Отмъстена любов

Елена погледна надолу и примигна. После се наведе още по-

напипа нещо влажно, а със сигурност знаеше, че не му е потек­

ниско над масата, докато очите й не се озоваха на не повече от

ла лига.

педя от листа и писалката и... това число.

- Р о т !

- Нима... Колко цифри виждам тук? - прошепна тя.

- Братко...

- Осем вляво от десетичната запетая.

- И започва с три?

- По дяволите, какво...

-Господи...

- Да. Има и недвижима собственост. В Кънектикът. Можете

да се преместите там по всяко време, когато пожелаете, щом

Бет беше първата от множеството, която стигна до него, ръ­

приключа с документите, което ще стане в рамките на деня, след

цете й хванаха раменете му, докато от носа му се стичаше топла

кръв.

482

д ж . р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

483

Други ръце се протегнаха към него през мрака, ръцете на

- Рот. - Мери, шелан на Рейдж, беше тази, която наруши

братята му, ръцете на техните шелан, всичките нежни, грижов­

мълчанието. Гласът й бе равен и тих, без сянка от паника или

ни, състрадателни.

стеснение. Контрастът с хаоса в съзнанието му го накара да се

С гневно замахване той ги отблъсна до една и понечи да се

вслуша в звука, макар да не можеше да отговори, защото няма­

изправи на крака. Но тъй като нямаше никаква ориентация, се

ше глас. - Рот, протегни лявата си ръка. Ще пипнеш касата на

озова стъпил до половината на последното стъпало, което го

вратата към библиотеката. Влез вътре и направи четири крачки

накара отново да изгуби равновесие. Сграбчи перилата, някак

назад в стаята. Искам да говоря с теб и Бет ще дойде с мен.

успя да се задържи прав и запристъпя назад, като не знаеше

Думите бяха толкова спокойни и разумни, подобни на карта

дали върви към входната врата, към билярдната зала, към биб­

сред джунгла от трънаци, и той последва напътствията с отчая­

лиотеката или към трапезарията. Бе напълно изгубен в прос­

нието на изгубен пътешественик. Протегна ръка и... да, напипа

транството, което познаваше така добре.

грапавата каса на вратата. С две ръце опипа рамката и направи

- Няма ми нищо - изръмжа той. - Добре съм.

четири крачки назад.

Около него всички се умълчаха. Заповедният му глас не бе

Последваха го тихи стъпки от два чифта крака. Вратите на

смекчен от слепотата му, авторитетът му като крал бе непокла­

библиотеката се затвориха. Той се ориентира къде бяха жените

тим, макар нищичко да не виждаше, по дяволите... Гърбът му се

по едва доловимото им дишане. Никоя от тях не стоеше плътно

блъсна в стена, над него кристален аплик звънна от разтърсва­

до него, което беше добре.

нето и нежният му звук отекна в тишината.

- Рот, мисля, че трябва да направим някои временни проме­

Господи... Боже. Не можеше да продължава така да залита,

ни - прозвуча гласът на Мери отдясно. - В случай че зрението

да се блъска във всичко, да пада. От друга страна, той нямаше

ти не се върне скоро.

думата.

Елегантно поднесено, каза си той.

Откакто бе попаднал в плен на мрака, все се надяваше очите

- Какви например? - промърмори.

му отново да заработят. Но времето минаваше, а Хавърс няма­

Отговори Бет, от което му стана ясно, че двете очевидно

ше конкретни отговори, доктор Джейн също бе озадачена. Ис­

вече го бяха обсъждали.

тината, която усещаше със сърцето си, започна да си проправя

- Бастун, за да ти помага да пазиш равновесие, и сътрудници

път и към мозъка му: тъмата, в която се бе озовал, беше вече

в кабинета, за да можеш да се върнеш към работата си.

неговата нова планета, по която крачеше.

- А може би и други видове помощ - добави Мери.

Или падаше, като в дадения случай.

Докато осмисляше думите им, ударите на сърцето кънтяха в

Апликът над главата му спря да се люлее. Всяка частица от

ушите му и той се опитваше да се абстрахира от тях. Да, лесно

него крещеше и той се молеше никой, дори Бет, да не се опита

беше да се каже. Когато го покри студена пот, избила на гор­

да го докосне, да му заговори или да го успокоява, че всичко ще

ната му устна и под мишниците, той се запита дали причината

се оправи.

беше страхът или усилието да се удържа да не рухне пред тях.

Никога вече нямаше да се оправи. Той нямаше да си върне

Вероятно и двете. Това, че не виждаше, бе лошо, но пове­

зрението, както и да се опитваха да го лекуват, без значение

че го измъчваше клаустрофобията. Без зрението си като ори­

колко пъти се хранеше, колко често почиваше и колко добре се

ентир, той бе пленник в тясното пространство под кожата си,

грижеше за себе си. Дяволите да го вземат, дори преди Ви да

затворник с тялото си без изход - а такава гадост никак не му

сподели видението си, Рот знаеше какво го чака: зрението му

понасяше. Твърде много му напомняше за тесния килер, в който

отслабваше през вековете, от години имаше главоболие, а през

баща му го заключи като малък... заключен, докато родителите

последните дванайсет месеца то силно се беше изострило.

му бяха убивани от лесъри...

Знаеше, че ще свърши така. През целия си живот го бе знаел

Болезненият спомен накара коленете му да омекнат и изгу­

и игнорирал, но реалността беше налице.

бил равновесие, той залитна встрани. Бет го подхвана и леко го

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

485

484