Отмъстена любов

Понякога фактът, че си принуден да бъдеш силен, бе достатъ­

можеше да е по-лошо от онова, с което се бе сблъскала, когато

чен да те направи такъв.

влезе в онзи клуб и узна истината за Рив. И то щеше да е да про­

Когато най-накрая очите й изнемогнаха от изтощение, тя из­

чете тази статия, преди пътуването си до центъра на града.

ключи компютъра и се отпусна на леглото до бащиния си ръ­

Не че тя искаше Рив мъртъв, Господи... не. Дори след всич­

копис. Затвори клепачи, но имаше чувството, че няма да заспи.

ко, което й бе сервирал, тя не желаеше насилствената му смърт.

Тялото й искаше покой, но мозъкът отказваше да се присъедини.

Ала преди да узнае за лъжите тя го бе обичала.

Легнала в тъмното, се опитваше да се успокои, като си пред­

Тя беше... влюбена в него.

ставяше старата къща, в която бяха живели с родителите й,

Сърцето й бе изцяло негово.

преди всичко да се промени. Виждаше се как върви през прос­

Сега вече сълзите напълниха очите й и започнаха да капят,

торните стаи покрай прекрасните антики, поспира да помирише

екранът стана мъглив и неясен, снимките на взривения клуб се

букети цветя, току-що откъснати от градината.

502

А ж . p . У О Р Д

O T М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

503

Номерът проработи. Съзнанието й бавно се пренесе в спо­

ри лампата вляво и кралския печат и восъка, с които подпечат­

койния изискан дом, мислите й постепенно забавиха скорост,

ваше документите.

после удариха спирачки и накрая се паркираха в главата й.

- Не плачи - нежно изрече той.

Тъкмо започна да я обзема покой, когато извънредно стран­

Бет се поразмърда.

но убеждение я порази право в гърдите и непоклатима увере­

- Как разбра?

ност плъзна по цялото й тяло.

Той потупа носа си.

Ривендж беше жив.

- Подуших. - Отмести стола си встрани и посочи скута си. -

Ривендж беше жив.

Ела да седнеш тук. Позволи на мъжа си да те прегърне.

Елена се бореше с мощната вълна, стремеше се да се залови

Чу своята шелан да се придвижва покрай бюрото и мирисът

за разумна мисъл, стараеше се да си внуши неща от сорта „от

на сълзите й се засили, защото тя се приближаваше и плачеше

къде на къде" и „какво ме засяга" и тогава сънят я пребори и я

все повече. Както правеше винаги, намери кръста й, прегърна я

отнесе далеч от всичко.

през него и я притегли към себе си, а елегантният стол изскърца

под допълнителната тежест. С усмивка Рот остави ръцете си

да открият меките къдрици на дългата й коса и взе да ги милва.

Рот седеше зад бюрото си и ръцете му внимателно обхож­

- Толкова си приятна на допир.

даха повърхността. Телефон - проверено. Нож за отваряне на

Бет се притисна към него и той се зарадва, че го направи.

писма във форма на кинжал - проверено. Книжа - проверено.

За разлика от случаите, когато трябваше да използва ръцете

Още книжа - проверено. Къде му беше...

си вместо очите, щом събореше нещо, усещането за тялото й в

Изтракване и нещо се разпиля. Да, стойката за писалките и

прегръдката му го накара да се чувства силен. Голям. Мощен.

писалките. Сега бяха навсякъде - проверено.

Сега имаше нужда от всичко това и съдейки по начина, по

Докато събираше разпиляното, чу как Бет се приближава с

който потъна в прегръдката му и тя също се нуждаеше.

леко шумолящи стъпки по килима, за да помогне.

- Знаеш ли какво ще направя, след като приключим с бума-

- Всичко е наред, лийлан - каза й той. - Справих се.

щината? - промърмори той.

Усещаше, че тя е надвесена над бюрото и беше доволен, че

- Какво?

не се намеси. Може да беше детинско, но имаше нужда сам да

- Ще те отведа в леглото и ще те държа там цял ден. - Аро­

си разтреби поразиите. С опипване откри всички писалки до

матът й го облъхна силно и той се засмя със задоволство. - Ти

една. Поне така си мислеше.

няма да възразиш, нали? Макар че ще те съблека гола и ще те

- Има ли и на пода? - попита.

накарам да останеш така.

- Една. До левия ти крак.

- Ни най-малко.

- Благодаря. - Той се наведе, опипа пода и хвана гладката,

- Чудесно.

подобна на пура писалка, която трябва да беше „Монблан". -

Останаха дълго прегърнати, докато Бет не повдигна глава от

Тази трудно щях да я открия сам.

Докато се изправяше, внимаваше да се измъкне изпод ръба

рамото му.

на бюрото, без да се удари. Имаше напредък в сравнение с мал­

- Искаш ли да поработиш сега?

ко по-рано през деня. И така, направи гаф със стойката за пи­

Той отмести глава така, че ако имаше зрение, би гледал към

салките, но прогресираше в изправянето. Не беше велико по­

бюрото.

стижение, но поне не ругаеше и не кървеше.

- Ами аз... по дяволите, трябва. Сам не знам защо. Просто

Така че в сравнение с времето отпреди няколко часа, когато

изпитвам потребност. Да започнем кротко... Къде е чантата с

бе тръгнал за Последното хранене, имаше подобрение.

пощата, донесена от Фриц?

Рот завърши разузнаването на бюрото си с ръце, като наме-

- Ето тук, до старото кресло на Тор.

Бет се наведе и дупето й се отърка в интимните му части

504

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

505

по много приятен начин. Той изстена, хвана хълбоците й и се

се тя с треперещи устни. - Трябва да послужи за придобиване

оттласна към нея.

на наследство.