Отмъстена любов

страстно. Когато се отдръпна, заяви мрачно:

Служителят зад компютъра вдигна поглед и се усмихна. Ро-

- Само заради теб.

дис беше един от малкото мъже в екипа им и определено лю­

Тя му се усмихна широко и сякаш засия отвътре. Изведнъж

бимец на цялата клиника. В добри отношения с всички, той не

му се прииска да разкъса дрехите й и да стигне до край в нея.

скъпеше усмивките и прегръдките си.

294

д ж . р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

295

- Здравей, момиче, как... - Той се намръщи, когато тя се доб­

Настъпи продължително мълчание, а бледите очи на Хавърс

лижи до него, а после избута стола си назад, за да увеличи прос­

избягваха нейните, докато нервно опипваше роговите рамки на

транството помежду им. - Здравей.

очилата си.

Елена погледна озадачено зад гърба си, в очакване да види

Катя беше тази, която заговори и тонът й беше твърд.

чудовище, ако се съдеше по това как се беше отдръпнал от нея.

- Снощи, точно преди да си тръгна, един от охранителите,

- Добре ли си?

наблюдаващи камерите, ме уведоми, че си била в аптеката.

- Да. Напълно - Той я погледа пронизващо. - Ти как си?

Сама. Каза, че те е видял да взимаш някакви лекарства и да си

- Добре. Радвам се, че дойдох да помогна. Къде е Катя?

тръгваш. Прегледах записа и проверих съответните рафтове.

- Струва ми се каза, че ще те чака в кабинета на Хавърс.

Било е пеницилин.

- Тогава по-добре да вървя.

- Защо просто не го доведе? - намеси се Хавърс. - Незабав­

- Да. Добре.

но щях да прегледам Ривендж.

Елена забеляза, че чашата му е празна.

В следващия момент тя се почувства като участничка в са­

- Искаш ли да ти донеса кафе, като свърша?

пунен сериал, където камерата показва в едър план лицето на

- Не, не - отговори Родис бързо и вдигна двете си ръце. -

героинята. Сякаш всичко се отдръпваше от нея, офисът беше

Няма нужда. Благодаря.

някъде далече, а тя изведнъж се беше озовала под ярка светли­

- Сигурен ли си, че си добре?

на, като че разглеждана под микроскоп.

- Да. Напълно. Благодаря.

В главата й се въртяха въпроси. Наистина ли си беше въ­

Елена отмина с усещането, че е прокажена. Обикновено с

образявала, че стореното от нея ще й се размине? Знаеше за

Родис имаха приятелски отношения, но не и тази вечер.

камерите... но мисълта за тях дори не й беше хрумнала, когато

О, боже, помисли си тя. Ривендж беше оставил аромата си

предишната нощ беше влязла зад щанда в аптеката.

върху нея. Сигурно беше това. Тя се обърна... но какво можеше

В резултат на това всичко щеше да се промени. Животът й,

да му каже?

преди достатъчно труден, сега щеше да стане непоносим.

С надеждата, че Родис ще е единственият, който ще го до­

Съдба ли? Не... Чиста глупост.

лови, тя се втурна към съблекалнята, за да остави палтото си,

Как, по дяволите, си беше позволила такова нещо?

като по пътя помахваше на членове на персонала и пациенти.

- Ще напусна - отсече тя. - Още тази вечер. Не трябваше да

Когато стигна до кабинета на Хавърс, вратата беше отворена,

правя такова нещо... Бях притеснена за него, напрегната заради

а лекарят седеше зад бюрото си. Катя бе седнала на стол с гръб

Стефан и взех погрешно решение. Искрено съжалявам.

към коридора.

Нито Хавърс, нито Катя отговориха нещо, но и нямаше нуж­

Елена почука леко на касата.

да. Ставаше дума за доверие, а тя беше потъпкала тяхното. И

- Здравейте.

беше нарушила правилата за безопасност на пациентите.

Хавърс вдигна глава, а Катя хвърли поглед през рамо. И два­

- Ще изпразня шкафчето си и ще си тръгна незабавно.

мата изглеждаха зле.

- Влез - нареди сърдито лекарят. - И затвори вратата.

Сърцето на Елена ускори ритъма си и тя направи, както й

беше поръчано. До Катя имаше празен стол и тя седна, защото

изведнъж почувства слабост в коленете си.

Беше идвала в този кабинет много пъти, главно за да напом­

ня на доктора да се храни, защото захванеше ли се веднъж с ня­

РИВЕНДЖ НЕ ПОСЕЩАВАШЕ МАЙКА СИ ДОСТАТЪЧНО ЧЕСТО.

Тази мисъл изникна в съзнанието му, докато паркираше ко­

кой пациент, той загубваше представа за времето. Но в случая

лата пред защитената къща, в която я беше преместил близо

не ставаше дума за него, нали?

година по-рано. След като семейният дом в Колдуел беше на-

296

д ж . р. у о р д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

297

паднат от лесъри, той беше прехвърлил всички живеещи там в

- Тук вътре съм, сине мой.

това имение в стил Тюдор, намиращо се южно от града.

Отговорът на Древния език долетя до него иззад друга двой­

Имението беше единственото хубаво нещо, дошло в резул­

на врата и той се върна малко назад, за да влезе в гардеробната

тат на отвличането на сестра му. То и фактът, че Бела си беше

й стая, а познатият аромат на „Шанел № 5" го накара да се по­

намерила достоен мъж в лицето на брата, който я беше спасил.

чувства по-спокоен.

Премествайки майка си и обичаната от нея доген извън града,

- Къде си? - обърна се той към дългите редици висящи дрехи.

той ги беше спасил от съдбата на останалата част от аристокра­

- Отзад съм, мой най-скъпи сине.

цията, споходила ги предишното лято.

Докато Рив подминаваше редиците от блузи, поли, рокли и