Отмъстена любов

допамин, когато влезе в стаята за прегледи. Какво ли би си по­

лично им търсеше сметка.

мислила за него, ако знаеше какво върши, за да върви бизнесът

му гладко? Какво ли би казала, ако научеше, че като нареди на

Курвите заслужаваха уважение и неговите щяха да го по­

букмейкъра да си плати, иначе жена му ще получава пратки по

лучат.

пощата, оставящи кървава диря на входните стъпала, той не от­

- Първо го накарай да си плати - изръмжа Рив.

прави празна заплаха? Как би реагирала, ако знаеше, че е аб­

- Не се тревожи за това.

солютно способен сам да извърши кълцането или да нареди на

- По дяволите... Виня себе си - промърмори Рив и се протег­

Хекс, Трез или Ай Ем да го направят?

на към ножа за писма с формата на кинжал, който беше и също

Е, той вече знаеше отговора, нали?

така остър. - Трябваше да го убием по-рано.

Гласът й, този ясен и красив глас, повтори в главата му:, До-

- Тя имаше вид, че се справя.

добре я задръжте. За някой, който наистина би я използвал ".

- Може би се е прикривала по-добре от преди.

Тя, естествено, не знаеше подробности, но беше достатъчно

Четиримата останаха смълчани за известно време. В работа­

умна, за да откаже да приеме визитната му картичка.

та си се сблъскваха с много загуби - един мъртвец не беше кой

Рив насочи вниманието си към Хекс, която не беше помръд­

знае каква новина, - но в повечето случаи Рив и сътрудниците

нала от мястото си пред входната врата. Притихнала, тя се

му играеха ролята на знак минус в уравнението. Те отнемаха

втренчи в черния килим с къси влакна и започна да очертава

живот. Ако друг го направеше с някого от техните, не им се

окръжност с тока на ботуша си.

нравеше.

- Какво има? - попита Рив. Когато тя не вдигна поглед към

- Искаш ли да докладвам за положението тази вечер? - по­

него, усети, че й е трудно да се стегне. - Какво се е случило, по

пита Хекс.

дяволите?

- Не сега. Аз самият имам новини за споделяне. - Той си на­

ложи да се съсредоточи и погледна към Трез и Ай Ем. - Онова,

Трез и Ай Ем се върнаха и заеха местата си пред стената

което ще кажа, доста ще сговни ситуацията и затова искам да

срещу бюрото на Рив. Скръстиха ръце пред масивните си гър­

дам възможност и на двама ви да излезете от стаята. Хекс, за

ди, а устните им останаха стиснати.

съжаление това не важи за теб. Съжалявам.

Мълчанието беше характерно за тях... но в комбинация със

98

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

99

Трез и Ай Ем останах неподвижни, което ни най-малко не го

пел дърва за камината. Докато тя беше попълвала документи­

изненада. Трез му показа среден пръст. И това също не беше

те за изписването, със Стефан си бяха поговорили на теми, на

шокиращо.

които си говорят необвързаните. Той харесваше „Рейдиохед",

- Ходих до Кънектикът - заяви Рив.

тя също. Тя си падаше по индонезийската кухня, той също. Той

- Също така си бил и в клиниката - допълни Хекс. - Защо?

работеше в света на хората като компютърен програмист бла­

Джипиесът понякога можеше да бъде истинска напаст. Не

годарение на виртуалните комуникации. Тя, от друга страна,

позволяваше никакво уединение.

беше медицинска сестра. Той живееше в дома на родителите си,

- Забрави за проклетата клиника. Искам да изпълниш една

единствен син в без съмнение цивилно семейство - или поне

задача за мен.

изглеждаха такива. Баща му работеше за вампир строителен

- Каква по-точно?

предприемач, а майка му преподаваше Древния език.

- Гледай на случая с гаджето на Криси като на коктейл преди

Симпатични, нормални, надеждни.

вечерята.

Като се имаше предвид какво беше причинила аристокраци­

Това я накара да се усмихне хладно.

ята на баща й, беше решила, че изборът й е добър. Стефан я

- Казвай.

беше поканил на кафе, тя беше приела, избраха тази вечер и си

Той се взря във върха на ножа за писма и си спомни как с

размениха номерата на мобилните телефони.

Рот се бяха смяли, защото и двамата имаха такива. Кралят беше

Но какво трябваше да направи сега? Да му се обади и да от­

дошъл да го посети след набезите през лятото, за да обсъдят

каже заради семейни проблеми ли? Или да отиде и през цялото

проблемите на Съвета и го беше видял върху бюрото му. Рот се

време да се тревожи за баща си?

беше пошегувал, че в ежедневната си работа и двамата са воде­

Ала след краткия телефонен разговор с Лузи, който проведе

ни от острие макар и да държат писалки в ръцете си.

в съблекалнята, се беше оказало, че ситуацията в дома й се е

И не беше ли наистина така? Само че Рот имаше морала на

подобрила. След като си бе починал, сега бащата на Елена спо­

своя страна, а Рив служеше единствено на личните си интереси.

койно работеше върху книжата си, седнал зад бюрото.

Не беше вземал решенията си и не беше избрал пътя си воден от

Половин час в кафенето. Може би щяха да си поделят киф-

своите добродетели. Както винаги от значение бяха единствено

личка? С какво можеше да навреди това?

собствените му облаги.

След като окончателно реши, че ще отиде, никак не й се пон-

- Няма да е лесно - промърмори.

рави образът, изникнал в съзнанието й. Не й бе притрябвало

- Забавните неща никога не са лесни.