Отмъстена любов

И остават само още двама дилъри. С изключение на големия.

Тор се втурна и хвана краля за едната ръка.

- Не се тревожи за Ривендж. Аз ще се погрижа за него. Меж­

- Навън в коридора да, а тук гори огън. Какво...

дувременно не убивай останалите търговци, а ги доведи в лаге­

Могъщото тяло на Рот се разтресе с такава сила, че на Тор

ра за разпити. Нужни са ни техните контакти. Искам да знам как

450

А Ж . P. У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

451

и къде правят покупките си. - Твърде вероятно беше, разбира

се, те да търгуват с Ривендж, но може би имаше и още някой.

Например някой податлив човек. - Първата ти задача е да оти­

деш да наемеш сейф и да прибереш парите в него. Това е първо­

началният ни капитал и няма да допусна да го изгубим.

- Да, господине.

ПРИЗОРИ В СТУДЕНИЯ ДЕН ПОД ОБЛАЦИТЕ, НАШАРИЛИ МЛЕЧ-

носиньото небе, Хосе де ла Крус влезе с колата си през

- Кой продаваше заедно с теб?

портата на гробището „Борова горичка" и закриволичи сред

- Господин Н. и господин И.

безкрайните редици от надгробни плочи. Тесните виещи се алеи

Страхотно. Идиотите, допуснали Греди да се измъкне. Все

му напомняха „Живот" - игра, по която с брат му се увлича­

пак се справяха добре на улицата, а Грейди беше убит по наход­

ха като деца. Всеки играч получаваше малък автомобил с шест

чив и мъчителен начин. Освен това Леш беше успял да зърне

дупки и започваше с една пионка, обозначаваща самия него. С

Хекс в действие. Така че загубата не беше кой знае каква.

течение на играта трябваше да се придвижиш напред по начер­

Със сигурност щеше да направи посещение на „Зироу Сам".

тания път и да се сдобиеш с още пионки, обозначаващи съпруга

А колкото до господин Н. и господин И., смъртта им беше

и деца. Целта беше да влезеш в притежание на хора, пари и

повече от заслужена, но в момента тези загубеняци трябваше

възможности, за да запушиш дупките в колата си, да запълниш

да му носят зелено.

изначалните празнини.

- Искам с падането на нощта двамата да започнат да пласи­

Той се огледа и си помисли, че в играта, наречена „Истински

рат стока.

живот" в крайна сметка се озоваваш сам в дупка в пръстта. Не

- Мислех, че ще пожелаете...

беше познание, което искаш децата ти да научат от указанията

- Първо, ти не мислиш. И второ, нужно ни е още от това -

в кутията.

Той хвърли пачката вехти банкноти обратно в купчината. -

Когато стигна до гроба на Криси, паркира колата си на съ­

Имам планове, за които са нужни пари.

щото място, където беше стоял около един час предишната нощ.

- Да, господине.

По-нагоре имаше три полицейски коли, четирима униформени

Изведнъж размислил, Леш се протегна напред и взе обрат­

в дебели шуби и жълта лента между надгробните плочи, ограж­

но хвърлената пачка. Беше му трудно да се раздели с парите,

даща мястото на престъплението.

макар да бяха негови и изведнъж войната започна да не му се

Взе кафето си със себе си, макар в най-добрия случай вече да

струва така интересна.

беше хладко и докато вървеше, видя подметките на чифт ботуши,

Наведе се надолу, взе една от книжните торби и я напълни.

подаващи се между кръга, образуван от краката на колегите му.

- Онзи лексус...

Едно от ченгетата хвърли поглед назад през рамо и израже­

- Да, господине.

нието му подготви Хосе за състоянието на трупа: ако някой да­

- Вземи го. - Той бръкна в джоба си и хвърли ключа на гос­

деше на униформения торбичка за повръщане, той направо би

подин Д. - Това е новата ти кола. Ако ще ме представляваш на

пробил дъното й.

улицата, трябва да имаш вид, че знаеш какво правиш.

- Здравейте, детектив.

- Да, господине.

- Чарли, как си?

Леш завъртя очи и помисли колко лесно беше да мотивира

- Ами... добре.

дребния глупак.

Да бе, друг път.

- Не забърквай каши, докато ме няма, става ли?

- Личи си по вида ти.

- Къде ще бъдете?

Останалите насочиха погледи към него и му кимнаха. Физио­

- В Манхатън. Можеш да ми звъниш на мобилния телефон.

номиите на всички сякаш също казваха „иде ми да си изповръ-

До по-късно.

щам червата".

452

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

453

От друга страна жената полицейски фотограф, за която се

- За мен беше удоволствие.

знаеше, че си има проблеми, се беше привела и щракаше апа­

Очевидно, рече си той, докато отпиваше с гримаса от кафето

рата с усмихнато лице, сякаш се любуваше на гледката. Май се

си. Старо. Студено. Гадно. Също като фотографката. Нямаше

канеше да си запази някоя от снимките за спомен.

по-лошо кафе от това в полицейския участък и ако не се нами­

Грейди беше захапал букета. Или може би нещо друго?

раше на местопрестъпление, би го излял и би смачкал чашата

- Кой го е открил? - попита Хосе, като приклекна, за да ог­

от стиропор.

леда трупа. Чисти разрези. Много на брой. Това бе извършено

Хосе огледа мястото. Имаше дървета, осигуряващи при­

от професионалист.

критие. Никакви светлини освен тези откъм пътя. Портата се

- Гробар - отвърна един от полицаите. - Преди около час.

заключваше нощем. Само ако беше останал малко по-дълго...

- Къде е той сега? - Хосе се изправи и отстъпи встрани, та

щеше да спре убиеца, преди да кастрира Грейди, да нахрани не­

мъжемразката да продължи да си върши работата. - Искам да