Отмъстена любов

Джон знаеше причината, преди да е обърнал глава.

въпроса отново.

Ривендж беше влязъл през страничната врата, а появата му

Куин погледна настрани, все едно нищо не се бе случило.

беше тиха, но забележима като хвърлянето на граната. Кара­

Как да не го харесваш? При него деликатността, също като гру­

ше пространството, изпълнено със скъпо облечени посетители,

бостта, се явяваше под различни форми и любезната оферта за

техните компаньнонки - работещи момичета, предлагащи сре­

двоен секс сеанс беше мила постъпка от страна на Куин. Те с

щу пари всичко, което притежаваха - и разнасящите тежки под­

Блей отлично знаеха защо осем месеца след преобразяването

носи сервитьорки, да изглежда по-малко. Не защото наистина

си Джон все още не беше спал с жена и въпреки това продължа­

беше огромен мъж, облечен в самурено палто, а заради начина,

ваха да са негови приятели.

по който гледаше на заобикалящия го свят.

92

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

93

Блестящите му аметистови очи виждаха всеки, но не ги беше

грижа за никого.

въпреки че вампирите не боледуваха от рак. Джон обаче го

Рив - или Преподобния, както го наричаше човешката кли­

разбираше. Чувството на неудовлетвореност трябваше да бъде

ентела - беше наркобарон и сводник, напълно безразличен към

преодоляно, а нямаше много възможности, когато си сам в

преобладаващата част от околните. Което означаваше, че е спо­

спалнята си или с момчетата в залата с щангите.

собен, както често го доказваше с действията си, на абсолютно

И тримата бяха натрупали мускули през последните няколко

всичко, което пожелаеше.

месеца, а раменете, ръцете и бедрата им едва не пръскаха дре­

Особено по отношение на такива като онзи танцьор на степ.

хите по шевовете. Караше те да започнеш да разбираш защо

Нощта щеше да приключи мъчително за него.

на спортистите сексът преди мачовете им беше забранен. Ако

продължаваха да трупат маса по този начин, скоро щяха да за­

Докато минаваше покрай тях, Рив кимна на Джон и момчета­

приличат на професионални кеч борци.

та, те също кимнаха в отговор и повдигнаха бутилките „Корона"

в знак на уважение. Рив беше един вид съюзник на Братство­

Куин се втренчи в бутилката „Корона".

то, избран за лийдайър на Съвета на глимерата след набезите,

- Искаш ли да се махаме оттук? Моля те, кажи, че искаш.

защото той беше единственият член на аристокрацията, имал

Джон хвърли поглед към вратата на офиса на Рив.

смелостта да остане на територията на Колдуел. В резултат на

- Явно оставаме - промърмори Куин и даде знак на серви­

това някой, когото не го беше грижа за почти никого, носеше

тьорката, която мигом се доближи до масата им. - Ще ми е нуж­

отговорност за мнозина.

на още една бира. Или може би цяла каса.

Джон се обърна към кадифеното въже, без дори да се опитва

да бъде дискретен. Със сигурност това значеше, че Хекс...

Тя се появи на входа на ВИП зоната, изглеждаща невероят­

но, поне според него. Наведе се към един от охранителите, за

да може той да прошепне нещо в ухото й, а тялото й беше така

стегнато. Коремните й мускули се очертаваха под играещата

РИВБНДЖ ХЛОПНА ВРАТАТА НА ОФИСА СИ И СЕ УСМИХНА СЪС

ролята на втора кожа прилепнала тениска.

затворена уста, за да попречи на кучешките си зъби да бъдат

Сега той беше този, на когото се налагаше да се намества на

изложени на показ. Дори без тях обаче висящият между Трез и

стола си.

Ай Ем знаеше, че е загазил.

Ала когато Хекс се запъти към офиса на Рив, либидото му

- Преподобни, защо е всичко това? Защо бях доведен тук по

се изпари. Тя не беше от типа, които се усмихват много, но в

този начин? - попита той в бързо стакато. - Работех усърдно за

случая беше изключително мрачна. Също като Рив.

вас, когато тези двамата...

Очевидно се случваше нещо и Джон не успя да потисне им­

- Научих нещо интересно за теб - отбеляза Рив и заобиколи

пулса на рицаря в лъскави доспехи, надигащ се в гърдите му. Но

бюрото.

Хекс нямаше нужда от спасител. Тя сама би възседнала коня, за

Докато той се настаняваше в креслото си, Хекс влетя със

да пребори дракона.

суров поглед в сивите си очи. След като затвори вратата, тя се

- Изглеждаш малко напрегнат - подхвърли тихо Куин, ко­

облегна на нея, изпълнявайки идеално ролята на най-добрата

гато Хекс влезе в офиса. - Не забравяй за предложението ми,

възможна ключалка, когато се налагаше да задържат мамещия

Джон. Аз не съм единственият, който страда, не е ли така?

ги букмейкър вътре и любопитните очи навън.

- Ще ме извините ли? - намеси се Блей, като извади кутия

- Всичко е лъжа, пълна лъжа...

червен „Дънхил" и златната си запалка. - Имам нужда от малко

- Обичаш ли да пееш? - Рив се облегна назад в креслото си,

свеж въздух.

а изтръпналото му тяло застана в типичната си поза зад черното

Беше започнал да пуши неотдавна, навик, презиран от Куин,

бюро. - Не забавляваше ли тълпата с изпълнения на Тони Би в

„Салс" онази вечер?

94

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

95

Букмейкърът се намръщи.

Рив поклати глава.

- Е, да... Изтананиках няколко такта.

- Познай колко е разликата между двете суми. Не че ти вече

Рив кимна по посока на Ай Ем, чието лице както винаги има­

не знаеш. Ай Ем?