Отмъстена любов

Рот стискаше подлакътниците на стола, за да не закрещи.

Прошумоляха дрехи... Хавърс очевидно сваляше палтото си.

Искаше да е силен заради своята шелан, заради братята, заради

После потропване, като че нещо тежко бе поставено на бюро­

расата си. Щеше му се да подхвърли няколко шеги, да го обърне

то. Изщракване на метал - лекарят бе освободил ключалката на

на смях като случка, която скоро щеше да отмине, да покаже, че

чантата си.

още владее положението.

Отново се разнесе добре модулираният глас на Хавърс.

Прокашля се. Но вместо от устата му да излезе нещо от рода

- С ваше разрешение сега ще докосна лицето ви.

на „Един влиза в бар с папагал на рамото си...", той изрече:

Рот кимна, после трепна при лекия контакт и за миг из­

- Това ли видя?

пита надежда, като чу щракването на медицинското фенерче.

Думите бяха гърлено произнесени и всички знаеха към кого

По навик се напрегна, готов за светлината върху ретината

са адресирани.

на окото, с което Хавърс бе избрал да започне. Господи, от­

Отговорът на Ви беше тих.

както се помнеше, бе примижавал срещу светлината, а след

- Не знам за какво говориш.

преобразяването му нещата се бяха влошили. И с течение на

- Глупости. - Рот, обвит в мрак, братята му около него, но

годините...

неспособни да го достигнат. Това беше видението на Вишъс. -

- Докторе, хайде, прегледайте ме.

Глу-по-сти.

- Аз... направих го, господарю. Приключих. - Отново се чу

- Сигурен ли си, че искаш да говорим за това сега? - попита

Ви.

щракване, когато Хавърс изключи фенерчето. - Поне с този

етап от прегледа.

Тишина. Ръката на Бет го стисна по-силно.

456

А ж . p . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

457

- Какво следва? - попита Рот. - Какво още може да напра­

очи можеше да се вярва за каквото и да било. По дяволите, же­

вите?

ната твърде много напомняше на Елена за баща й, когато из­

Отново мълчание, което някак направи мрака още по-черен.

паднеше в състояние на невменяемост: фиксирана, обсесивна,

Ясно. Вариантите не бяха много. Макар че защо ли това го

съществуваща в друга реалност. Искала бе да навреди и бе под­

изненадваше? Вишъс... никога не грешеше.

брала думите си според целта си. И все пак добре щеше да е да

поговори с Рив. Нужно й бе неговото успокоение, но поне не

оставаше много време до срещата им.

След като се увери, че кухнята е отново в същия ред, в който

я завари, тя слезе в сутерена и отиде в стаята на баща си. Той

С

лежеше в леглото неподвижен и със затворени очи.

ПАДАНЕТО НА НОЩТА ЕЛЕНА СЕ ЗАЕ ДА ТРОШИ ХАПЧЕТАТА

- Татко? - Той не помръдна. - Татко?

на баща си на дъното на керамичната му чаша и когато се

Сокът се разплиска, когато тя едва не хвърли чашата на ма­

превърнаха в достатъчно ситен прах, извади от хладилника ку­

сата.

тията с плодов сок и го изля отгоре. По изключение беше бла­

- Татко!

годарна за реда, наложен от баща й, защото в мислите си беше

Очите му се отвориха и той се прозя.

някъде другаде.

- Привет, дъще моя.

В настоящото й състояние беше късмет, че въобще знаеше в

- Добре ли си? - Тя го огледа внимателно, макар да бе скрит

кой щат се намира. Ню Йорк, нали така?

почти до брадичката от кадифената завивка. Беше блед и косата

Погледна часовника. Нямаше много време. Лузи щеше да

му стърчеше във всички посоки, но дишаше спокойно. - Има

пристигне след двайсетина минути, а също и колата на Рив.

ли нещо...

Колата на Рив. А не той.

-Английският е доста груб за ухото, не мислиш ли?

Около час, след като беше позвънила и бе оставила съобще­

Елена замълча за малко.

нието за бившето му гадже, получи съобщение на гласовата си

- Прости ми. Аз просто... Добре ли си?

поща от него. Не телефонно обаждане. Просто беше оставил в

- Напълно. Посрещнах новия ден, обмисляйки един проект,

системата записано съобщение.

затова се задържах в леглото по-дълго от обичайното. Реших

Гласът му беше тих и сериозен: „Елена, съжалявам, че си

да прехвърля на хартия гласовете в главата ми. Вярвам, че ще

била обект на натрапничество по този начин и ще се погрижа

е от полза да ги пусна на воля, вместо да ги държа у себе си.

това никога да не се повтори. Бих искал да те видя по здрачава-

Елена си позволи да отпусне напрегнатите си мускули и теж­

не, ако си свободна. Ще изпратя за теб колата си в девет часа,

ако не ми се обадиш преди това, че не ти е възможно". Пауза.

ко седна на леглото.

- Сокът ти, татко. Искаш ли да го изпиеш?

„Искрено съжалявам."

- О, прекрасно. Колко е съобразителна прислужницата, че

Тя знаеше съобщението наизуст, запдото го беше прослуша-

ла около сто пъти. Той звучеше толкова различно. Като че го­

го е приготвила.

вореше на чужд език.

-Да, тя е много съобразителна.