лицето му. Очевидно полагаше усилия да се държи нормално
- Не ти искам парите.
заради нея и макар тя да го оценяваше, не знаеше как би могла
- Моето отношение към твоите е същото. - Тя сгъна салфет
да го накара да спре, без да го притисне сериозно.
ката си. - Знам, че не страдаш от безпаричие, но само така бих
Те наистина бяха непознати един за друг, нали така? Въпре
приела ситуацията.
ки всичкото време прекарано заедно през последните няколко
Той се намръщи.
дни, какво всъщност знаеше тя за него? Ами за семейството
- Но без лихва. Няма да приема и един цент под формата на
му? Когато беше до него или говореха по телефона, тя имаше
лихва.
чувството, че знае каквото й е нужно, но ако трябваше да е реа-
- Дадено. - Тя вдигна длан и зачака.
листка, какво общо имаха помежду си?
Той изруга. И после още веднъж.
Той се намръщи, когато тя отново посегна към пицата си.
- Не искам да връщаш парите.
- Не забивай в тази посока.
- Значи нямаш късмет.
- Моля?
След още малко словесна акробатика, включваща някои ру
- С онова, което се върти в главата ти. Няма да доведе двама
гатни, те си стиснаха ръцете.
ни до нищо добро. - Той отпи от виното си. - Няма да се дър
жа невъзпитано и да чета мислите ти, но долавям онова, което
-- Трудна си за преговори и го знаещ, предполагам - отбе
чувстваш, а то е дистанция. Не това търся. Не и у теб. - Аметис
ляза той.
товите му очи се втренчиха в нея. - Можеш да ми се довериш,
- Но ти ме уважаваш заради това, нали?
че ще се погрижа за теб, Елена. Никога не се съмнявай.
- О, да. Кара ме да искам да те съблека.
Докато го гледаше, тя му повярва стопроцентово. Напълно.
- О . . .
Без никакво съмнение.
Елена се изчерви от глава до пети, а той слезе от своя бар-
- Доверявам ти се.
стол и се надвеси над нея, обхващайки лицето й с длани.
Нещо пробяга по лицето му, но той го прикри.
- Ще ми позволиш ли да те отведа до леглото си?
- Добре. Довърши вечерята си и моля те осъзнай факта, че
Докато наблюдаваше искрящите му виолетови очи, тя би се
помощта ми е редното нещо в случая.
съгласила и да я просне на кухненския под, ако той го искаше.
Елена продължи да се храни, като бавно напредваше със
- Д а .
своето парче пица. Когато свърши, остави сребърните прибо
От гърдите му се разнесе изръмжаване, докато я целуваше.
ри в дясната част на чинията, избърса устата си и отпи глътка
- Познай какво.
вино.
- Какво? - попита тя, останала без дъх.
- Добре. - Тя погледна към него. - Ще ти позволя да ми по
- Даде правилен отговор.
могнеш.
Ривендж я дръпна от бар-стола и я целуна бързо и нежно. С
Той се усмихна широко, защото беше постигнал своето, а тя
бастуна си в ръка той я поведе към другия край на пентхауса
се опита да обуздае самодоволството му.
през помещения, които тя не забеляза и покрай гледки, на които
- Но имам условия.
не обърна внимание. Всичко, което чувстваше, бе необуздано
Той се засмя.
нетърпение за онова, което щеше да прави с нея.
- Слагаш ограничения на подаръка, който ще ти бъде напра
Нетърпение и... вина. Какво би могла да му даде тя? Желае
вен?
ше го сексуално, но той нямаше да изпита удовлетворение. Ма
- Не е подарък. - Тя се втренчи в него с плашеща сериоз-
кар да твърдеше, че и той получава нещо от преживяването им,
тя се чувстваше сякаш...
374
Д Ж . P . У О Р Д
О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В
375
- За какво мислиш? - попита Рив, докато влизаха в спалнята.
Той изхлузи маратонката и погледна нагоре към нея,' а тя за
Елена хвърли поглед нагоре към него.
почна да изучава красивото му лице, от впечатляващите очи до
- Искам да бъда с теб, но... Не знам. Имам чувството, че те
масивната му челюст и забележителните му скули.
използвам или...
Определено се влюбваше в него.
- Не ме използваш. Повярвай ми, знам какво е да бъдеш из
И като във всяко такова пътешествие, тя не можеше да на
ползван. Случващото се между нас няма нищо общо с това. -
прави нищо, за да го спре. Първата крачка беше направена.
Той я спря, преди да е задала въпроса си. - Не, не мога да ти
Ривендж наведе глава.
обясня, защото... По дяволите! Искам времето ми с теб да при
- Толкова се радвам, че ще ме имаш.
надлежи само на нас двамата. Уморен съм от света, Елена. Тол
Думите бяха произнесени тихо и смирено, в пълно несъот
кова съм уморен.
ветствие с ширината на раменете му.
Заради онази жена е, помисли си тя. И ако той не искаше тя
- Как бих могла да откажа такова нещо?
да застава между тях, Елена нямаше нищо против.
Той поклати бавно глава.
- Просто искам всичко да бъде наред - каза тя. - Между мен
- Елена... - Името й беше изречено така, сякаш след него
и теб. Искам и ти да изпиташ удоволствие.
предстояха още много думи, такива, които той не би посмял да
- Но аз изпитвам. Понякога и на мен не ми се вярва, но това
изрече. Тя не го разбираше, но знаеше какво точно й се искаше
е самата истина.
да направи.
Рив затвори вратата зад тях, опря бастуна си на стената и съ
Отдръпна крака си, коленичи пред него и го обгърна с ръце.
блече самуреното си палто. Костюмът отдолу беше поредното
Задържа го, когато той се облегна на нея, плъзна пръсти по гър
прекрасно творение на моделиерското изкуство, този път беше