Отмъстена любов

да те подкрепя и това винаги ще ми тежи. Изоставих те, когато

и фактът, че нямаше търпение да се срещнат, също като нея,

се нуждаеше от мен. И... Наистина съжалявам. Приключих с

я накара да се усмихне още по-широко, а зъбите й затракаха

бягствата. Вече никъде няма да ходя. Искам да кажа... Искам да

заради студа.

кажа, че вече съм на линия. По дяволите, говоря безсмислици.

Преди да успее да се приближи към него, плъзгащата се вра­

Моля те, обади се, за да знам, че си добре. До скоро.

та се отвори и той закрачи към нея, а вятърът развя коженото

Автоматичният глас на оператора отново се намеси.

му палто. Аметистовите му очи блестяха. Походката му гово­

- Запазване или изтриване? - подкани го тя.

реше за власт. Излъчването му беше безпогрешно мъжко. Сър­

Когато Джон дръпна телефона от ухото си и се взря в апара­

цето й заблъска силно, когато той спря пред нея. Озарено от

та, детето у него, плачещо за баща си, се поколеба за миг.

светлините на града, лицето му беше сурово, но в същото време

На екрана се появи съобщение от Куин и го изтръгна от не­

любящо и макар без съмнение това да го караше да замръзва до

зрялостта му. Джон натисна „изтриване" за второто гласово съ­

кости, той разтвори палтото и я покани до себе си, за да сподели

общение от Тор и когато беше попитан дали иска да прослуша

малкото си телесна топлина с нея. Елена се притисна до него и

отново първото, той изтри и него.

обгърна тялото му с ръце, вдишвайки дълбоко мириса му.

Съобщението от Куин гласеше: „Ще бъдем там ".

Рив доближи устни до ухото й.

Добре, помисли си Джон. Взе коженото си яке и си тръгна.

- Липсваше ми.

Тя затвори очи и си помисли, че тези прости думи бяха също

Като безработна с безброй сметки за плащане от Елена не се

толкова хубави като „обичам те".

- И ти ми липсваше.

очакваше да бъде в добро настроение. Тя, обаче, беше щастли­

Рив се засмя меко със задоволство, а тя едновременно чу

ва, когато се дематериализира, отивайки към „Комодор". Имаше

ли проблеми? Без съмнение отговорът беше положителен. Ако

звука и почувства потръпването на гърдите му. Той я притисна

скоро не си намереше работа, имаше опасност двамата с баща й

още по-плътно към себе си.

да изгубят покрива над главите си. Но на първо време тя беше

- Знаеш ли какво? С тялото ти, така притиснато към моето,

кандидатствала за поста на чистачка в семейство на вампири и

не чувствам студ.

сериозно обмисляше възможността да опита в света на хората.

- Това ме радва.

Да потърси работа като здравен служител беше добра идея, но

- Мен също. - Той завъртя и двама им, така че да имат види­

единственият проблем беше, че нямаше човешка идентичност

мост над покритата със сняг тераса към небостъргачите в цен­

под формата на лична карта, а това струваше пари. Но пък за­

търа на града и двата моста с потоците им светлини от жълти

платата на Лузи беше платена до края на седмицата, а баща й

фарове и червени стопове. - Никога не съм успявал да се насла­

беше възторжен, че неговата „история", както я наричаше той,

дя на тази гледка толкова отблизо. Преди да те срещна... бях я

се бе харесала на дъщеря му.

виждал само през прозореца.

А и имаше Рив.

Обгърната от топлината на тялото и палтото му, сякаш озо­

Не знаеше накъде се движат нещата с него, но съществува­

вала се в пашкул, тя изпитваше чувство на триумф, че двамата

ше възможността между тях да се получи нещо и усещането за

заедно бяха надвили студа. С глава, положена върху сърцето

надежда и оптимизъм, което й вдъхваше това, повдигаше духа й

му, тя каза:

на всички фронтове, въпреки липсата й на работа.

- Прекрасно е.

Прие форма на терасата на правилния пентхаус, усмихна се,

- Д а .

- И въпреки това... не знам. За мен само ти си реална.

366

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

367

д ж . р . У О Р Д

Ривендж се откъсна от нея и повдигна брадичката й с дълги­

мястото беше свято. Освен Фриц, който влизаше да почисти,

те си пръсти. Усмихна се и тя забеляза, че кучешките му зъби

никой не беше добре дошъл. Дори и братята.

са се удължили и мигом се възбуди.

А и доктор Джейн щеше да иска да направи нужните изслед­

- И аз си мислех за същото - отбеляза той. - В момента не

вания. Лекарите все това искаха.

виждам нищо друго освен теб.

Да убеди Бет беше отнело известно време, но в крайна смет­

Той се наведе, целуна я и продължи да я целува, а снежин­

ка той беше поставил слънчевите си очила, беше обгърнал с

ките танцуваха около тях, сякаш те двамата бяха центробежна

ръка раменете на своята шелан и двамата бяха излезли заедно

сила в собствената си вселена. Елена обгърна с ръце тила му и

от своята спалня, бяха използвали частното си стълбище и се

затвори очи.

бяха озовали на балкона на втория етаж. По пътя той се беше

Затова тя не видя, а Ривендж не почувства присъствието на

препънал няколко пъти, закачайки с върховете на ботушите си

материализиралото се на покрива на пентхауса създание, което се

ръбове на килими и невинаги успяваше да налучка стъпалата.

втренчи в тях с блестящите си очи с цвят на прясно пролята кръв.

Трудностите при придвижването му бяха подействали отрезвя­

ващо. Не беше имал представа, че до такава степен разчита на