толкова голямо значение за нея?

й я решаваха заедно, за дъвките - от обвивките, които вижда­

Но всъщност изобщо не беше заради него. Проблемът беше

ше в боклука, а червилото беше повече от очевидно. За порт­

у нея. Мразеше положението, в което се намираше. Ненавистно

монето само предполагаше.

й беше, че е сама.

- Как си? - Лузи зачака отговор, отправила с внимание към

В опит да намери опора в буквалния смисъл на думата, тя

нея ясните си сиви очи. - Връщаш се малко по-рано.

хвана дръжката на задната врата, но не успя да се накара да

- Върза ми тенекия.

влезе. Образът на овехтялата, прекалено подредена кухня, на­

Начинът, по който Лузи постави ръка върху рамото й, беше

биващото се в съзнанието скърцане на стълбите към мазето,

онова, което я превръщаше в отлична сестра. С един допир тя

миризмата на прах и хартия, идваща от стаята на баща й, й бяха

предлагаше успокоение, топлина и съпричастност, а всичко

така до болка познати, както собственото й отражение в огле­

това спомагаше за успокояване на кръвното налягане, пулса и

далото. Тази вечер всичко беше прекалено натрапващо се, като

нервното напрежение.

ярки лъчи, които се забиваха право в двете й очи, като оглуши­

Това пък допринасяше за проясняване на съзнанието.

телен рев в ушите й, като непоносима смрад, атакуваща носа й.

- Съжалявам - каза Лузи.

104

д ж . р . у о р д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

105

- О, не, така е по-добре. Искам да кажа, очаквах прекалено

вещи. Имаше нужда да положи някъде умореното си тяло всеки

много.

ден и това беше всичко.

- Наистина ли? Звучеше ми съвсем разумна, когато ми каза

Обикновено четеше за кратко, преди да заспи, но не и днес.

за срещата. Спомена, че излизате само на кафе.

Нямаше нужната енергия. Протегна се и угаси лампата, кръсто­

По някаква причина Елена реши бъде напълно откровена.

са крака в глезените и опъна ръце от двете страни на тялото си.

- Не. Търсех изход. А това няма как да стане, защото никога

Усмихна се, когато осъзна, че с баща й спят в абсолютно

няма да го оставя. - Елена поклати глава. - Както и да е. Много

еднаква поза.

благодаря, че дойде.

В тъмното тя се замисли за Лузи и за това как старателно се

- Ситуацията не е или-или. Няма нужда да избираш между