Отмъстена любов

Естествено, не беше мигнала през целия ден. В крайна смет­

Елена му подаде чашата и го наблюдава как изпива лекар­

ка реши, че това можеше да се тълкува по два начина: или той

ствата си, а сърдечният й ритъм постепенно се нормализира.

беше ужасен, задето изобщо й се бе наложило да контактува с

Напоследък животът й бе поредица от Бум!, Тряс! и Пук!

тази жена, или срещата му беше протекла извънредно зле.

в стил „Батман", които я подмятаха насам-натам по страници­

А може да беше комбинация и от двете.

те на комикса, докато главата й се замаеше. Явно трябваше да

Тя отказваше да приеме, че на онази откачалка с безумни

мине известно време, преди всяка дреболия да престане да пре­

раства в лудешка драма в съзнанието й.

458

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

459

Когато баща й беше готов, тя го целуна по бузата, каза му,

фьорът я посрещна, за да й помогне да се качи в бентлито. Об­

че излиза за малко и отнесе чашата обратно горе. До момента

лечен в черен кожен тренчкот, той приличаше повече на наемен

на пристигането на Лузи около десет минути по-късно Елена

убиец, отколкото на частен шофьор, но когато й се усмихна,

напълно се бе съвзела. Щеше да се види с Рив, да се порадва на

очите му грейнаха, изумително сияйни и зелени.

компанията му, а после отново да се заеме с търсенето на рабо­

- Не се тревожи. Ще те откарам благополучно.

та, щом се прибереше у дома. Всичко щеше да е наред.

Тя му повярва.

Отвори вратата, решително изправила рамене.

- Къде отиваме?

- Как си?

- В центъра. Той те очаква.

- Добре съм. - Лузи хвърли поглед през рамо. - Знаеш ли, че

Елена се почувства неловко, че й отварят вратата, макар да

отпред е паркирано едно бентли?

разбираше, че от негова страна това бе учтив жест между рав­

Елена изумено повдигна вежди и надникна през вратата.

ни, а не действие на слуга към господар. Просто бе отвикнала

Пред мизерната й къщичка под наем наистина имаше чисто

на внимание от страна на достойни мъже.

ново лъскаво и луксозно бентли, което изглеждаше толкова не

Господи, колко хубаво миришеше в тази кола.

на място, колкото диамант на ръката на клошар.

Докато Трез заобикаляше, за да седне зад волана, тя опипа

Шофьорската врата се отвори и от нея излезе невероятно

фината кожа на седалката, без да може да си припомни кога за

красив тъмнокож мъж.

последно бе докосвала нещо толкова луксозно.

- Елена?

Когато колата излезе от пряката и пое по главната улица, тя

- Ъъ... да.

въобще не усети дупките, които в такситата я караха да се вкоп-

- Дошъл съм да ви взема. Аз съм Трез.

чва в дръжката на вратата. Гладко возене. И скъпо.

- Аз... ще ми трябва минутка.

Къде отиваха?

- Не бързайте.

Към задната седалка струеше нежен топъл въздух, а в глава­

Усмивката му разкри вампирски зъби и тя се успокои. Не

та й отново зазвуча гласовото съобщение от Рив. В съзнанието

обичаше да е в близост до хора. Не им се доверяваше. Тя бързо

й трепкаше предчувствие, което като светлините на стоповете

влезе вътре и си облече палтото.

на автомобилите пред тях ту припламваше, ту гаснеше на фона

- Лузи... Ще можеш ли да продължиш да идваш? Изглежда,

на надеждата й, че всичко ще е наред.

че все пак ще успея да ти плащам.

Ставаше по-зле. Тя не познаваше добре центъра и се напрег­

- Разбира се. Всичко бих направила за баща ти. - Лузи се

на, докато минаваха през района с луксозни високи сгради. Там,

изчерви. - Исках да кажа и за двама ви. Означава ли това, че си

където се бе срещнала с Рив в „Комодор".

намерила друга работа?

Може би беше решил да я води на танци?

- Парите ще ми стигнат за по-дълго, отколкото очаквах. А и

Да бе, все едно някой го правеше, без да предупреди жената

ми е непоносима мисълта той да стои тук сам.

да си облече рокля.

- Ще се грижа добре за него.

Колкото по-напред по „Трейд Стрийт" се придвижваха, толко­

Елена се усмихна и й се прииска да прегърне жената.

ва по-усърдно тя потъркваше кожената седалка, но вече не за да

- Винаги го правиш. Колкото до тази вечер, не съм сигурна

се наслади на усещането. Луксът постепенно оставаше зад гърба

колко ще се забавя...

им и след като отминаха редицата от добри ресторанти и офис

- Не е нужно да бързаш. Двамата с него ще сме добре.

сградите на „Колдуел Куриър Джърнъл", се заредиха ателиета

Импулсивно Елена я притисна към себе си.

за татуировки и заведения, чийто вид подсказваше за мърляви

- Благодаря ти. Много... ти благодаря.

пияници на бара, осеян с нечисти купички с фъстъци. Следваха

После грабна чантата си и излезе бързешком, преди да се е

клубовете - от онези крещящите, в които тя не стъпваше, защото

разнежила като глупачка. Когато се озова навън в студа, шо-

не харесваше шума, ярките светлини и посетителите им.

460

д ж . p . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

461

Когато пред тях изникна табелата на „Зироу Сам" с черни

ката думтеше в тъпанчетата й, сякаш някой ги налагаше с юмру­

букви на черен фон, тя знаеше, че ще спрат там и сърцето й

ци, а от миризмата на твърде много разгорещени тела й идеше

отиде в петите. Странно, същата реакция бе имала, когато видя

да запуши носа си.

Стефан в моргата: „Това е невъзможно. Няма как да се случва.