Отмъстена любов

да мисли за голите гърди на Рив с онези татуирани червени

Рив се съсредоточи върху острия връх на ножа.

звезди, когато едва беше събрала куража да излезе на среща с

- Тази задача... не е за веселба.

друг мъж.

Трябваше да се концентрира върху това да свали униформа­

та си и да подобри поне донякъде външния си вид.

С наближаването на края на нощта и съответно на смяната й,

Докато пристигаха сестрите от дневната смяна, а тези от

Елена ставаше все по-нервна. Време за среща. И време да взе­

нощната си тръгваха, тя съблече униформата си и сложи полата

ме решение. Мъжът трябваше да дойде да я вземе от клиниката

и блузата, които беше донесла със себе си...

след двайсет минути.

Беше си забравила обувките.

Боже, пак я бе обзела нерешителност.

Страхотно! Белите гуменки бяха толкова секси.

Името му беше Стефан. Стефан, син на Тем, макар тя да не

- Какво има? - попита Катя.

познаваше нито него, нито семейството му. Той беше обикно­

Тя се обърна.

вен вампир, а не член на аристокрацията. Беше придружил до

- Има ли някакъв шанс това на краката ми да не съсипва на­

клиниката братовчед си, който бе порязал ръката си, докато це-

пълно външния ми вид?

100

Д Ж . Р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

101

- Честно ли? Не е толкова зле.

увери, че е предала всичко на следващата смяна. Доволна, че

- Никак не умееш да лъжеш.

всичко е наред, тя мина през вратите и се изкачи по стълбите,

- Поне опитах.

докато най-накрая не излезе от клиниката.

Елена прибра униформата в чантата си, оправи косата си и

Навън в нощта установи, че захладняването бе преминало

провери състоянието на грима си. Разбира се, беше забравила

в студ. Въздухът й миришеше на синьо, ако цветовете изобщо

молива за очи и спиралата, така да се каже, и на този фронт

имаха мирис. Бе свеж, мразовит и чист. Тя го вдишваше дълбо­

липсваше въоръжение.

ко и после го издишваше във вид на бели облачета. При всяко

- Радвам се, че тръгваш - каза Катя, докато триеше разписа­

вдишване имаше чувството, че поема сапфиреното сияние на

нието за предишната нощ от бялата дъска.

небето в дробовете си и че звездите са искри, които подскачат

- Като се има предвид, че си мой шеф, това малко ме при­

в тялото й.

теснява. Бих предпочела да те радва идването ми в клиниката.

Сбогува се и с последните сестри, които си тръгваха с ко­

- Не, не става дума за работата. Радвам се, че ще излизаш

лите си или дематериализирайки се, в зависимост от плановете

тази вечер.

им. Катя излезе и също отпътува.

Елена се намръщи и се озърна. По някакво чудо бяха сами.

Елена погледна часовника си, докато потропваше на студа.

- Кой е казал, че отивам някъде, а не вкъщи?

Мъжът закъсняваше е десет минути. Не е кой знае какво.

- Никоя сестра, която се прибира у дома си, не се преоблича

Облегна се на алуминиевата облицовка и почувства кръвта

тук. И също така не се тревожи дали обувките пасват на полата.

да кипи във вените й, странно усещане за свобода се надигаше

Ще ти спестя въпроси от рода „Кой е той?".

в гърдите й при мисълта, че ще излиза с мъж. Сама.

- Това е истинско облекчение.

Кръв. Вени.

- Освен ако нямаш желание да споделиш.

Нищо не беше направено за ръката на Ривендж.

Елена се засмя.

Тази мисъл връхлетя съзнанието й и се загнезди там като

- Не, предпочитам да го запазя за себе си. Но ако се получи

ехо от пронизителен шум. Не се беше погрижил за ръката си. В

нещо... ще споделя.

картона му не беше отбелязано нищо, свързано с инфекцията, а

- Няма да настоявам. - Катя отиде до шкафчето си и се заг­

Хавърс беше така педантичен към записките си, както към уни­

леда в него.

формите, хигиената в стаите на пациентите и реда в складовете

- Добре ли си? - попита Елена.

със санитарни материали.

- Мразя тази проклета война. Мразя, че непрестанно докар­

Когато се беше върнала с лекарствата в кабинета за прегле­

ват още и още мъртъвци, а болката, която са изпитали, личи по

ди, Ривендж вече беше облякъл ризата си и я беше закопчал,

лицата им. - Катя отвори шкафчето си и извади якето си. - Съ­

но тя реши, че това се е случило след прегледа. Сега можеше

жалявам, нямах намерение да ти развалям настроението.

да се обзаложи, че я е облякъл в мига, когато беше премерила

Елена се приближи до нея и сложи ръка на рамото й.

кръвното му налягане.

- Знам как се чувстваш.

Само че... това не беше нейна работа. Ривендж беше въз­

За миг останаха с вперени една в друга очи. После Катя про­

растен и имаше пълното право да взима лоши решения по от­

чисти гърло.

ношение на здравето си. Също като онзи наркоман, който едва

- Хайде, трябва да тръгваш. Сигурно вече те чакат.

беше преживял нощта и както безброй други пациенти, кимащи,

- Той ще ме вземе от тук.

докато докторът бе пред тях, но после си отиваха вкъщи и не ги

- Може да се помотая отвън и да изпуша една цигара.

беше грижа за лекарствата и възстановяването им.

- Ти не пушиш.

Тя не можеше да стори нищо, за да спаси някой, нежелаещ да

- Дявол да го вземе, пак изгубих.

бъде спасен. Нищо. И това беше една от най-големите трагедии

На път към изхода Елена се отби на регистрацията, за да се

в работата й. По силите й беше единствено да обясни какви са

102