Читаем Отмъстена любов полностью

щастника за последно и без съмнение да го гледа с наслада как

говоря с него.

умира.

- Отиде в къщичката на пазача да пийне кафе. Имаше нужда.

- Дяволите да го вземат.

Много е потресен.

Сиво комби с полицейски знак на шофьорската врата отби

- Разбирам го. Повечето от труповете тук не се намират от­

горе върху гробовете.

и спря. От него слезе мъж с малка черна чанта и се приближи

Четиримата дружно му отправиха красноречив поглед в

тичешком.

смисъл „Нито пък са в това състояние".

- Съжалявам, че закъснях.

- Няма проблем, Робъртс. - Хосе се ръкува с патолога. - Ще

- Приключих с трупа - обяви фотографката и постави капач­

ката обратно върху обектива на апарата си. - Заснех и следите

се радваме да ни съобщиш час на смъртта, когато ти е възможно.

в снега.

- Разбира се, но няма да се лесно. След четири часа устройва

Хосе обиколи мястото предпазливо, за да не засегне раз­

ли ви?

личните отпечатъци и малките номерирани флагчета, които ги

- Всичко, което можеш да ни кажеш, ще ни е от полза.

маркираха, нито пък пътеката, проправена през терена. Беше

Човекът коленичи и се зае за работа, а Хосе отново заоглеж-

очевидно какво се е случило. Грейди се бе опитал да избяга от

да следите от стъпки. Бяха три различни вида, единият от които

преследвача си и не беше успял. Ако се съдеше по кървавите

явно беше от Грейди. От другите два вида експертите, които

следи, беше наранен само колкото да бъде обездвижен и после

трябваше да пристигнат всеки миг, щяха да вземат отпечатъци

бе завлечен до гроба на Криси, където беше разчленен и убит.

и да ги изследват. Единият чифт от неизвестните следи беше

Хосе се върна при трупа, огледа надгробния камък и забе­

по-малък от другите. Готов бе да заложи дома си, колата си и

ляза кафеникава следа по него. Засъхнала кръв. Готов беше да

фонда за колеж на двете си дъщери, че ще се окажат женски.

се обзаложи, че е оставена там нарочно още докато е била топ­

ла. Част от нея се бе стекла във вдълбаните букви на надписа

В кабинета в имението на Братството Рот седеше изправен

„Кристиан Андрюз".

на стола си, сграбчил с все сила двата подлакътника. Бет беше в

- Засне ли това? - попита той.

стаята с него и по мириса й отгатваше, че е уплашена до смърт.

Фотографката го стрелна намусено. После свали капачката,

Имаше и други. Говореха. Крачеха.

направи снимка и отново я постави.

А той виждаше единствено чернота.

- Благодаря - каза й той. - Ще те повикаме, ако ни потрябва

- Хавърс идва - съобщи Тор от двойната врата. Гласът му

още нещо. - Или ако намереха други мъже, обезобразени по

умълча стаята подобно на бутон за изключване на звука, като

подобен начин.

накара всички гласове и шумове да секнат. - В момента док­

Тя хвърли прощален поглед към Грейди.

тор Джейн говори с него по телефона. Ще го докарат с една от

454

Д Ж . p . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

455

линейките им със затъмнени стъкла, по-бързо ще е, отколкото

- Това ли беше видението? - Рот пусна единия подлакътник и

Фриц да иде да го вземе.

удари с юмрук по бюрото. - Такова ли бе проклетото видение?

Рот бе настоял да изчакат час-два, преди да повикат дори

- Д а .

доктор Джейн. Бе се надявал зрението му да се върне. Още се

- Лекарят идва - бързо каза Бет и притисна гальовно ръка

надяваше.

към рамото му. - Доктор Джейн и Хавърс ще се консултират.

По-точно казано, молеше се.

Ще намерят решение. Непременно.

Бет беше толкова силна, застанала до него, хванала ръката

Рот се обърна по посока на гласа на Бет. Пресегна се за ръ­

му, докато той се бореше с мрака. Но по някое време го бе ос­

ката й, тя беше тази, която намери дланта му.

тавила за малко. Когато се върна, той подуши сълзите й, макар

без съмнение тя да ги беше избърсала грижливо.

Дали така изглеждаше бъдещето му, помисли си той. Да раз­

Тъкмо това го бе убедило да приеме намесата на лекарите.

чита на нея да го насочва, когато имаше нужда да отиде някъде?

- Кога да го очакваме? - троснато попита Рот.

Да го води като сакат нещастник?

- До двайсет минути.

Не си изпускай нервите. Дръж се. Дръж се...

Отново се възцари мълчание. Рот знаеше, че братя са около

Повтори си го пак и пак, докато чувството, че всеки миг ще

него. Чуваше Рейдж да развива поредната близалка, Ви да пали

експлодира, поотслабна.

една от цигарите си с турски тютюн и да издишва дима, Бъч да

Но отново го връхлетя с всичка сила, когато чу доктор Джейн

дъвче дъвка с такава скорост, сякаш зъбите му бяха обувки за

и Хавърс да влизат в стаята. Разбра кой е по това, че всички ед­

степ, потракващи върху паркет. Зи беше там с Нала на ръце,

новременно спряха онова, което правеха: край на пушенето, на

чийто сладък мирис и гукане долитаха от далечния ъгъл. Дори

дъвченето и на шумоленето с обвивки.

Фюри присъстваше, решил да остане за през деня, и сега стоеше

В настаналата тишина се чуваше само дишане.

редом с близнака и племенницата си.

Тогава прозвуча гласът на лекаря.

Знаеше, че те всички са там... и все пак беше сам. Напълно

- Господарю, може ли да прегледам очите ви?

сам, затворен в тялото си, пленник на слепотата.

- Д а .

Перейти на страницу:

Похожие книги

Неудержимый. Книга I
Неудержимый. Книга I

Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я выбирал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что бы могло объяснить мою смерть. Благо судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен восстановить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?Примечания автора:Друзья, ваши лайки и комментарии придают мне заряд бодрости на весь день. Спасибо!ОСТОРОЖНО! В КНИГЕ ПРИСУТСТВУЮТ АРТЫ!ВТОРАЯ КНИГА ЗДЕСЬ — https://author.today/reader/279048

Андрей Боярский

Попаданцы / Фэнтези / Бояръ-Аниме