Отмъстена любов

рискован, но потенциалът за печалба - огромен. А на него му

ващ се във въздуха, сякаш никога не го е имало.

бяха нужни пари. Много пари. Да подържа стандарта на живот,

Рот се облегна на рафтовете, а пулсиращото главоболие го

па който беше свикнала и който заслужаваше майка му, пред­

накара да повдигне очилата си и да разтърка безполезните си

ставляваше предизвикателство на стойност няколко милиона.

очи. После спусна клепачи и остана неподвижен на мястото си,

Имаше разноски и по собствените си къщи. Също така всяка

застинал като обкръжаващия го камък.

година подновяваше бентлито си в мига, в който на пазара се

- Изглеждаш съсипан - отбеляза Ви.

появеше новият модел.

И се чувстваше точно така.

Засега, обаче, най-сериозният му личен разход се съдържа­

ше в черна кадифена торбичка. Рив разрови фактурите, разстла­

ни пред него, и взе онази, изпратена му от бижутерски магазин

Търговията с наркотици беше доста доходоносен бизнес.

в Ню Йорк. Сега пратките пристигаха в понеделник. Преди това

В кабинета си в „Зироу Сам" Ривендж прегледа всички ка-

се случваше в последния петък от месеца, но след отварянето на

110

А Ж . P. У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

111

„Желязната маска" беше сменил почивния ден на „Зироу Сам"

телефон иззвъня. Хвърли поглед към дисплея, видя, че номерът

с неделя.

не му е познат и не вдигна. Единствените, които имаха номера

Разхлаби сатенената панделка и отвори торбичката, като из­

му, бяха онези, с които той желаеше да разговаря и списъкът

сипа навън цяла шепа бляскави рубини. Четвърт милион долара

беше доста кратък: сестра му, майка му, Хекс, Трез и Ай Ем. И

под формата на кървавочервени камъни. Върна ги обратно в

Зейдист - хелренът на сестра му.

кесийката, завърза панделката на здрав възел и погледна часов­

Това бяха всички.

ника си. Оставаха шестнайсет часа до момента, когато трябва­

Измъкна иглата от кръвоносния съд и изруга, когато чу сиг­

ше да поеме на север.

нала, че е оставено гласово съобщение. Получаваше такива от

Първият вторник от месеца беше денят, когато се откупваше

време на време. Хората му съобщаваха подробности и инфор­

пред Принцесата по два начина. Първо със скъпоценните камъ­

мация за живота си, бъркайки го с друг. Никога не им се обаж­

ни. А после и с тялото си.

даше, нито им пращаше съобщение, гласящо: „Не съм онзи, за

Ала я караше и тя да си плати.

когото ме смяташ ". Щяха сами да разберат, когато търсеният

При мисълта къде отиваше и какво щеше да прави, тилът му

от тях не върнеше обаждането.

настръхна и не беше изненадан, когато взорът му започна да се

Затвори очи, отпусна се назад в креслото си и хвърли сприн­

променя - тъмнорозови и кървавочервени оттенъци замениха

цовката върху разпилените документи, без да го е грижа дали

черните и белите цветове в офиса му, а полезрението му беше

лекарството ще подейства.

като премазано с булдозер и се превърна в двуизмерна плоскост.

Седнал сам в своята бърлога на порока, в настъпилата

Отвори чекмеджето и извади една от прекрасните си нови

тишина, след като всички си бяха тръгнали, а почистващият

кутии допамин. Взе спринцовката, използвана последните два

персонал още не беше дошъл, му беше все едно дали двуиз-

пъти, когато се беше инжектирал в офиса, нави левия си ръкав

мерните образи около него отново ще придобият обем. Не се

и постави турникет по средата на бицепса по навик, а не по не­

интересуваше дали спектърът от цветове ще се възстанови.

обходимост. Вените му бяха така отекли, като че под кожата му

Не се чудеше през всяка изминала секунда дали ще се върне

се бяха заровили къртици и той почувства задоволство заради

към „нормалното".

окаяното им състояние.

Това беше нещо ново, осъзна той. Досега винаги бе изпитвал

Иглата нямаше предпазител, който да се налага да отстраня­

отчаяно нетърпение лекарството да подейства.

ва, и той напълни спринцовката със сръчността на наркоман.

Какво беше обърнало нещата?

Отне му известно време да открие подходяща вена, като дуп­

Той остави въпроса да се рее във въздуха, взе мобилния си

чеше с тънкия връх ръката си отново и отново, без да чувства

телефон и хвана бастуна. С пъшкане се изправи внимателно и

нищо. Най-накрая разбра, че е уцелил вярното място, защото

влезе в спалнята си. Чувството на вцепененост в краката му на­

щом дръпна буталото обратно, прозрачният разтвор на медика­

стъпваше бързо, по-бързо отколкото на връщане от Кънекти-

мента се беше примесил с кръв.

кът, но пък това беше част от проклятието. Колкото по-малко

Освободи турникета и продължи да натиска с палец бутало­

бъдеше изкушавана симпатската му страна, толкова по-добре

то на спринцовката, загледан в обезобразената си ръка. Зами­

действаше лекарството. Това, че беше помолен да види сметка­

сли се за Елена. Макар да не му се доверяваше, да не желаеше

та на краля наистина успя да го възбуди.

да се чувства привлечена от него и да беше готова да се бори

А като си седеше сам, в така наречения си „дом", нямаше как

със зъби и нокти само за да не излезе с него, тя все пак държе­

да се развълнува.

ше да го спаси. Въпреки всичко желаеше най-доброто за него и