Отмъстена любов

- В магазин за работно облекло ли ги намери? - Рейдж на­

на устата му бяха отпуснати надолу, а погледът му беше забит

клони глава на една страна. - Може би в отдела за боклукчий­

в мозаечния под.

ски униформи?

Може би Джон нямаше да се върне. Но къде би отседнал...

Ласитър се намеси, преди Тор да е успял да отвърне.

Когато Джон се появи във фоайето, Тор не можа да се въздър­

- Надявам се и аз да изглеждам, сякаш имам пълнеж в гащите

жи. Стана и се задържа за високата облегалка, потрепервайки.

също като теб. С тренировка ли го постигаш? Или може би е

Лицето на Джон беше безизразно. Косата му беше разроше-

въпрос на липса на задник?

на, но не от вятъра, а на врата му имаше няколко драскотини -

Тор нямаше как да не се засмее.

такива, оставени от женски нокти. Носещата се от него миризма

- Заобиколен съм от задници.

представляваше комбинация от „Джак Даниълс", няколко вида

- Което обяснява защо си толкова самоуверен, въпреки че

парфюми и секс.

ти нямаш такъв.

Изглеждаше е около сто години по-възрастен, отколкото

Рейдж продължи.

когато беше заемал стойката на Мислителя до леглото на Тор

- Хайде, помисли. Конструкцията ти е съвсем същата като

едва преди няколко вечери. Вече не беше хлапе. Беше напълно

на Мери Тайлър Мур. Изненадан съм, че не я харесваш.

пораснал мъж, който изпускаше напрежението по отдавна из­

Тор демонстративно отпи от шейка си.

питани методи.

448

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

449

Тор седна обратно на стола, като очакваше да бъде пре­

му се наложи да го задържи. А това изискваше повече мускули,

небрегнат, но когато стигна до най-долното стъпало Джон

отколкото имаше той. И двамата щяха да се строполят на пода,

повдигна ботуш и завъртя глава, сякаш усетил, че някой го

ако не получеше помощ. Сви устни и изсвири с всички сили, а

наблюдава. Изражението му не се промени ни най-малко, ко­

после продължи да се опитва да задържи краля.

гато срещна погледа на Тор. Само вдигна небрежно ръка и

Рейдж и Ласитър дотичаха първи и влетяха през вратата.

продължи напред.

- Какво, по дяволите...

- Тревожех се, че няма да се прибереш у дома - произнесе

- Светнете лампите - изкрещя отново Рот. - Някой да свет­

силно Тор.

не проклетите лампи.

Куин и Блей спряха на място. Рейдж и Ласитър замълчаха.

Гласовете на Мери и Рода запълниха празнотата.

Джон забави крачка и изписа:

Докато седеше пред гранитения плот в празната кухня, бла­

- Това не е дом, а просто къща. Все някъде се налага да спя.

горазположението на Леш се повиши значително. Не че беше

Джон не дочака отговор и стойката му подсказваше, че не

забравил как братята бяха отнесли сандъците им с оръжия и

му е нужен такъв. Очевидно дори Тор да изтъркаше езика си да

урните на убийците. Или пък че апартаментите им в „Ловната

обяснява как всички живеещи тук ги е грижа за него, в главата

ферма" бяха компрометирани. Или че Грейди се беше измък­

му не би влязло нищо.

нал. Нито пък за факта, че на север го очакваше симпат, кой­

Тримата изчезнаха на горния етаж, а Тор довърши шейка си,

то без съмнение му беше бесен, задето не е отишъл да убие

отнесе чашата в кухнята и успя да я сложи в миялната машина,

някого си.

без никой доген да го попита дали иска още нещо за ядене или

Парите в брой действаха разсейващо. А многото пари в

пиене. Бет, обаче, готвеше яхния и изглеждаше, като че силно

брой - още по-разсейващо.

се надява да го убеди да изяде една чиния, така че той не остана

Наблюдаваше как господин Д. донесе следващата книжна

задълго.

кесия. От нея се появиха още пачки банкноти, всяка от които

Изкачването до втория етаж беше дълго и мъчително, но не

беше придържана от евтин ластик. Когато лесърът свърши, от

защото се чувстваше физически слаб. Беше предал Джон и сега

повърхността на плота не се виждаше много.

жънеше реколтата от цялото това лежане и мълчане...

Чудесен начин да отпуснеш парата, помисли си Леш, докато

Шумът и крясъците, разнесли се иззад затворената врата на

следеше господин Д. с поглед.

кабинета звучаха сякаш някой е бил нападнат, а тялото на Тор,

- Колко общо?

независимо, че беше мършаво, реагира инстинктивно и той се

- Седемдесет и две хиляди седемстотин и четирийсет. Раз­

хвърли към нея, за да я отвори.

пределил съм ги на пачки от по сто долара.

Рот беше приклекнал до бюрото с ръце пред себе си, а ком­

Леш взе една от въпросните купчинки. Банкнотите не бяха

пютърът, телефонът и документите бяха разпръснати наоко­

чисти и нови като онези, идващи от банката. Бяха мръсни, на­

ло, като че той ги беше изблъскал. Столът му лежеше на една

мачкани, извадени от джобовете на джинси или по-вероятно от

страна, а слънчевите очила, които кралят винаги носеше, бяха в

празни портфейли и мърляви якета. Можеше да подуши отчая­

едната му ръка и той се взираше право напред.

нието, разнасящо се от тях.

- Господарю...

- Колко стока имаме още?

- Светлините включени ли са? - Рот дишаше тежко. - Вклю­

- Достатъчно за още две нощи като днешната, но не повече.

чени ли са проклетите светлини?