Отмъстена любов

да убие негодника. Щеше да направи точно същото и с нея...

Тялото му все още му принадлежеше. Още функционираше.

Смехът, прозвучал под него, бе това, което го спря. Жена­

Още можеше да се бие и може би с малко тренировки щеше да

та... се смееше. И не като някой, изгубил разсъдъка си. Тя ис­

постигне предишната си форма.

крено се забавляваше, макар сигурно да бе наясно, че всеки миг

Не беше умрял.

ще изгуби съзнание от болката, която той щеше да й причини.

Още беше жив. Да, не виждаше, но още можеше да докосва

Рот отпусна хватката си съвсем малко.

своята шелан и да прави любов с нея. Още можеше да мисли, да

- Ти си откачена мръсница, известно ли ти е това?

говори, да ходи и да чува. Ръцете и краката му действаха безу­

Коравото й тяло потрепваше под него, когато тя продължи

корно, както и дробовете и сърцето му.

да се смее.

Приспособяването нямаше да е лесно. Един наистина стра­

- Известно ми е.

хотен двубой нямаше да му спести дългите месеци на непохват­

- Ако те пусна, пак ли дотук ще го докараме?

но привикване, на притеснение, гняв и грешки.

- Може би. А може би не.

Ала имаше перспектива. И за разлика от окървавения му при

Странно, но някак си му хареса тази неизвестност и след миг

падането по стълбите нос, кръвта, която сега бършеше, вече не

я освободи, както би сторил със злонравен жребец: рязко и при­

бе символ на всичко, което бе изгубил. По скоро обединяваше

мирено. Когато се изправи на крака, очакваше тя отново да го

всичко, което все още притежаваше.

връхлети и донякъде се надяваше на това.

Когато Рот възвърна форма в библиотеката в имението на

Жената си остана където беше, върху мраморния под, и от­

Братството, той се усмихваше, а щом се изправи и изохка от

ново се раздаде цъкането.

болката в единия си крак, тихичко се засмя.

Съсредоточи се, направи с куцукане две стъпки наляво... от-

4 9 0 А Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

491

кри канапето. Десет напред... откри вратата. Отвори я, направи

Агнешкото беше превъзходно. Точно както той го обичаше.

петнайсет стъпки напред ... откри балюстрадата към главното

- Сигурен ли си, че беше приятелка? - попита Рейдж.

стълбище.

- Да - отвърна той, като стисна ръката на Бет. - Сигурен съм.

Чуваше как се хранят в трапезарията, тихото потракване на

сребърни прибори по порцелана запълваше липсата на обичай­

ното бъбрене. Подуши... да, агнешко. Ето за това ставаше дума.

Когато направи трийсет и пет премерени стъпки наляво, за­

почна да се смее и смехът му се засили, когато обърса лице и

върху ръката му покапа кръв.

ВАЙСЕТ И ЧЕТИРИ ЧАСА В МАНХАТЪН БЯХА ДОСТАТЪЧНИ ДА

Съвсем точно разбра кога всички го видяха. Вилиците и но­

преобразят дори сина на Злото.

жовете бяха пуснати в чиниите, столове изтропаха, отместени

Зад волана на мерцедеса, с багажник и задна седалка пълни

назад, разнесоха се ругатни.

с пликове от „Гучи", „Луи Вюитон", „Армани" и „Ерме", Леш

А Рот се смееше ли, смееше.

беше предоволен. Беше отседнал в апартамент в „Уолдорф",

- Къде е моята Бет?

спал бе с три жени - с две от тях едновременно - и се бе хранил

- О, мили боже ! - възкликна тя, като отиде при него. - Рот...

като крал.

какво се е случило?

Когато напусна Северната магистрала при изхода за коло­

- Фриц! - извика той, като придърпа своята кралица към себе

нията на симпатите, погледна колко е часът на чисто новия си

си. - Ще ми приготвиш ли порция? Гладен съм. И ми донеси

златен „Картие Танк", заместил фалшивия боклук „Джейкъб и

кърпа да си попия кръвта. - Той стисна ръката на Бет. - Заведи

К о " , който беше далеч под нивото му.

ме до мястото ми, любов моя.

Онова, което показваше стрелката за часа, не беше зле, про­

Надвисна мълчание, в което кънтеше неизказана почуда.

блемът беше с датата. Щеше да си изпати от краля на симпа­

Холивуд пръв попита:

тите, но въобще не му пукаше. За пръв път, откакто бе прео­

- Кой, дявол го взел, използва лицето ти вместо футболна

бразен от Омега, се почувства самия себе си. Носеше рипсени

топка?

панталони на „Марк Джейкъбс", копринена риза „Ел Ви", каш-

Рот сви рамене и потърка гърба на своята шелан.

мирена жилетка „Ерме" и мокасини „Дънхил". Членът му бе

- Сприятелих се с някого.

задоволен, стомахът - още пълен от вечерята му в „Льо Сирк",

- Бива си го приятелят ти.

а и знаеше, че само за миг може да се озове в Голямата ябълка

- Приятелка е. И наистина си я бива.

и да изживее всичко отново.

- Приятелка ли?!

Стига момчетата му да останеха стабилно в играта.

От стомаха на Рот се разнесе къркорене на черва.

Поне на този фронт нещата изглежда вървяха добре. Госпо­

- Мога ли най-сетне да се нахраня или не?

дин Д. се бе обадил преди час, за да докладва, че стоката про­

Внезапно всички се отпуснаха, свободно зазвучаха разгово­

дължава да се пласира бързо. Което беше и добра, и лоша но­

ри и шумове и Бет го поведе навътре в трапезарията. Когато

вина. Имаха повече пари, но запасите им бързо се изчерпваха.

седна, поставиха в ръката му влажна кърпа и го лъхна божест­

Лесърите, обаче, бяха виртуози в убеждаването и затова по­

веният аромат на агнешко и розмарин.

следният, съгласил се да се срещне с тях за голяма сделка, не