Отмъстена любов

мер, а той мълчеше, макар това да го съсипваше.

вътре и после ти ще решиш какво трябва и какво не.

- Ще проверя кога може да те приеме Хавърс.

Което, без съмнение, щеше да стане незабавно. Рот и лекува­

щият расата им бяха имали своите различия преди време покрай

Елена беше склонна да остане с Рив на терасата още двайсет

Мариса, но мъжът винаги предоставяше безупречно лечение

години, но той прошепна в ухото й, че е приготвил вечеря и ми­

при нужда от такова.

сълта да седи срещу него на светлината на свещите й се стори

Доктор Джейн започна да говори, а Рот се намеси в разго­

също толкова привлекателна.

вора й.

След поредната продължителна целувка влязоха заедно вът­

- Не казвай на Хавърс за причината да го правим. И един­

ре - тя, притисната в него, а той, обгърнал талията й с ръка.

ствено и само ти ще видиш резултатите. Разбрахме ли се?

Нейната длан лежеше на гърба му между лопатките. В пентха-

370

д ж . р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

371

уса беше горещо, така че тя съблече палтото си и го хвърли на

много ми се подиграват... - Тя не довърши изречението. - Както

едно от ниските, покрити с черна кожа канапета.

и да е, радвам се, че има някой като мен.

- Мислех да хапнем в кухнята - каза той.

Чу се звук от разрязването на хрупкавия хляб, когато и два­

Дотук със светлината на свещите, но какво ли значение има­

мата се заеха с вечерята си. Ривендж я изчака да сложи в устата

ше? Стига да беше с него, самата тя блестеше достатъчно, че да

си първата хапка и каза:

освети целия апартамент.

- Нека ти помогна, докато си намериш нова работа.

Ривендж я хвана за ръка и я поведе през трапезарията към

Беше избрал идеалния момент, защото тя никога не говоре­

летящата врата за прислугата. Кухнята бе изградена от черен

ше с пълна уста, така че имаше достатъчно време да продължи

гранит и неръждаема стомана, много съвременно и лъскаво. В

да я убеждава.

единия край на плота бяха сервирани прибори за двама пред два

- Позволи ми да издържам теб и баща ти, докато си намериш

бар-стола. Беше запалена една бяла свещ чийто ленив пламък

работа, на която ще печелиш колкото в клиниката - Тя започна

бавно поглъщаше восъчния си пиедестал.

да клати глава, но той вдигна ръка. - Не бързай. Помисли по

- О, мирише фантастично. - Тя се настани на един от ви­

въпроса. Ако аз не бях такъв глупак, ти не би предприела онова,

соките столове. - Италианска кухня. А ти каза, че можеш да

заради което те уволниха. Напълно честно е да платя каквото

приготвяш само едно ястие.

дължа и ако ще ти помогне, погледни го от законова гледна точ­

- Да, доста се поизпотих над това. - Той се обърна въодуше­

ка. Според Древния закон аз съм ти задължен и нямам никакво

вено към фурната и извади плитка тава с...

намерение да нарушавам законите.

Елена избухна в смях.

Тя избърса устата си.

- Полуготова пица.

- Усещането е... странно.

- Само най-доброто за теб.

- Защото за първи път някой помага на теб, а не обратното ли?

- Ди Джорно?

По дяволите, да.

- Разбира се! Избрах тази с повече плънка. Реших, че мо­

- Не искам да се възползвам от теб.

жеш да махнеш каквото не ти харесва. - Той използва сребърна

- Но аз сам предложих и повярвай ми, мога да си го позволя.

щипка, за да премести парчетата пица върху чиниите и после

Самата истина, помисли си тя, оглеждайки дрехите му, теж­

постави тавата върху печката. - Имам и червено вино.

ките сребърни прибори за хранене, порцелана и...

Когато се приближи до нея с бутилката, тя само можеше да

- Маниерите ти по време на хранене са прекрасни - промър­

го наблюдава и да се усмихва.

мори тя без особена причина.

- Знаеш ли какво? - заговори той, докато сипваше в чашата

Рив спря да се храни за кратко.

й. - Харесва ми начинът, по който ме гледаш.

- Заслуга на майка ми.

Тя скри лицето си с длани.

Елена положи длан на огромното му рамо.

- Не мога да се спра.

- Мога ли да ти кажа отново колко съжалявам?

- Не се и опитвай. Караш ме да се чувствам по-висок.

Той избърса устата си със салфетката.

- А ти поначало не си нисък. - Елена се опита да остане се­

- Има нещо по-добро, което би могла да сториш за мен.

риозна, но й се искаше да се изкиска, докато той сипваше вино

- Какво?

в собствената си чаша и се настани до нея.

- Позволи ми да се погрижа за теб. Така ще ти дам възмож­

- Ще започваме ли? - попита Ривендж и взе ножа и вили­

ност да си намериш работа, която желаеш да вършиш и няма да

цата си.

се захванеш с какво и да е, само за да успееш да платиш смет­

- О, боже мой. Радвам се, че правиш това.

ките. - Той вдигна поглед към тавана и притисна гърдите си с

- Какво правя?

ръце, сякаш страдаше от киселини. - Това би облекчило страда­

- Ядеш пица с нож и вилица. Другите сестри в клиниката

нието ми. Само ти притежаваш силата да ме спасиш.

372

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

373

Д Ж . P . У О Р Д

Елена се засмя леко, но смехът й в никакъв случай не беше

ност, изписана на лицето й. - Само докато си намеря някаква

весел. Дълбоко в себе си тя чувстваше, че той е наранен и бол­

работа, а не службата мечта. И искам да ти върна парите.

ката личеше в сенките под очите му и суровото изражение на

Той изгуби част от удовлетвореността си.