Отмъстена любов

на Принцесата и тя се бореше да си поеме дъх. Бе забила нокти

во. Ривендж гледаше как Леш и Принцесата се боричкат за оръ­

в ръката му през копринената риза и той не се съмняваше, че

жието. От една страна му бе все едно кой от двамата ще спечели

на драго сърце би го и захапала, ако можеше, ала той нямаше

надмощие и дали междувременно той или някой друг ще бъде

да й даде тази възможност. Бе стиснал здраво кока й и държеше

прострелян, нито пък го вълнуваше защо този хлапак подскача­

главата й под контрол.

ше наоколо, като всъщност трябваше да бъде мъртъв. Животът

- Чудесно ми служиш за щит, мръснице - изрече той в ухото й.

на Рив завършваше, където бе започнал - тук в тази колония.

Тя се опита да проговори, а през това време Леш поизпъна

Дали щеше да умре тази вечер, на сутринта или след сто години,

безспорно елегантните си дрехи, насочил зигзауера към главата

дали щеше да бъде убит от Принцесата или от Леш, изходът бе

на Рив.

предрешен, така че подробностите бяха без значение.

- Драго ми е да те видя, Преподобни. Бездруго щях да те

Макар че може би цялото това равнодушие бе плод на на­

посетя, но ти ми спести разкарването. Държа да ти кажа, че като

строение. В края на краищата той бе обвързан вампир, разделен

се криеш зад тази жена, или мъж, или каквото е там, не оправда­

от партньорката си, така че един вид си беше стегнал багажа,

ваш репутацията си на страховит тип.

напуснал бе хотелската стая на живота си и сега пътуваше с

- Не е мъж и ако не ме беше страх, че ще повърна от погнуса,

асансьора надолу към фоайето на ада.

бих й разкъсал робата отпред, за да ти го докажа. Я ме осветли

Така поне го приемаше вампирската му страна. Другата по­

по въпроса, става ли? Ти не беше ли мъртъв или нещо такова?

ловина от същността му разсъждаваше трезво. Даматичните съ­

- Не задълго, както се оказа. - Онзи се ухили и разкри дълги

бития в живота винаги пробуждаха лошата му страна и той не бе

бели кучешки зъби. - Значи наистина е жена, а?

учуден, че симпатът у него вземаше надмощие над последните

Принцесата се бореше и Рив я усмири, като едва не откъсна

остатъци от допамина, който бе вкарал във вените си. Мигнове­

черепа от гръбначния й стълб. Докато тя се задъхваше и стене­

но зрението му се лиши от пълния спектър на цветовете и стана

ше, той отвърна.

двуизмерно, робата на Принцесата се оцвети в червено, а диа­

- Жена е, да. Не знаеше ли, че симпатите са подобни на

мантите на врата й се превърнаха в кървави рубини. Очевидно тя

се обличаше в бяло, но той никога не я бе виждал през очите си

хермафродитите?

на вампир и просто бе приел, че червеното е нейният цвят.

- Нямаш представа колко съм облекчен, че ме е излъгала.

- Двамата сте си лика-прилика, чудесна пъклена двойка.

Всъщност не даваше и пукната пара за гардероба й.

- И аз си мислех същото. А сега би ли пуснал гаджето ми?

Когато симпатът в Рив пое контрола, нямаше как да не реа­

- Гаджето ти? Не избързваш ли малко? Колкото до предло­

гира. Усещанията нахлуха в тялото му, изтръгнаха крайниците

жението ти да я пусна, аз съм пас. Нрави ми се идеята да застре­

му от вцепенението и той скочи на верандата. Омразата го из­

ляш и двама ни.

гаряше отвътре и макар да нямаше намерение да се съюзява с

Леш се намръщи.

Леш, искаше Принцесата да бъде прекарана и то не по хубавия

- Мислех те за боец. Но явно си бъзльо. Трябваше да дойда

начин. Като мина зад нея, той я стисна през кръста и я вдигна

над земята. Това позволи на Леш да й изтръгне пистолета и да

в клуба ти и да те застрелям там.

се отдалечи от нея.

- Всъщност от десет минути насам аз вече съм мъртъв. Така

След преобразяването си малкият пикльо се бе превърнал в

че въобще не ме е грижа. Но съм любопитен да знам защо ис­

каше да ме убиеш.

496

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

497

- Заради връзки. И то не във висшето общество.

- Добре дошъл у дома, прескъпи ми племеннико. Привет,

Рев вдигна вежди. Нима Леш беше убил онези пласьори?

посетителю.

Гледай ти. Макар че... преди година пикльото се бе опитал да

Рив се взря в чичо си. Не го беше виждал от... Господи, от

продава дрога на територията на „Зироу Сам" и бе изритан за­

дълго време. Много, много дълго. От погребението на баща си.

винаги от клуба. Явно че сега, когато бе на страната на Омега,

Очевидно годините не са били милостиви към краля, тъкмо об­

възраждаше старите си навици.

ратното и Рив се усмихна, като си представи как Принцесата бе

Като се върна назад във времето, всичко се подреди стройно

принудена да търпи в леглото това съсухрено тяло с провисна-

и логично. Родителите на Леш бяха първите, убити предишното

ла кожа.

лято при лесърските набези. Когато семействата започнаха да

- Добър вечер, чичо - отвърна Рив. - Това е Леш, между

загиват едно по едно в уж тайните си и защитени домове, един

другото. В случай че не знаеш.

и същ въпрос измъчваше членовете на Съвета, Братството и

- Не сме се запознавали официално, макар да съм наясно

всеки цивилен - как тези адреси едновременно бяха открити от

какво цели идвайки на моята земя. - Кралят закова воднистите

лесърското общество.

си червени очи в Принцесата. - Скъпо мое момиче, нима си ми­