Отмъстена любов

Много просто - Леш беше вербуван от Омега и бе предвож­

слеше, че не знам за редовните ти срещи с Ривендж? И че съм

дал нападенията.

в неведение за плановете ти от последно време? Боя се, че бях

Рив стисна още по-силно Принцесата, когато изчезнаха и по­

твърде привързан към теб и затова склонен да позволя любов­

следните следи от неговата вцепененост.

ните срещи с брат ти...

- Значи се опитваш да се наместиш в бизнеса ми? Ти си

- Полубрат - сухо отбеляза Рив.

очиствал онези дилъри.

- ...ала няма как да допусна тези машинации с лесъра. Честно

- Просто си проправям път в хранителната верига. А сега,

казано, съм впечатлен от твоята изобретателност, като се има

като ритнеш камбаната, вече ще съм на върха, поне в Колдуел.

предвид, че те анулирах като наследница на трона ми. Но няма

Така че я пусни, а аз ще те гръмна в главата и всеки по пътя си...

да се размекна от някогашните си топли чувства. Ти ме подцени

Усещане за ужас заля верандата като вълна и надвисна над

и заради това неуважение ще ти наложа наказание, съобразено

Рив, Принцесата и Леш.

с желанията и потребностите ти.

Рив отклони поглед от Леш и застина. Охо, виж ти. Щеше да

Кралят кимна и с внезапно събуден инстинкт Рив се извъртя.

се свърши много по-бързо, отколкото бе очаквал.

Твърде късно. Един симпат с вдигнат меч стоеше точно зад

По заснежената морава в бойна формация приближаваха се­

него и ръката му вече замахваше... Макар острието да не соче­

дем симпати в рубиненочервени одеяния. В центъра на групата

ше напред, това бе само малка утеха, защото дръжката се сто­

вървеше прегърбен мъж с бастун и корона от рубини и черни

вари право върху темето на Рив.

перли.

Ударът му донесе втора експлозия за вечерта и за разлика от

Чичото на Рив. Кралят.

първата, този път не остана прав, след като пламъците и шумо­

Изглеждаше много по-стар, но колкото и немощно да бе тя­

вете избледняха.

лото му, душата му бе все така силна и черна както преди, и

появата му накара Рив да потръпне, а Принцесата - да спре да

се бори в хватката му. Дори Леш имаше благоразумието да отс­

тъпи назад.

Личната стража спря пред стълбите с роби, развети от студе­

ВДЕСЕТ И ПОЛОВИНА СУТРИНТА ЕЛЕНА ВСЕ ОЩЕ БЕ НАПЪЛНО

ния вятър, който Рив вече можеше да усети по лицето си.

будна. Блокирана в дома си от дневната светлина, тя краче­

Кралят продума със слаб глас, с характерния си писклив и

ше из спалнята, обгърнала тялото си с ръце, а късите чорапки

съскащ изговор:

не успяваха да стоплят краката й.

498

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

499

Но пък отвътре бе тъй изстинала, че дори да си пъхнеше

бе, че единственият, способен да изясни всичко, бе онзи, когото

краката в трил, пак биха останали студени. Шокът изглежда бе

тя никога вече нямаше да доближи.

пренастроил температурата й и вътрешният й термометър бе

Видяла пред себе си бъдеще, изпълнено с безпощадни въп­

нагласен на „хладилник" вместо на „нормално".

роси без отговор, тя вдигна към лицето си треперещи ръце и

В стаята си, в другия край на коридора, баща й спеше дълбо­

дръпна косата си назад. Теглеше я силно, сякаш за да изтръгне

ко и от време на време тя надникваше през вратата му, за да го

от главата си лудешките мисли.

провери. Донякъде й се искаше той да се събуди, за да го разпи­

Господи, ами ако измамата на Рив бе еквивалентът на фи­

та за родствените линии на Рем и Монтраг и за...

нансовото разоряване на баща й? Ами ако тласнеше и нея в

Само че беше по-добре да не го забърква. Всичко може и

пропастта на безумието? За втори път я бе подвел мъж. Годе­

да се окажеше просто фантастичен сън, а да го развълнува из­

никът й бе сторил нещо подобно, само дето той бе лъгал всички

лишно бе последното, от което двамата имаха нужда. Разбира

останали освен нея. Всеки би си помислил, че си е взела поука

се, тя бе прегледала ръкописа му и бе открила там имената, но

по отношение на доверието от това си преживяване. Очевидно

бяха споменати само веднъж сред множеството роднини. Освен

не беше така.

това не спомените на баща й бяха съществени, а онова, което

Сакстън можеше да докаже.

Елена спря да крачи и зачака да... кой знае, може би главата

Един Господ знаеше какво щеше да излезе от това.

й да се пръсне или нещо такова.

Елена спря по средата на стаята, усетила се внезапно твърде

Не се пръсна. Нито пък дърпането на косата прогони мисли­

уморена, за да продължи неспирното ходене. Не се оказа до­

те. От това само щеше да получи главоболие и прическа в стил

бро хрумване. В мига, в който остана неподвижна, мислите й се

Вин Дизел.

отправиха към Рив, така че продължи да обикаля с вкочанени

Пред погледа й попадна лаптопа. Тя изруга, прекоси тясното

крака. Ей богу, никому не би пожелала смъртта, но почти се

пространство и седна пред клавиатурата. Пусна зверски опъва­

радваше, че Монтраг е починал и й предоставяше такава сери­

ната коса, постави показалец на мишката и прогони скрийнсей-

озна тема за разсейване с историята около наследството. Без

въра.

нея досега направо да се бе побъркала, нямаше съмнение в това.

Интернет експлорър. Любими сайтове: Колдуел Куриър

Рив...

Джърнъл.

Докато тътреше умореното си тяло покрай леглото, погледът