Отмъстена любов

Жената тръгна пред Елена, а маврите я съпровождаха от две­

Не беше редно да е така ".

те й страни, като с едрите си тела проправяха пътека през чо­

Ала бентлито не спря пред клуба и за миг у нея проблесна

вешката джунгла, от която тя нямаше желание да е част. Серви­

надежда.

тьорки, облечени в прилепнали черни униформи, разнасяха все­

Е, да, то се знае. Просто завиха в пресечката, за да спрат

възможни видове алкохол, полуголи жени се отъркваха в мъже

пред служебния вход.

с костюми и погледите на всички блуждаеха някъде встрани,

- Той е собственик на клуба - промълви тя с безжизнен

сякаш поръчаното или онзи, който бе пред очите им, не ги удо­

глас. - Нали така?

влетворяваше.

Трез не отговори, но не беше и нужно. Слезе, за да й отвори

Поведоха я към бронирана черна врата и след като Трез

вратата, а тя седеше като вкаменена и се взираше в тухлената

каза нещо в ръчния си часовник, тя се отвори, а той се отмести

сграда. Механично отбеляза, че от покрива се стичаше струй­

встрани, сякаш очакваше Елена да влезе направо, сякаш това бе

ка нечистотия и се събираше в локвичка на земята. Опетнено.

просто нечия дневна.

Мръсно.

Да... но не.

Припомни си как бе застанала пред „Комодор", загледана в

Като се взря в тъмнината от другата страна, видя единствено

искрящо чистото стъкло и хром. Това бе фасадата, която той бе

черен таван, черни стени и лъскав черен под. Но тогава Ривендж

решил да й покаже. А това тук бе мръсотията, която бе прину­

пристъпи и попадна в полезрението й. Беше точно такъв, ка­

ден да й покаже.

къвто го познаваше - едър мъж със самурено палто, модерна

- Той те очаква - промълви меко Трез.

прическа ирокез, аметистови очи и червен бастун.

Страничната врата на клуба се отвори широко и се появи

И все пак й беше напълно непознат.

друг мъж с външност на мавър. Зад него беше полумрачно, но

Ривендж се взря в жената, която обичаше, и видя на бледото

тя чу приглушеното ехо от кънтящите басове.

й напрегнато лице точно онова, което бе искал да предизвика.

Наистина ли й беше нужно да вижда това, запита се.

Отвращение.

Елена поклати глава.

- Нямам желание. Върни ме у...

- Заповядай, влез - рече той. Трябваше да доведе нещата

Показа се жена, яка и набита по мъжки и то не само външно.

докрай.

Очите й бяха леденостудени и преценяващи. Тя се приближи и

Елена погледна към Хекс.

се надвеси в колата.

- Ти си охрана, нали? - Хекс се намръщи, но кимна. - Тогава

- Няма да пострадаш. Давам ти дума.

идваш вътре с мен. Не искам да оставам сама с него.

Само дето страданието вече беше налице, каза си Елена.

Думите й го поразиха толкова силно, сякаш бръснач бе пре­

Усещаше в гърдите си болки като при сърдечен пристъп.

рязал гърлото му, но той не показа никаква реакция, когато

- Той те очаква - настоя жената.

Хекс пристъпи напред, а Елена я последва. Вратата се затвори

Онова, което накара Елена да излезе от колата, бе фактът,

като непробиваема преграда за музиката и тишината бе оглуши­

че тя не бягаше, при никакви обстоятелства. През целия си

телна като писък.

живот не се бе крила от трудностите и нямаше намерение да

Елена погледна към бюрото, на което той умишлено беше

започва сега.

оставил двайсет и пет хиляди долара в брой и пакет кокаин,

Влезе през вратата с ясното съзнание, че се е озовала на мяс­

увит в целофан.

то, което не би посетила по свой избор. Беше сумрачно, музи-

- Каза ми, че си бизнесмен - промълви тя. - Явно моя е ви­

ната, задето приех автоматично, че бизнесът ти е законен.

462

Д Ж . P. У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

463

Той бе способен само да я гледа, гласът му го бе напуснал,

Така че, не, това червено нямаше да бъде последвано от дву-

пресекващият му дъх не би му позволил да каже и дума. Единстве­

измерно виждане и усещания, връщащи се в цялото му тяло.

ното, което можеше да стори, докато тя стоеше пред него скована

Ривендж извади от вътрешния джоб на сакото си една от нос­

и гневна, бе да я запамети - прибраната назад червеникаворуса

ните кърпи, изгладени от майка му, и я притисна, както беше

коса, очите с цвят на карамел, скромното черно палто и ръцете й,

сгъната, под очите си. Кървавочервените сълзи, бликащи от

пъхнати в джобовете, като че не искаше да се докосне до нищо.

тях, не бяха само за Елена и него самия. Бела бе изгубила майка

Не би искал да я запомни такава, но тъй като я виждаше за

си едва преди четирийсет и осем часа. А преди да е свършила

последно, не можеше да се въздържи да не фокусира всяка под­

нощта, щеше да изгуби и брат си.

робност.

Пое си дъх веднъж, но толкова дълбоко, че усети напреже­

Очите на Елена се преместиха от наркотика и парите към

ние в ребрата. После прибра кърпичката и се зае да подкара

лицето му.

живота си към гроба.

- Значи е истина? Всичко, което каза бившата ти приятелка?

Едно беше сигурно: Принцесата щеше да си плати. Не за га-

- Тя ми е наполовина сестра. Да, всичко.

достите, които му бе причинила и се канеше да му причини.

Жената, която обичаше, отстъпи от него крачка назад и в

Майната му на това. Не, тя бе посмяла да отиде при любимата

уплахата й ръката й от джоба се стрелна към гърлото й. Той