Отмъстена любов

В този миг той разбра, че нещо не беше наред. Бет спря да се

нея, както и на себе си. Когато най-накрая се засити, той облиза

смее и застина на място.

следите от зъбите си върху кожата й и отново проникна в нея,

- Лийлан? Добре ли си? Нараних ли те? - О, боже... явно е

протегна се надолу и хвана единия й крак, така че да навлезе

бил прекалено груб. - Съжалявам...

още по-дълбоко. Когато отново свърши, той хвана главата й и

Тя го прекъсна и произнесе сподавено:

доближи устните й до шията си.

- Лампата ми вече свети. Четях, преди да се събудиш.

362

А ж . p . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

363

Отговорът беше, че няма нужда да се препича като бисквит-

ка на слънцето.

По дяволите, не. Отговорът беше, че вече никога не трябва­

ше да допуска да бъде използван. Отсега нататък, когато опре­

ЖОН НИКАК НЕ БЪРЗАШЕ ДА ИЗЛЕЗЕ ИЗПОД ДУША НА ХЕКС.

ше до секс, той щеше да е този, който използва околните.

Изми се старателно, но не защото беше мръсен, а защото

Джон спря душа, избърса могъщото си тяло и застана пред

реши, че двамата с нея биха могли да се преструват, че между

огледалото, преценявайки мускулите и силата си. Обхвана по­

тях не се е случило нищо, ако последиците са достатъчно добре

ловия си орган с ръка и почувства тежестта му.

заличени.

Не, повече нямаше да допуска да става жертва на околните.

След като тя си беше тръгнала много часове по-рано, първа­

Време беше да порасне.

та хрумнала му мисъл беше ужасна. Всичко, което беше искал

Джон остави хавлиената кърпа на плота, облече се бързо и

да стори, бе да излезе под лъчите на слънцето и да приключи с

някак се почувства по-висок, когато сложи оръжията си по мес­

тази жалка шега, наричана живот.

тата им и се протегна за телефона си. Оттук нататък отказваше

Беше се провалил в толкова много неща. Не можеше да го­

да бъде слабак и ревльо.

вори. Не го биваше с математиката. Усетът му за мода направо

Съобщението му до Куин и Блей беше кратко и ясно: „ Сре­

липсваше. Не умееше да се справя особено добре с емоциите.

ща в „Зироу Сам ". Смятам да се напия и очаквам същото от

Обикновено падаше на бридж и задължително на покер. И има­

вас ". Натисна бутона за изпращане и прегледа неотговорените

ше още безброй други недостатъци.

повиквания. Имаше много такива от предния ден, предимно от

Но най-лошото от всичко бе да не ставаш за секс.

Блей и Куин, които очевидно бяха набирали номера му на всеки

Докато беше лежал в леглото на Хекс и беше обмислял плю­

час. Имаше и непознат със скрит номер, който беше направил

совете на самоунищожението си, се беше зачудил защо фактът,

три опита да се свърже с него.

че не е добър в секса, му изглеждаше по-съществен от другите

Крайният резултат беше, че имаше две гласови съобщения и

му несъвършенства. Може би защото най-новият етап от сек­

без особен интерес той натисна бутона, за да ги прослуша, като

суалния му живот го беше отвел до още по-непозната и враже­

очакваше въпросният непознат да е човек, сгрешил номера.

ска територия. Или защото най-скорошната катастрофа все още

Не беше така. Гласът на Тормент беше напрегнат и тих.

беше прясна в съзнанието му.

- Здравей, Джон. Аз съм, Тор. Чуй ме... Не знам дали ще про-

Или може би това се беше оказала последната капка, преляла

слушаш това, но би ли ми позвънил, ако го направиш? Тревожа

чашата.

се за теб. Притеснявам се и искам да ти се извиня. Знам, че бях

Така, както той виждаше нещата, беше имал сексуално пре­

извън строя за известно време, но се връщам. Отидох... Отидох

живяване два пъти, като и в двата случая беше използван. Пър­

в гробницата. Там бях. Трябваше да се върна и да видя... По

вия път това се беше случило насилствено и против волята му, а

дяволите, не знам. Трябваше да се озова там, откъдето започ­

втория, няколко часа по-рано, с неговото стопроцентово съгла­

ва всичко, преди да се върна към действителността. И после...

сие. Последствията от двете преживявания бяха отвратителни и

Снощи се храних. За първи път, откакто... - Гласът му секна и

през времето, прекарано на леглото на Хекс, той се беше опитал

гой си пое въздух. - Откакто умря Уелси. Не мислех, че ще съм

да спре да си припомня изживяната болка, но не се беше спра­

способен да го направя, но го направих. Ще отнеме известно

вил особено успешно.

време да...

След падането на нощта, обаче, беше осъзнал, че позволява

В този момент съобщението прекъсна и се чу запис с въпрос

на околните да го нараняват. И в двата случая той не беше сто­

дали иска да изтрие съобщението или да го запази. Той пропус­

рил нищо лошо. Тогава от къде на къде ще обмисля отнемането

на тази част и премина на следващото съобщение в гласовата

на собствения си живот, след като проблемът не беше в него?

си поща.

364

д ж . p . у о р д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

365

Отново беше Тор.

загледана в носените от вятъра снежинки и се почуди защо ко­

- Съжалявам. Прекъсна. Исках да кажа, че съжалявам, за­

гато валеше сняг, студът се понасяше по-лесно. Когато се обър­

дето се държах така. Ти скърбеше за нея, а аз не бях до теб, за

на, видя през прозореца внушителна фигура. Ривендж я чакаше