Отмъстена любов

му. И заради това щеше да я унищожи, дори това да доведеше

знаеше точно какво си мисли: той се бе хранил от нея, бяха голи

до гибелта му.

и сами в пентхауса му. Възстановяваше спомена и осъзнаваше

факта, че не вампир бе смукал от вената й.

Бе го сторил симпат.

- Защо ме накара да дойда тук? - попита го. - Можеше да

ми го кажеш и по телефона... Не, няма значение. Тръгвам си.

Никога повече не ме търси.

ИКАКВО, ПО-ДОБРЕ ЛИ СЕ ПОЧУВСТВА, КАТО ГО ОТРЯЗА

Рив се поклони леко и изрече задавено:

така?

- Както желаеш.

Елена спря пред страничния изход на клуба и погледна през

Елена се обърна и отиде до вратата, където спря.

рамо към охранителката.

- Ако обичате, някой да ме пусне да се махна оттук.

- Изобщо не е твоя работа. Няма да отговоря на въпроса ти.

Когато Хекс се пресегна и отвори изхода й към свободата,

- За твое сведение, този мъж се намира в тази отвратителна

Елена почти хукна навън.

ситуация заради мен, майка си и сестра си. Мислиш, че си твър­

Вратата се затвори зад нея и Рив я заключи със съзнанието

де добра за него ли? Браво. Къде си расла, че всичко около теб

си, закован на мястото, където тя го остави.

е толкова идеално?

Съсипан. Беше напълно съсипан. И не защото отдаваше себе

Елена застана пред жената, макар силите им далеч да не бяха

си и тялото си на садистка социопат, която щеше да се наслаж­

равностойни предвид фигурата на охранителката.

дава на всеки миг от изтезанието му.

- Никога не съм го лъгала - така е в моя идеален свят. Всъщ­

Когато зрението му се замъгли от червена пелена, знаеше, че

ност това дори не е идеално, това е нормално.

не лошата му страна взема връх. Нямаше начин. Беше наблъс­

- Той върши, каквото трябва, за да оцелее. Това е много нор­

кал толкова допамин във вените си през последните дванайсет

мално не само за твоя вид, но и за симпатите. Само защото

часа, че би повалил и слон, просто защото не се доверяваше

животът ти е бил лесен...

на себе си, че иначе би пуснал Елена да си отиде. Трябваше да

Елена се приближи до лицето на жената.

обезсили лошата си страна за последен път... за да може да по­

- Ти изобщо не ме познаваш.

стъпи правилно по правилните причини.

- Не искам и да те познавам.

464

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

465

- Както и аз. - Думата „кучко" остана неизказана, но под­

Симпат. И спеше със своята полусестра. Сводник. Нарко-

разбираща се.

дълър. Убиец, без съмнение...

- Добре де, стига, стига - намеси се Трез и ги раздели. - Хай­

Колкото повече се отдалечаваха от центъра, дишането й

де по-кротко и без женски бой, става ли? Нека те закарам у вас.

вместо да се нормализира, ставаше по-затруднено. Най-ло­

А ти - посочи към Хекс - иди да видиш добре ли е той.

шото бе, че не можеше да се освободи от образа на Ривендж,

Охранителката стрелна Елена ядно с очи.

коленичил пред нея, хванал в ръка евтините й маратонки, с

- Внимавай какви ги вършиш.

тъй нежни и добри аметистови очи, с глас, прекрасен като

- Защо? Иначе ще ме издебнеш пред задната ми врата ли?

звуците на цигулка. Не го ли осъзнаваш, Елена? Без значение

В сравнение с онова чудо снощи направо си като кукла Барби.

в какво си облечена... за мен ти винаги ще блестиш като

Трез и жената мигом замръзнаха.

диамант.

- Кой се е появил пред задната ти врата? - попита охрани­

Това щеше да е един от двата му призрачни образа. Щеше

телката.

да го запомни коленичил пред нея и да съпоставя тази гледка с

Елена отправи настойчив поглед към Трез.

другата в клуба отпреди малко, с която й разкри истината.

- Може ли вече да си вървя у дома?

Бе искала да повярва в приказката. И го беше сторила. Но

- Кой беше? - попита той.

също като горкия млад Стефан фантазията бе мъртва и остан­

- Някаква като от японска костюмирана драма, адски злобна.

ките бяха ужасяващи - студен труп, който тя щеше да обвие

Двамата изрекоха в един глас:

в размисли, но уханието нямаше да е на ароматни билки, а на

- Трябва да се преместиш.

сълзи.

- Чудесно предложение, благодаря - отвърна Елена, извър­

Затвори очи и се отпусна назад в облегалката, мека като па­

на се рязко и отиде до вратата. Когато натисна дръжката, тя,

мук. Най-после колата намали и спря, а тя посегна към дръжка­

естествено, се оказа заключена, така че не й оставаше друго,

та на вратата. Трез излезе пръв и й отвори.

освен да чака да я пуснат да излезе. Да му се не види. Прехапа

- Може ли да кажа нещо? - промърмори той.

долната си устна и се вкопчи в дръжката, готова със зъби и нок­

- Разбира се. - Защото нямаше да го чуе каквото и да беше.

ти да си проправи път навън.

Мъглата наоколо й бе твърде гъста, а светът й, като този какъв­

За щастие Трез дойде и я освободи като птичка от кафез, а

то баща й се стремеше да си създаде - ограничен само до онова,

тя излетя от клуба навън в студа, далеч от горещината, шума и

което бе най-близо до нея... до болката.

напластеното отчаяние вътре, които я задушаваха.

- Той не направи това без причина.

Или може би задушаването всъщност бе причинено от раз­