Отмъстена любов

Рив се намръщи, но направи, каквото му беше наредено, учу­

ще засмуче от вената й. Членът му беше готов дори сега, докато

ден защо...

само го обсъждаха.

Елена се протегна и опипа уголемените му кучешки зъби.

- Това е достатъчно за мен, Елена. Да те задоволявам ми е

- Каза, че ти допада да ме задоволяваш и това си личи. Тези

напълно достатъчно.

тук са толкова удължени... и остри... и бели...

Тя се намръщи.

Тя размърда бедра, като че възбудена от казаното и той зна­

- Тогава имаш някакъв проблем с произхода ми.

еше накъде клони.

- М о л я ?

- Да, но...

- Мислиш, че кръвта ми е слаба ли? Защото в интерес на ис­

тината мога да проследя потеклото си доста назад в средите на

378

Д Ж . p . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

379

аристокрацията. С баща ми може да преживяваме трудни вре­

- Аз все пак ще бъда нежен.

мена, но поколения наред и през по-голямата част от неговия

Обхвана страните й с длани и наклони главата й на една

живот сме били членове на глимерата. - Рив потръпна, а тя

страна, така че пътят към крехката синя вена, водеща до сър­

стана от леглото, като използваше възглавницата, за да се при­

цето й, беше свободен. Докато тя се подготвяше за ухапването

крие. - Не знам откъде произлиза твоето семейство, но мога да

му, пулсът й се ускори и Рив виждаше как вената й пулсира все

те уверя, че течащото във вените ми е доста приемливо.

по-силно.

- Елена, въпросът не е в това.

- Не мисля, че съм достоен за твоята кръв - каза той, а по­

- Сигурен ли си? - Тя отиде до мястото, където той беше

казалецът му се плъзна по шията й. - Няма нищо общо с про­

съблякъл дрехите й. Първо облече бикините и сутиена, а после

вдигна черния си панталон.

изхода ти.

Елена протегна ръка към лицето му.

Рив не можеше да си представи защо задоволяването на по­

- Ривендж, какво има? Помогни ми да разбера какво става

требността му от кръв беше толкова важно за нея. С какво би я

тук. Имам чувството, че... когато сме заедно, те усещам по-бли­

удовлетворило това? Но може би в това се състоеше разликата

зък от собствения си баща. Но има големи празнини. Знам, че в

между тях. Нейната цел не беше да използва околните, така че

тях се таи нещо. Говори с мен.

сметките й не опираха до това какво ще извлече. Докато той,

Сега, помисли си той, беше моментът да извади всичко наяве.

дори когато ставаше дума да й достави удоволствие, определе­

И беше силно изкушен. Би било такова облекчение да при­

но получаваше нещо докато я задоволяваше. Когато я гледаше

как се гърчи под устните му, той се чувстваше могъщ и силен,

ключи с лъжите. Бедата се състоеше в това, че не би могъл да

истински мъж, не някакъв безполов чудовищен социопат.

постъпи по-себично спрямо нея. Ако научеше тайната му, тя

щеше да нарушава закона наравно с него. Или това, или тряб­

Тя не беше като него. И той я обичаше именно заради това.

О... боже. Нима...

ваше да прати любовника си в колонията. И ако Елена избере­

Да, точно така.

ше второто, би означавало, че той няма да изпълни клетвата,

Осъзнатото накара Рив да стане от леглото и да отиде до нея.

дадена пред майка му, защото истината за него щеше да стане

Хвана ръцете й, които закопчаваха панталоните. Тя спря и пог­

известна.

ледна нагоре към него.

Той не беше подходящ за нея. Не беше и го съзнаваше от­

- Не е заради теб - каза й. - Можеш да ми вярваш.

лично. Трябваше да я остави да си тръгне. Смяташе да от­

Ривендж я придърпа към тялото си.

дръпне ръцете си от нея, да отстъпи назад и да я остави да

- Тогава го докажи - отговори тя тихо.

облече дрехите си. Биваше го да убеждава. Можеше да я на­

Той се отдръпна и остана загледан в лицето й задълго.

кара да си помисли, че отказът му да пие от кръвта й не е кой

Кучешките зъби напираха в устата му, нямаше съмнение по

знае какво.

въпроса. И той чувстваше глада в стомаха си. Остър и мъчите­

Само че устните му се разтвориха. Разтвориха се, а надига­

лен.

щото се в гърлото му ръмжене изпълни малкото пространство,

- Елена...

делящо зъбите му от пулсиращата й вена.

-Докажи го!

Изведнъж тя изстена, а мускулите на раменете й се стегна­

Той не можеше да откаже. Нямаше сили да я отблъсне. Беше

ха, сякаш ръцете му, които я придържаха, я бяха стиснали. О,

погрешно поради толкова много причини, но той я желаеше,

той наистина го беше направил. Беше абсолютно вцепенен, не

нуждаеше се от нея, копнееше за нея. Рив внимателно отметна

чувстваше абсолютно нищо, но това не беше свързано с лекар­

косата от шията й.

ството му. Всички мускули в тялото му се бяха сковали.

- Ще бъда нежен.

- Нуждая се от теб - изръмжа.

- Не е нужно.

Рив заби зъбите си здраво и тя изстена, а гръбначният й

стълб едва не се пречупи, поемайки тежестта му. По дяволите,

380

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

381

тя беше съвършена. Вкусът й беше като на гъсто, плътно вино

Елена плъзна ръце по гърба му.

и той поглъщаше на големи глътки.

- Всъщност си прекрасен.

Премести я към леглото.

- Аз... стигнах до оргазъм.

Елена не можеше да устои на възможността. Нито пък той.

- Да, така е. - Усмивката й съответстваше на тона й. - Наис­

Пробудена от храненето, вампирската му природа надделя