Отмъстена любов

й стърчаха под копринената роба, а прешлените на врата й се

И това не беше краят на нейната трагедия.

очертаваха рязко.

- След като бях... върната, баща ми ме повика на смъртното

Когато отново насочи вниманието си към лицето й, видя как

си легло - продължи тя. - От всички Избраници, от всичките

върху кърпата капна една сълза.

си спътници и деца, той беше пожелал да види мен. Но аз не

О... прескъпа Скрайб Върджин, помисли си. Не съм готов.

можех да отида. Нямаше да го понеса... Вече не бях дъщерята,

Рив опря бастуна си в пода, доближи до майка си и коленичи.

която познаваше. - Очите й срещнаха тези на Ривендж и в тях

Обърна стола й към себе си, взе ютията от ръката й и я остави

се четеше дълбока молба. - Не исках да ме вижда такава. Бях

на мястото й, готов да я отведе в клиниката на Хавърс, съгласен

омърсена.

да плати за всяко лекарство, само за да й спечели още малко

Боже, познаваше това чувство, но неговата мамен не се

време.

нуждаеше и от това бреме. Тя нямаше представа с какви гадос-

- Мамен, какво ти е? - Той взе една от изгладените кърпич­

ти се занимаваше синът й и никога нямаше да разбере, защото

ки на баща й и попи влагата под очите й. - Кажи на родния си

основната причина, заради която се превръщаше в нечия курва,

син какво ти тежи.

беше, че тя не би понесла мъката от депортирането му.

Сълзите не спираха и той ги ловеше една по една. Тя беше

- Когато отказах да се подчиня на повикването, Директрис

прекрасна въпреки възрастта и плача си - провалила се Избра­

дойде при мен и ми каза, че той страда. Че няма да се отправи

ница, живяла тежък живот и въпреки това останала изпълнена

към Небитието, докато не отида при него. Че ще остане на ужа­

с изящество.

сяващия праг на смъртта, освен ако аз не го освободя. На след­

Когато най-накрая отговори, гласът й беше слаб.

ващата вечер отидох с натежало сърце. - Сега в погледа на май­

- Умирам. - Тя поклати глава, преди той да е успял да заго­

ка му личеше гняв. - При пристигането ми в храма на Примейл а

вори. - Не. Нека сме откровени един с друг. Краят ми дойде.

той поиска да ме прегърне, но аз не можех... да го допусна. Аз

300

Д Ж . Р. У О РД

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

301

бяха непозната с лицето на обичана от него дъщеря. Опитах се

Тя отдръпна ръка от лицето му и посочи към кристалната

да говоря вежливо за незначителни неща. Именно тогава той

купа върху тоалетната масичка, за която той винаги беше пред­

каза нещо, което и до днес не мога да разбера напълно. Изре­

полагал, че използва за маникюра си.

че: „Натежалата душа не иска да си отиде, при все, че тялото е

- Старите навици на Избраниците умират трудно. Видях го

отпаднало". Той беше затворник на моите нерешени проблеми.

във водата. Веднага, след като се беше случило.

Чувстваше, че се е провалил в своята роля. Смяташе, че ако ме

- И си го запазила за себе си? - възкликна той изненадано.

е бил задържал от Другата страна, съдбата е щяла да бъде по-

- Не бих могла да го правя повече. И това беше причината

милостива към мен.

да те повикам.

Гърлото на Рив се сви, а в съзнанието му се загнезди внезап­

Онова ужасно усещане се върна отново. Чувстваше се при­

но ужасяващо подозрение.

тиснат между това, което майка му щеше да го помоли да напра­

Гласът на майка му беше слаб, но непреклонен.

ви и твърдата му убеденост, че сестра му не би имала никаква

- Аз се приближих до леглото му, а той пое ръката ми в своя­

полза да научи за мръсните и злокобни тайни на семейството.

та. Казах му, че обичам родния си син, че съм на път да се об­

Бела беше останала защитена от тази гадост през целия си жи­

вържа с мъж от глимерата и че не съм изгубена. Той потърси

вот и нямаше причина тайните да бъдат разкривани сега, особе­

потвърждение за казаното по лицето ми и след като остана до­

но ако майка им умираше.

волен от видяното, затвори очи... и отпътува. Знаех, че ако не

Но Мадалина не умираше, напомни той сам на себе си.

бях отишла... - Тя си пое дълбоко въздух. - Със сигурност не

- Мамен...

мога да напусна този свят при това положение на нещата.

- Сестра ти никога не трябва да разбира за това.

Рив поклати глава.

Рив се напрегна и се помоли да е чул правилно.

- Всички са добре, мамен. Бела и бебето й са в безопасност.

- Моля?

Аз съм...

- Закълни ми се, че ще направиш всичко по силите си тя ни­

- Престани! - Майка му посегна и хвана брадичката му как­

кога да не научи. - Когато майка му се наведе към него и го хва­

то някога в детството му, когато правеше бели. - Знам какво

на за раменете, той знаеше, че тя наистина е забила пръстите си

извърши. Знам, че ти уби моя хелрен Ремпун.

в него по вида на напрегнатите й ръце. - Не искам тя да носи

Рив се опита да прецени дали е по-добре да продължи да

това бреме. Ти беше принуден и аз бих ти го спестила, стига да

лъже, но съдейки по изражението на майка си, истината й бе

можех. Ако тя не научи, тогава следващото поколение няма да

известна и нищо, което щеше да каже, не би я разубедило.

страда. Нала също не бива да носи това бреме. Истината трябва