Отмъстена любов

Д Ж . р . У О Р Д

насочи, така че като се стовари, беше върху канапето. Докато

А вместо това той се търкаляше по стълбите като пияница.

се мъчеше да диша, стискаше здраво ръката й и единствено този

Рот прочисти гърлото си. И още веднъж.

контакт го удържа да не захлипа като някой лигльо.

- Трябва... да говоря с някого.

Светът беше изчезнал... светът беше изчезнал... светът

- Добре - отвърна Бет, - ще ти доведем който ти е нужен.

беше...

- Не, ще отида сам. Извинете ме. - Изправи се и пристъпи

- Рот - заговори Мери, - ако се върнеш към работата си,

напред... право в масичката за кафе. Преглътна ругатнята, по­

това ще ти помогне, а ние ще се погрижим да те улесним. Има

търка брадичката си и промълви: - Може ли просто да ме оста­

решения, които ще направят нещата по-безопасни и ти ще се

вите тук? Моля ви.

приспособиш...

- Нека... - Гласът на Бет пресекна. - Нека само ти почистя

Тя продължи да говори, но Рот не я чуваше. Можеше само да

лицето.

мисли, че вече нямаше да има битки за него, никога. Нито пък

Той разсеяно потърка бузата си и усети влага. Кръв. Все

лесен начин да се движи из къщата. Нямаше как дори и смътно

още кървеше.

да зърне какво има в чинията му, или кой седи на масата му,

- Няма нужда. Добре съм.

или с какво е облечена Бет. Не знаеше как ще се бръсне, как

Чу се леко шумолене, когато двете жени тръгнаха към вра­

ще избира дрехите си от гардероба, как ще открива шампоана

тата, а после щракването на бравата - едната от двете я беше

и сапуна. Как щеше да тренира? Нямаше да му е възможно да

натиснала.

вдига щанги, да си включва пътеката, нито... нито дори да връз­

- Обичам те, Бет - бързо каза Рот.

ва връзките на маратонките си...

- И аз те обичам.

- Имам чувството, че съм умрял - задавено изрече той. -

- Всичко... ще се оправи.

Ако ще е все така... то мъжът, който бях... е мъртъв.

Още едно щракване и вратата се затвори.

Гласът на Мери прозвуча право насреща му.

Рот седна на пода там, където си беше. Нямаше си доверие

- Рот, виждала съм и други да минават през това, което пре­

да броди из библиотеката, за да търси по-добра позиция. Когато

живяваш сега. Пациентите ми аутисти и родителите им се на­

се настани, изпукване от огъня в камината му даде някакъв ори­

учаваха да гледат по нов начин на нещата. За тях не е дошъл

ентир... осъзна, че може да си представи стаята в съзнанието

краят. Това не е смърт, просто различен начин на живот.

си. Ако се пресегнеше надясно... да. Ръката му докосна един от

Докато Мери говореше, Бет го милваше по ръката и пръсти­

гладките крака на масата до дивана. Той прокара длан по плота

те й минаваха по татуираното родословно дърво. Докосването

отгоре и напипа... да, подложките за чаши, които Фриц държеше

й го караше да мисли за многото мъже и жени преди него, чийто

там спретнато подредени. И малка книга с кожена подвързия...

кураж бе подложен на изпитания.

и основата на абажура.

Намръщи се, внезапно засрамен от своята слабост. Ако сега

Това му донесе успокоение. Беше изпитал странното чув­

майка му и баща му бяха живи, щеше да му е неловко да го

ство, че светът е изчезнал просто защото не можеше да го виж­

видят как се държи. А и Бет... неговата възлюбена, неговата

да. Но всъщност всичко си беше там.

спътница, неговата шелан, неговата кралица също не биваше да

Той затвори очи и отправи молба.

го вижда такъв.

Мина много време, преди тя да получи отговор, много, мно­

Рот, син на Рот, не биваше да рухва под бремето, стоварило

го време, преди духът му да се понесе и той се озова върху

се върху него. Трябваше да го носи гордо изправен. Така по­

твърд под до фонтан, който тихо ромолеше. Питал се бе дали

стъпваха членовете на Братството. Така постъпваше един крал.

ще е сляп и от Другата страна и така беше. Но все пак, също

Така постъпваше един достоен мъж. Не биваше да рухва под

както с библиотеката, знаеше как изглежда мястото, макар и

тежестта, трябваше да се издигне над болката и страха, да бъде

да не можеше да го види. Вдясно имаше дърво с чуруликащи

силен не само заради тези, които го обичаха, а и заради себе си.

птици, а пред него беше фонтанът с бликащите води, до него

486

Д Ж . P . У О Р Д

O T М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

487

беше лоджията с колонадата, която бе част от личните покои на

ето на зрението му ушите му допълваха картината, която очите

Скрайб Върджин.

вече не пресъздаваха. Знаеше къде се намира присъстващият по

- Рот, сине на Рот. - Той не чу как майката на расата се

шумоленето на дрехите му и едно странно цък, цък, цък и... по

бе приближила, но тя се носеше над земята така, че черните й

дяволите, чуваше биенето на сърцето му.

одежди никога не докосваха пода под нея. - Каква е целта на

Силно. Равномерно.

идването ти при мен?

Какво правеше тук мъж?

Тя знаеше дяволски добре защо е дошъл и той нямаше наме­

- Рот, сине на Рот.

рение да играе повече нейната игра.

Не беше мъжки глас, а женски. И все пак оставяше впечатле­

- Искам да знам защо ми причини това.

ние за мъжко присъствие. Или просто за сила и власт?

Птиците замлъкнаха, сякаш стъписани от неговата непочти­

- Коя си ти? - попита той.

телност.

- Пейн.

- Какво съм ти причинила?

- К о я ?