Отмъстена любов

Гласът й прозвуча както когато се бе появила в Гробницата

- Няма значение. Я кажи, намислил ли си да правиш нещо с

с Вишъс - отчуждено и незаинтересовано. Което бе достатъчно

тези юмруци? Или просто ще си стоиш там?

да те вбеси, ако имаш проблем да слезеш по собственото си

стълбище.

Той мигом отпусна ръце, тъй като бе крайно неуместно да се

- Зрението ми, дяволите го взели. Нима ми го отне, задето

посяга на жена...

ходех да се бия? - Той смъкна очилата си и ги захвърли на глад­

Ъперкътът, попаднал в челюстта му, бе толкова силен, че

кия под. - Ти ли ми причини това?

разтърси главата и раменете му. Зашеметен повече от изненада,

Едно време тя би го пребила до кръв за такова неподчинение

отколкото от болка, той с усилие възстанови равновесието си.

и докато чакаше какво ще го сполети, той почти се надяваше тя

В мига, в който го направи, свистящ звук бе последван от нов

да го изпепели със светкавица.

удар, който го уцели под брадичката и отметна главата му назад.

Но не последва физическо наказание.

Но дотук бе с нейните чисти удари. Защитните му инстинкти

- Каквото бе писано, нямаше как да не стане. Битките нямат

и годините на тренировки събудиха реакциите му и макар да не

нищо общо със загубата на зрението ти, нито пък аз. Сега се

виждаше нищо, слухът му заместваше зрението му и му казва­

върни в своя свят и ме остави да обитавам моя.

ше къде се намират краката и ръцете на противника. Изненадва­

Той знаеше, че се е извърнала, защото гласът й заглъхна,

що сграбчи тънката китка на жената и я завъртя в кръг.

когато пое в обратната посока.

Петата й силно се заби в пищяла му и острата болка го ядоса,

Рот се намръщи. Беше дошъл, очаквайки пререкание, дори

а в следващия миг като че го шибнаха през лицето с въже. Граб­

го искаше. А вместо това? Нищо за което да се хване, нито дори

на го, като се надяваше да е плитка, прикрепена към...

упрек за преднамерената му непочтителност. Рязката промяна

Дръпна я силно и усети как тялото й залитна назад. Да, при­

бе толкова очевидна, че за момент той напълно забрави слепо­

крепена към главата й. Идеално.

тата си.

Да наруши баланса й беше лесно, ала тя беше дяволски сил­

- Какво става с теб?

на. Докато само един крак поддържаше тежестта й, тя успя да

Не получи отговор, само една врата се затвори тихо.

скочи, да се извърти и да го улучи с коляно в рамото.

В отсъствието на Скрайб Върджин птиците останаха без­

Чу я да се приземява и да се готви за нова атака, но той дър­

мълвни и единствения му ориентир бе нежният ромон на фон­

жеше здраво косата й и я контролираше чрез нея. Но също като

тана. Докато до него не се приближи някой друг.

водата тя бе флуидна, винаги в движение, удряше го отново и

По инстинкт веднага зае бойна поза и се изненада да открие,

отново, докато накрая не се видя принуден да я събори на земя­

че не бе толкова беззащитен, както си бе мислил. При отсъстви-

та и да я прикове там със здрава хватка.

Бруталната сила надви гъвкавостта.

488

д ж . р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

489

Задъхан, той се вгледа в лицето, което не можеше да види.

- Какъв е този звук? - попита той.

- Какъв ти е проблемът, дявол го взел?

- Имам навик да щракам с ноктите на безименния си пръст

- Отегчена съм. - И след тези думи тя с все сила го фрасна

и на палеца.

с глава в носа.

- О, страхотно.

Болката го накара да се почувства като на въртележка и

- Хей, ще наминеш ли скоро пак насам?

хватката му се разхлаби за кратко. Това й бе достатъчно, за да

- Не знам. Защо?

се освободи отново. Сега той се озова отдолу, ръката й притис­

- Защото се забавлявах повече, отколкото ми се е случвало

каше гърлото му и с такава сила, че най-вероятно си помагаше

от... от дълго време.

с другата ръка.

- Та коя си, казваш? И защо преди не съм те виждал тук?

Рот се бореше да вкара въздух в дробовете си. Дявол го взел,

- Да речем, че Тя никога не е знаела какво да прави с мен.

тя щеше да го убие, ако продължаваше така. Наистина.

От тона на жената беше ясно коя е тази Тя.

Някъде дълбоко в него, в мозъка на костите му, чак в ДНК

- Е, Пейн, може да дойда пак за още от същото.

веригите му се зароди реакцията му. Нямаше да се остави да

умре тук и сега. Не, да му се не види. Той беше от оцеляващите.

- Хубаво. Направи го скоро. - Той я чу да се изправя. --

Беше боец. И която и да беше тази кучка, не тя щеше да скъса

Впрочем, очилата ти са до левия ти крак.

входния му билет към Небитието.

Разнесе се шумолене и тихо затваряне на врата.

Рот нададе боен вик въпреки желязната хватка около гърло­

Рот вдигна очилата си и даде малко почивка на краката си,

то си и направи тъй светкавично движение, че сам не го усети.

като приседна на мрамора. Интересно, болката в крака му дос­

Знаеше само, че части от секундата по-късно жената лежеше

тавяше удоволствие, смъденето в рамото, пулсирането на всич­

по очи върху мрамора, а двете й ръце бяха извити зад гърба й.

ки натъртени места. Те бяха нещо познато, част от историята

Съвършено без причина той си припомни как преди бог знае

и настоящето му и щеше да има нужда от тях в неизвестното,

колко нощи бе изтръгнал ръцете на онзи лесър в пряката, преди

плашещо тъмно бъдеще.