Отмъстена любов

беше погрижила за порязването на баща й. Да си добра сестра

себе си и баща...

означаваше да те интересува цялостното състояние на пациен­

- Наистина оценявам, че успя да дойдеш. Беше много мило

тите ти, дори след като си тръгнеш. Също така беше важно да

от твоя страна.

инструктираш близките за грижите, които трябва да полагат.

Лузи се усмихна по начина, по който го беше направила

Това не беше работа, която свършва с края на смяната ти.

Катя по-рано, с плътно стиснати устни и тъжно.

Тя отново светна лампата.

- Добре, ще замълча, но съм права. Можеш да имаш връзка

Стана и отиде до бюрото, което беше получила безплатно

и пак да си добра дъщеря на баща си. - Лузи хвърли поглед към

от клиниката след подновяване на мебелировката там. Интер­

вратата. - Слушай, трябва да наблюдаваш раната на крака му.

нет връзката беше бавна както винаги, но най-накрая тя получи

Смених превръзката, но още ме тревожи. Боя се, че е на път да

достъп до базата данни, съдържаща картоните на пациентите.

се инфектира.

Въведе личната си парола и зададе търсене... после зададе

- Ще го направя, благодаря ти.

още едно. Първото беше по необходимост, а второто от любо­

След като Лузи се дематериализира, Елена влезе в кухнята,

питство. Запази двата файла, изключи лаптопа и взе телефона.

заключи вратата и се запъти надолу към мазето.

Баща й спеше в огромното викторианско легло в спалня­

та си. Таблата зад главата му наподобяваше входната арка на

гробница. Той лежеше отпуснат сред куп копринени възглав­

ници, а кървавочервената кадифена завивка беше внимателно

подгъната по средата на гърдите му.

Изглеждаше като крал, легнал да отдъхне.

МИГОВЕ ПРЕДИ ЗОРАТА, ТОЧНО ПРЕДИ СВЕТЛИНАТА ДА ЗАПО~

чне да струи от източното небе, Рот се материализира в гъ­

Сред като се беше разболял душевно, косата и брадата му

стите гори на северния склон на планината в имението на Брат­

бяха побелели и Елена се беше разтревожила, че започват про­

ството. Никой не се беше появил в „Ловната ферма" и притис­

мените, предвещаващи края. Но след петдесет години той про­

кан от наближаващия изгрев, той беше принуден да си тръгне.

дължаваше да изглежда по същия начин, по лицето му нямаше

Крехките борови клонки, станали още по-чупливи заради

нито бръчка, а ръцете му бяха силни и здрави.

студа, пукаха шумно под подметките на ботушите му. Все още

Беше толкова трудно. Не можеше да си представи живо­

нямаше навалял сняг, който да погълне шумовете, но той го по-

та без него. Но също така не можеше да си представи да има

душваше във въздуха, чувстваше студът да щипе ноздрите му.

собствен живот с него наоколо.

Скритият вход към светилището на Братството на черния

Елена притвори вратата и отиде в своята собствена спал­

кинжал се намираше в дъното на пещерата. Ръцете му напипа­

ня, където се изкъпа, преоблече и накрая се изтегна на леглото

ха дръжката върху каменния портал и тежките входни врати се

си. Всичко, с което разполагаше, беше двойно легло, една въз­

плъзнаха настрани. Пристъпвайки по черните мраморни плочи,

главница и памучни чаршафи, но не я интересуваха луксозните

гой влезе навътре, а вратите са затвориха зад гърба му.

106

д ж . p . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

107

От двете му страни пламнаха факли по негова безмълвна за­

Или нямаше да има раса, която да защитават, или щяха да

повед, осветиха коридора навътре, както и масивните железни

се свършат Братята, играещи ролята на защитници. Рот извади

порти, поставени в края на осемнайсети век, когато Братството

трите урни от якето си и ги постави заедно в малка група. После

беше превърнало пещерата в гробница.

отстъпи назад.

Докато се приближаваше, му се струваше, че вижда със за­

Той беше допринесъл за много от наличните съдове. Преди

мъгленото си зрение въоръжени стражи, изправени до масив­

да стане крал.

ните колони на портите, отблясъците от пламъка вдъхваха жи­

- Вече знаех, че излизаш да се биеш.

вот там, където той не съществуваше. Със съзнанието си той

Рот обърна глава при звука от властния глас на Скрайб

раздели двете крила на портата и продължи навътре по дълъг

Върджин. Нейна Святост се рееше от вътрешната страна на ме­

коридор, по чиито стени от пода до намиращия се на дванайсет

талните врати с полюшваща се на трийсет сантиметра от мра­

метра височина таван имаше монтирани рафтове.

морния под черна роба, от чиито краища струеше светлината й.

Върху тях една до друга бяха подредени урни на лесъри,

Имаше време, когато тази светлина беше ослепително ярка,

свидетелства за битките, водени от Братството поколение след

а сега създаваше само бегли сенки.

поколение. Най-старите урни не бяха нищо повече от грубовати

Рот се обърна отново към урните.

ръчно изработени съдове, донесени до тук от Древната страна.

- Значи това е имал предвид Ви, като каза, че ще ми изключи

С всеки изминат метър навътре урните ставаха по-съвременни

шалтера.

и при следващата врата вече можеха да бъдат открити съдове

- Синът ми ме посети, да.

масово производство, внесени от Китай.

- Но ти вече си знаела. И между другото това не е въпрос.

По рафтовете нямаше останало много празно пространство

- Да, тя мрази въпросите.