Отмъстена любов

ба му и ги зарови в меката му коса.

гълъбовосив на цвят с тънки черни райета. Ризата беше черна,

Ривендж изглеждаше толкова уязвим, предлагащ й се по този

а горните й две копчета бяха разкопчани.

начин, и тя осъзна, че ако някой се опиташе да го нарани, макар

Коприна, помисли си Елена. Ризата със сигурност беше израбо­

и той да беше повече от способен да се грижи за себе си, тя като

тена от коприна. Никоя друга тъкан не лъщеше по подобен начин.

нищо би извършила престъпление. За да го защити, не би се

- Толкова си красива - произнесе той, загледан в нея, - за­

спряла и пред убийство.

станала така под светлината.

Убеждението й беше така твърдо, както костите под кожата й.

Тя хвърли поглед към черните си панталони от „Гап" и поло­

Дори могъщите понякога имаха нужда от закрила.

то, което имаше от поне две години.

- Сигурно си сляп.

- Защо? - попита той и се доближи до нея.

- Мразя се, задето го казвам - тя приглади преоценяваните

си няколко пъти панталони. - Ще ми се да имах по-хубави дре­

хи. Тогава може би щях да бъда красива.

Ривендж замълча. И после я шокира до крайност, като коле­

РИВ БЕШЕ ОТ ТИПА МЪЖЕ, КОИТО ИЗВЪРШВАХА СЪС СТАРАНИЕ

онова, с което се захванат. Било то да приготви полуготова

ничи пред нея. Когато погледна нагоре, по устните му играеше

пица, да сипе вино или да направи своята Елена щастлива, дока­

лека усмивка.

то тя не се превърнеше в изтощена и напълно задоволена гола

- Не го ли осъзнаваш, Елена? - Той погали прасеца й нежно

жена.

и придърпа крака й към себе си, опирайки стъпалото й на бед­

- Не си чувствам пръстите на краката - промърмори тя, до­

рото си. Докато развързваше връзката на евтините й маратон­

като Рив оставяше пътека от целувки нагоре по вътрешната

ки, прошепна: - Без значение в какво си облечена... за мен ти

страна на бедрата й.

винаги ще блестиш като диамант.

- Това нещо лошо ли е?

376

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

377

- Ни най-малко.

- Би ми харесало, ако ги използваш върху мен. Сега.

Той млъкна и плъзна език по гърдата й, а когато тялото й

- Елена...

потръпна, почувства движението по своята собствена кожа.

Особеният блясък започна да напуска лицето й.

Вече беше свикнал, че мъглата от вцепененост понякога би­

- Нещо против кръвта ми ли имаш?

ваше пробивана от леко усещане за допир или топлина и вече

- Боже, не.

не се тревожеше, че лошата му страна може да се измъкне

- Тогава защо не искаш да се храниш от мен? - Тя се изправи

от допаминовата си клетка. Макар усещането да не беше така

до седнало положение и сложи една възглавница пред гърдите

силно, както би било, ако не се намираше под влиянието на

си, а русата й коса се спусна над лицето. - О, ясно. Вече си се

лекарствата, то определено беше достатъчно да предизвика

нахранил от нея.

възбуда в тялото му.

- Боже, не. - Би предпочел да погълне кръвта на лесър. Би

Рив не можеше да повярва, но на няколко пъти му се струва­

пил кръвта на прегазена сърна, лежаща в канавката, преди да

ше, че ще стигне до оргазъм.

впие зъби във вената на Принцесата.

При вкуса й, когато беше целувал женствеността й и при на­

- Не използваш ли вената й?

чина, по който тя движеше ханша си върху леглото, той едва

Той погледна Елена мрачно и поклати глава.

беше успял да се овладее.

- Не го правя и никога няма да го направя.

Но се налагаше да държи члена си извън играта. Как иначе

Елена въздъхна и отметна коса назад.

биха се получили нещата? Вече не съм импотентен. Чудо на

- Съжалявам. Не знам дали имам правото да задавам такива

чудесата. Ти пробуди инстинкта ми за маркиране, така че

вампирът у мен печели надмощие над симпата. Това, разби­

въпроси.

ра се, означава, че ще трябва да приемеш шипа ми, както и

- Имаш. - Той пое ръката й. - Имаш пълното право. Не че...

това къде се е намирало парчето месо, висящо между кра­

не можеш да питаш...

ката ми, през последните двайсет и пет години. Но иначе

Думите му увиснаха във въздуха, а двата му свята се сблъс­

всичко е супер, нали?

каха един с друг и около него полетяха отломки. Разбира се, че

Да, нямаше търпение да постави Елена в подобно поло­

можеше да пита... той просто не можеше да й отговори.

жение.

Или пък можеше?

А и случващото се му беше достатъчно. Да й доставя удо­

- Ти си тази, която желая - каза той в опит да се придържа

волствие, да й служи сексуално му беше достатъчно...

към истината, доколкото му бе възможно. - Ти си тази, в която

- Р и в ?

искам да бъда. - Той поклати глава, осъзнал какво е казал. -

Той погледна към нея. Предвид дрезгавия й глас и еротичния

Със. Искам да кажа, с която искам да бъда. Колкото до хране­

блясък в очите й, беше готов да се съгласи на всичко.

нето? Желая ли го от теб? По дяволите, да. Но...

- Да? - отново облиза зърното й.

- Значи не би трябвало да има „но".

- Отвори уста.

Нямаше. Той имаше чувството, че ще се хвърли върху нея и