Отмъстена любов

лицето му. Очевидно полагаше усилия да се държи нормално

- Не ти искам парите.

заради нея и макар тя да го оценяваше, не знаеше как би могла

- Моето отношение към твоите е същото. - Тя сгъна салфет­

да го накара да спре, без да го притисне сериозно.

ката си. - Знам, че не страдаш от безпаричие, но само така бих

Те наистина бяха непознати един за друг, нали така? Въпре­

приела ситуацията.

ки всичкото време прекарано заедно през последните няколко

Той се намръщи.

дни, какво всъщност знаеше тя за него? Ами за семейството

- Но без лихва. Няма да приема и един цент под формата на

му? Когато беше до него или говореха по телефона, тя имаше

лихва.

чувството, че знае каквото й е нужно, но ако трябваше да е реа-

- Дадено. - Тя вдигна длан и зачака.

листка, какво общо имаха помежду си?

Той изруга. И после още веднъж.

Той се намръщи, когато тя отново посегна към пицата си.

- Не искам да връщаш парите.

- Не забивай в тази посока.

- Значи нямаш късмет.

- Моля?

След още малко словесна акробатика, включваща някои ру­

- С онова, което се върти в главата ти. Няма да доведе двама

гатни, те си стиснаха ръцете.

ни до нищо добро. - Той отпи от виното си. - Няма да се дър­

жа невъзпитано и да чета мислите ти, но долавям онова, което

-- Трудна си за преговори и го знаещ, предполагам - отбе­

чувстваш, а то е дистанция. Не това търся. Не и у теб. - Аметис­

ляза той.

товите му очи се втренчиха в нея. - Можеш да ми се довериш,

- Но ти ме уважаваш заради това, нали?

че ще се погрижа за теб, Елена. Никога не се съмнявай.

- О, да. Кара ме да искам да те съблека.

Докато го гледаше, тя му повярва стопроцентово. Напълно.

- О . . .

Без никакво съмнение.

Елена се изчерви от глава до пети, а той слезе от своя бар-

- Доверявам ти се.

стол и се надвеси над нея, обхващайки лицето й с длани.

Нещо пробяга по лицето му, но той го прикри.

- Ще ми позволиш ли да те отведа до леглото си?

- Добре. Довърши вечерята си и моля те осъзнай факта, че

Докато наблюдаваше искрящите му виолетови очи, тя би се

помощта ми е редното нещо в случая.

съгласила и да я просне на кухненския под, ако той го искаше.

Елена продължи да се храни, като бавно напредваше със

- Д а .

своето парче пица. Когато свърши, остави сребърните прибо­

От гърдите му се разнесе изръмжаване, докато я целуваше.

ри в дясната част на чинията, избърса устата си и отпи глътка

- Познай какво.

вино.

- Какво? - попита тя, останала без дъх.

- Добре. - Тя погледна към него. - Ще ти позволя да ми по­

- Даде правилен отговор.

могнеш.

Ривендж я дръпна от бар-стола и я целуна бързо и нежно. С

Той се усмихна широко, защото беше постигнал своето, а тя

бастуна си в ръка той я поведе към другия край на пентхауса

се опита да обуздае самодоволството му.

през помещения, които тя не забеляза и покрай гледки, на които

- Но имам условия.

не обърна внимание. Всичко, което чувстваше, бе необуздано

Той се засмя.

нетърпение за онова, което щеше да прави с нея.

- Слагаш ограничения на подаръка, който ще ти бъде напра­

Нетърпение и... вина. Какво би могла да му даде тя? Желае­

вен?

ше го сексуално, но той нямаше да изпита удовлетворение. Ма­

- Не е подарък. - Тя се втренчи в него с плашеща сериоз-

кар да твърдеше, че и той получава нещо от преживяването им,

тя се чувстваше сякаш...

374

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

375

- За какво мислиш? - попита Рив, докато влизаха в спалнята.

Той изхлузи маратонката и погледна нагоре към нея,' а тя за­

Елена хвърли поглед нагоре към него.

почна да изучава красивото му лице, от впечатляващите очи до

- Искам да бъда с теб, но... Не знам. Имам чувството, че те

масивната му челюст и забележителните му скули.

използвам или...

Определено се влюбваше в него.

- Не ме използваш. Повярвай ми, знам какво е да бъдеш из­

И като във всяко такова пътешествие, тя не можеше да на­

ползван. Случващото се между нас няма нищо общо с това. -

прави нищо, за да го спре. Първата крачка беше направена.

Той я спря, преди да е задала въпроса си. - Не, не мога да ти

Ривендж наведе глава.

обясня, защото... По дяволите! Искам времето ми с теб да при­

- Толкова се радвам, че ще ме имаш.

надлежи само на нас двамата. Уморен съм от света, Елена. Тол­

Думите бяха произнесени тихо и смирено, в пълно несъот­

кова съм уморен.

ветствие с ширината на раменете му.

Заради онази жена е, помисли си тя. И ако той не искаше тя

- Как бих могла да откажа такова нещо?

да застава между тях, Елена нямаше нищо против.

Той поклати бавно глава.

- Просто искам всичко да бъде наред - каза тя. - Между мен

- Елена... - Името й беше изречено така, сякаш след него

и теб. Искам и ти да изпиташ удоволствие.

предстояха още много думи, такива, които той не би посмял да

- Но аз изпитвам. Понякога и на мен не ми се вярва, но това

изрече. Тя не го разбираше, но знаеше какво точно й се искаше

е самата истина.

да направи.

Рив затвори вратата зад тях, опря бастуна си на стената и съ­

Отдръпна крака си, коленичи пред него и го обгърна с ръце.

блече самуреното си палто. Костюмът отдолу беше поредното

Задържа го, когато той се облегна на нея, плъзна пръсти по гър­

прекрасно творение на моделиерското изкуство, този път беше