Отмъстена любов

Беше й нужна голяма доза реалност. Рив беше в миналото,

й попадна върху завивката. На нея също тъй мирно и кротко

а бъдещето не бе някакъв си изтупан адвокат с привлекателно

като баща й лежеше ръкописът - негово дело. Тя се замисли

предложение. За момента единственото, на което можеше да се

за всичко онова, което бе излял на страниците му. Едва сега

довери, бе търсенето на работа. Ако това със Сакстън и доку­

проумяваше какво точно бе искал да каже. Беше изигран и из­

ментите му пропаднеше, с баща й щяха да са на улицата до по-

мамен почти като нея самата, подведен от привидна честност

и надеждност, защото не беше способен да прояви долна прес­

малко от месец, не си ли намереше работа.

метливост и жестокост като някои други. Същото важеше и за

И в това нямаше нищо лъжливо или подвеждащо.

нея. Дали някога отново щеше да може да разчита на способ­

Докато сайтът се зареждаше, тя си каза, че не е като баща

ността си да преценява околните?

си, а Рив бе просто мъж, с когото бе имала връзка в продъл­

жение на... колко? Някакви си дни. Да, той я беше излъгал. Но

Параноята разбърка съзнанието и вътрешностите й. Къде

беше изискано облечен суперсекси сваляч и от самото начало

беше истината в лъжите на Рив? Имаше ли изобщо такава? Об­

не биваше да му вярва. Особено на базата на онова, което вече

разът му в различни ситуации се мяркаше пред очите й, тя се

знаеше за мъжете.

ровеше из спомените си и се чудеше къде е границата между

Подло от негова страна, наивно от нейна. И макар осъзнава­

фактите и измислицата. Имаше нужда да знае повече... Бедата

нето, че е била прелъстена до степен да оглупее да не я караше

да пее и танцува от радост, мисълта, че съществуваше логично

500

А ж . p . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

501

обяснение за поведението й, й помагаше да се чувства по-малко

размиха. Тя се бе влюбила в Ривендж. Случило се бе бързо и

ненормална...

шеметно, беше траяло кратко, но чувството бе разцъфтяло с

Елена се намръщи и се наведе по-близо към екрана. На чел­

всичка сила.

ната страница на уебсайта имаше снимка на взривена сграда.

С пронизваща болка тя си припомни топлото му настойчиво

Заглавието гласеше: „Експлозия изравнява местен клуб със

тяло върху нейното, безпогрешния мирис на страстта му, ши­

земята". Отдолу с по-дребен шрифт пишеше: „Дали „Зироу

роките му рамене, под които играеха твърди мускули, докато

Сам " не е най-новата жертва в нарковойната? "

се любеха. Беше красив в тези моменти, толкова щедър като

Тя прочете статията, без да диша: „Властите разследват. Не

любовник. С истинска радост й бе доставял наслада...

е известно имало ли е някой в клуба по време на експлозията.

Само дето той бе искал тя да вярва в това и като симпат бе

Има подозрение за няколко на брой детонации".

умел в манипулирането. Но пък се чудеше какво точно бе полу­

В странично каре се уточняваше броят на евентуалните нар­

чил от близостта с нея. Тя нямаше пари, нито положение, нищо,

кодилъри, открити мъртви в околностите на Колдуел през по­

което да му донесе изгода и той никога нищо не бе искал от нея,

следната седмица. Общо четирима. Всичките убити по професи­

не бе я използвал по никакъв начин...

онален начин. Полицията разследваше всяко едно от убийства­

Елена се възпря, за да не се плъзне по наклонената плоскост

та и сред заподозрените беше собственикът на „Зироу Сам",

и да гледа на случилото се в розово. Финалният извод бе, че той

някой си Ричард Рейнолдс по прякор Преподобния, който за мо­

не бе заслужавал любовта й и не защото беше симпат. Колкото

мента не можеше да бъде открит. Отбелязано бе, че Рейнолдс от

и странно да изглеждаше, тя би могла да се примири с това -

години е бил в списъка за следене на отдел „Наркотици", макар

макар може би тъкмо това да доказваше колко малко знаеше за

и никога да не бе официално обвиняван в престъпление.

гълтаните на грехове. Не, лъжите му и фактът, че бе наркоди­

Подтекстът беше очевиден: Рив бе истинската мишена на

лър, убиха чувствата й към него.

взрива, защото той е убил другите.

Наркодилър. В съзнанието й мигом изникнаха образите на

Тя се върна към снимките на взривения клуб. Никой не би

пациентите със свръхдоза, докарвани в клиниката на Хавърс,

оцелял след такова нещо. Никой. Полицията щеше да съобщи,

младежи, чийто живот без причина бе в опасност. Някои от тях

че той е мъртъв. Щеше да им отнеме седмица или две, но щяха

бяха спасени, но не всички, а дори и една смърт, причинена от

да открият труп и да обявят, че е неговият.

стоката на Ривендж, беше твърде много.

От очите й не се пророниха сълзи. От устните й не излязо­

Елена изтри бузите си и обърса ръце в панталоните си. Ни­

ха ридания. Шокът бе твърде голям. Просто седеше мълчаливо,

какво плачене повече. Не можеше да си позволи лукса да проя­

отново обгърнала с ръце тялото си и с очи, взиращи се в свете­

вява слабост. Нужно бе да се грижи за баща си.

щия екран.

Следващия половин час прекара в кандидатстване за работа.

Мисълта, която й хрумна, бе чудата, но натрапчива: само едно