Отмъстена любов

- За бога, ще седнете ли най-после? - смъмри ги той и се за­

беше застрелян, а отвлечен. Господин Д. и другите щяха добре

лови да бърше лицето и шията си. Сред шумовете от наместване

да потренират с него и то не в спортната зала.

на столове, той намери ножа и вилицата си и като опипа с тях

Това накара Леш отново да се замисли за времето, прекара­

съдържанието на чинията си, различи агнешкото, пресните кар-

тофки и... граха. Да, тия търкалящите се бяха зрънца грах.

но от него в града.

Войната с вампирите винаги щеше да се води в Колдуел, ос-

492

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

493

вен ако братята не решаха да се изселят. Но Манхатън бе едно

- Закъсня. Закъсня с цели дни.

от основните средища на дрога в света и беше близо, много бли­

- Какво от това? Тук изглежда всичко е наред.

зо. Само на един час път с кола.

- А пропиляното ми време нищо ли не значи?

Естествено, пътуването дотам не бе направено само с цел

- Не съм казал това.

пазаруване по Пето Авеню. През по голямата част от вечерта

- Действията ти обаче говорят друго.

бе обикалял от клуб в клуб, за да оглежда обстановката, да

се ориентира какви хора ги посещават - защото това пък да­

Леш изкачи стълбите с пистолет в ръка и изпита инстинктив­

ваше информация какво се купува. Рейвърите обичаха екста­

ното желание да провери дали ципът на панталоните му е вдиг­

зи. Претенциозните новобогаташи търсеха кокаин и екстази.

нат, докато кралят наблюдаваше движенията на тялото му. И

Колежанчетата предпочитаха трева и халюциногенни гъби, но

все пак, когато застана лице в лице с онзи, помежду им отново

бе възможно да им пласираш също окси и амфети. Готики­

премина електрически заряд и облиза студения въздух.

те и емотата си падаха по екстази и бръснарски ножчета. А

Прекрасно, няма що. Той въобще не беше по тази част. Чест­

наркоманите в преките около клубовете искаха крек, кранк и

но, не беше.

хероин.

- Е, ще се залавяме ли за работа? - промърмори Леш, като

Щом като бе създал мрежа в Колдуел, можеше да направи

се взря в кървавочервените очи и се помъчи да не се поддава на

същото с по-голяма печалба в Манхатън. Не виждаше защо да

властта им.

не планира мащабно.

Кралят се усмихна и вдигна пръстите си с по три кокалчета

Като сви по черния път, по който бе минавал и преди, извади

към диамантите на шията си.

изпод седалката зигзауера четирийсети калибър, който бе купил

- Да, със сигурност ще се залавяме. Ела насам и ще те заведа

предишната нощ на път към града. Нямаше причина да се пре­

при обекта ти. Той си е легнал...

облича в бойни дрехи. Добрият убиец нямаше нужда да се поти,

- Мислех, че носиш само червено, Принцесо. А ти какво, по

за да си върши работата.

дяволите, правиш тук, Леш?

Бялата фермерска къща си стоеше там в цялата си прелест

сред сега покрития със сняг пейзаж - като на някоя от колед­

Кралят замръзна, а Леш се извъртя с насочен напред писто­

ните картички на хората. В тихата нощ блед пушек се виеше

лет. По моравата се приближаваше... едър мъж с пламтящи аме-

от един от комините й, който улавяше меката лунна светлина

тистови очи и отличаващата го безпогрешно прическа ирокез:

и хвърляше движещи се сенки по покрива. През прозорците

Ривендж, син на Ремпун.

се виждаха трепкащите златисти пламъци на свещи, сякаш лек

Негодникът въобще не беше изненадан, че се. е озовал на те­

бриз минаваше през всички стаи. Или може би просто бяха про­

риторията на симпатите. Тъкмо обратното, изглеждаше като у

клетите паяци.

дома си. И също така изключително гневен.

Въпреки уютната си идилична външност, къщата наистина

Принцеса ли?

всяваше ужас.

Бърз поглед през рамо показа на Леш... нищо, което не бе

Той паркира мерцедеса до табелата на монашеския орден и

виждал и преди. Слаб мъж, бяла роба, косата вдигната като...

слезе. Снежинки покриха мигом новите му мокасини. Той ги

като на момиче всъщност.

отърси с ругатня и се почуди защо, по дяволите, проклетите сим-

В този случай би се чувствал облекчен да е извозен. По-доб­

пати не бяха изолирани в Маями. Ама не, гълтачите на грехове

ре да иска секс с жена лъжкиня, отколкото да се изправи пред

се бяха паркирали на хвърлей място от Канада. От друга страна,

факта, че е... Е, не беше нужно да се засяга тази тема дори в

никой не можеше да ги понася, така че имаше някаква логика.

собственото му съзнание.

Вратата на фермерската къща се отвори и кралят се появи с

Като отново извърна глава, Леш си даде сметка, че това

развети бели одежди и странен блясък в червените си очи.

странно прекъсване бе дошло тъкмо навреме. Изваждането на

Рив от играта щеше тъкмо навреме да му разчисти пътя към

търговията с наркотици в Колдуел.

494

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

495

Пръстът му точно дърпаше спусъка, когато кралят се стрел­

едър мъж. Но това не бе единствената промяна у него. Излъч­

на напред и стисна дулото.

ваше сладникаво зло, като онова, което даваше живец на лесъ­

- Не него! Не него!

рите. Явно бе съживен от Омега, но защо? Как?

Но в момента тези въпроси не вълнуваха особено Рив. Въл­

нуваше го и го радваше това, че бе стиснал силно гръдния кош

Изстрелът отекна в нощта и куршумът се заби в ствола на дър­