Отмъстена любов

- Няма ли още нещо за вдигане от пода? Дали да не разпилея

Рот раздвижи палец върху чувствителното й местенце и леко

още писалки? Или пък да съборя телефона?

ухапа рамото й.

Гърленият смях на Бет му подейства като секси бельо.

- Кой е умрял?

- Ако искаш да се наведа, достатъчно е да ме помолиш.

Тя изстена леко и отвърна:

- Господи, обичам те. - Когато тя се изправи, той обърна

- Монтраг, син на Рем. - При името Рот замръзна и Бет се

главата й и я целуна по устните, като се забави, за да се наслади

помръдна, сякаш бе обърнала глава да го погледне. - Познава­

на мекотата им и си открадна бързо плъзване с език... Вече бе

корав като камък. - Хайде бързо да приключваме с работата, за

ше ли го?

да те сложа там, където те искам.

- Той е този, който искаше да бъда убит. Което означава, че

- И къде ще е това?

по Древния закон всичките му притежания вече са мои.

- Върху мен.

- Негодник - процеди Бет, изрече още няколко ругатни и по­

сле се чу шум от разлистване на страници. - Е, той има много...

Бет отново се разсмя и отвори кожената чанта, която Фриц

Охо. Да. Много е богат... Хей, наследниците са Елена и баща й.

използваше, за да донася писмените молби. Чу шумоленето на

- Елена?

пликове и въздишката на своята шелан.

- Сестра от клиниката на Хавърс. Прекрасна жена. Тъкмо тя

- Така - рече тя. - Какво имаме тук?

помогна на Фюри да евакуира старата клиника, когато я напад­

Имаше четири молби за бракосъчетание, които трябваше да бъ­

наха. Очевидно тя е най-близкият родственик. Всъщност, баща

дат подписани и подпечатани. Обикновено това би му отнело око­

й, но той е много болен.

ло минута и половина. Сега обаче полагането на впечатляващия

Рот се намръщи.

подпис и на печата изискваше координация с Бет - но пък беше за­

- Какво му е?

бавно да го прави с нея в скута си. Имаше куп банкови извлечения

- Пише, че е освидетелстван заради психическо заболяване.

за членовете на домакинството. Последвани от сметки. Сметки.

Тя е негов попечител и се грижи за него. Сигурно не й е лесно.

Още сметки. Всички те щяха да отидат при Ви за онлайн плащане,

Струва ми се, че нямат много пари. Сакстън, адвокатът, е напи­

слава богу, тъй като Рот не си падаше по работата с цифри.

сал лично... О, това е интересно...

- И още едно последно - обяви Бет. - Голям плик от правна

кантора.

- Сакстън? Срещнах го миналата нощ. Какво пише?

- Бил напълно убеден, че нейният и този на баща й серти­

Той се пресегна напред, без съмнение за сребърния си нож

фикати за кръвна линия са автентични и че е готов да заложи

за отваряне на писма, и прокара ръце по вътрешната страна на

бедрата й.

репутацията си, за да гарантира за тях. Надява се да ускориш

предаването на наследството, тъй като се тревожи заради бед­

- Обичам, когато дъхът ти секне така - промълви той и леко

ността, в която живеят. Твърди... че са достойни за този неочак­

целуна тила й.

ван шанс, който са получили. „Неочакван" е подчертано. После

- Нима го чу?

добавя... че не са виждали Монтраг от цял век.

- Ако щеш вярвай. - Той продължи да я гали и се чудеше дали

Сакстън не му бе направил впечатление на глупав. И със си­

да не я извърти и да я постави върху ерекцията си. Ей богу, лесно

гурност не беше. Макар цялата история с екзекуцията да не бе

можеше да заключи вратата от мястото си. - Какво има в плика,

потвърдена от Рот, изглежда ръчно написаното писмо бе кате­

лишган? - Откровено плъзна ръка между краката й, напипа ней­

горично настояване пред него да не настоява за правата си на

ната сърцевина и започна да я масажира. Този път тя задавено

монарх и да отстъпи в полза на роднини, които бяха смаяни да

произнесе името му, беше толкова секси. - Какво имаш в плика?

научат, че са наследници, изпитваха остра нужда от пари и ня­

- Това е... декларация... за кръвна линия - дрезгаво произне-

маха нищо общо със заговора.

506

Д Ж . Р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

507

- Как ще постъпиш? - попита Бет и повдигна надвисналата

рите от юмруците на уискито не бяха отшумели. Беше му горе­

над веждите му коса.

що, макар да бе гол, устата му беше суха като кора на дърво и

- Монтраг заслужаваше това, което му се случи, но ще е

трябваше да отиде до банята, преди мехурът му да се е пръснал.

страхотно нещо добро да излезе от историята. Състоянието му

Надигна се и седна, разтърка косата и очите си... и успя да

не ни е нужно и ако тази медицинска сестра и баща й...

пробуди ужасен махмурлук.

Бет притисна устни към неговите.

Главата му започна да пулсира болезнено и той грабна бу­

- Толкова много те обичам.

тилката, която беше използвал вместо възглавница. На дъното

Той се засмя и я задържа до устните си.

бяха останали два пръста алкохол, но щяха да са достатъчно, за

- Искаш ли да ми покажеш колко?

да се пропъди хапещото куче. Готов за облекчението, той поне­

- След като подпечаташ съгласието си за това? Дадено.

чи да развие капачката и установи, че не я беше сложил. Добре

За да обработят завещанието, трябваше да си поиграят отно­

че бе заспал с изправена бутилка.

во с пламъка, восъка и кралския печат, но този път той бързаше,

Пи на едри глътки, вкара гадостта в стомаха си и си заповя­