Отмъстена любов

Преди да е успял да слезе от колата, вратата на къщата се

бални тоалети, той вдиша дълбоко. Любимият парфюм на майка

отвори и на светлината, струяща отвътре, той видя сгушената

му беше по всички сортирани по цвят и вид дрехи, а шишето, от

заради студа доген на майка си.

което идваше ароматът, се намираше върху тоалетната масичка

Подметките на Рив се пързаляха и той тръгна към нея внима­

сред гримове, лосиони и пудри.

телно, като отръскваше снежинките от палтото си.

Завари я пред трикрилото, високо цял ръст огледало. Гладеше.

- Тя добре ли е?

Което беше повече от странно и го накара да я огледа вни­

Прислужницата го погледна с очи, премрежени от сълзи.

мателно.

- Времето й изтича.

Майка му имаше царствен вид дори облечена в розовия си

Рив влезе и затвори вратата, отказвайки да чуе изреченото

халат. Бялата й коса беше идеално фризирана на съвършено

от нея.

пропорционираната глава, заетата от нея поза на високия стол

- Не е възможно.

беше изискана, а на ръката й блестеше масивен диамант. Вър­

- Много съжалявам, господине. - Жената доген извади

ху единия край на дъската за гладене, зад която седеше, имаше

бяла кърпичка от джоба на сивата си униформа. - Много...

малка кошница и спрей, а в другия край лежеше купчина изгла­

съжалявам.

дени кърпички. Докато я наблюдаваше, тя бе преполовила гла­

- Не е достатъчно възрастна.

денето на бледожълто квадратно парче плат, а ютията в ръцете

- Животът й е бил много по-дълъг, отколкото реално набро­

й издаваше съскащ звук, докато я плъзгаше напред-назад.

яват годините й.

- Мамен, какво правиш? - Отговорът на пръв поглед беше

Тя беше наясно какво се случваше в къщата по времето,

повече от очевиден, но все пак майка му беше господарката на

когато бащата на Бела все още беше с тях. Беше почиствала

дома. Не можеше да си спомни някога да я е виждал да върши

счупени чаши и натрошен порцелан. Беше превързвала и про­

домакинска работа, да се занимава с прането или с нещо подоб­

мивала рани.

но. Догените бяха за тези неща.

- Наистина не мога да понеса, че си отива - изплака при­

Мадалина погледна към него. Помътнелите й сини очи бяха

служницата. - Загубена съм без господарката си.

уморени, а усмивката й беше повече плод на усилие, отколкото

Рив положи вцепенената си ръка на рамото й и го стисна

на радостна емоция.

нежно.

- Тези бяха на баща ми. Открихме ги, когато преглеждахме

- Не го знаеш със сигурност. Още не е ходила при Хавърс.

кашоните, донесени от тавана на старата къща.

Нека отида да я видя.

„Старата къща" беше домът им в Колдуел, където бяха жи­

Жената доген кимна и Рив бавно пое по стълбите, водещи

вели близо един век.

към горния етаж, като отминаваше семейни портрети, нарису­

- Можеше да помолиш прислужницата да свърши това. -

вани с маслени бои, преместени тук от старата къща.

Той се приближи до нея и целуна меката й буза. - Би се радвала

Когато стигна горе, зави вляво и почука на двойните врати.

да ти помогне.

-Мамен?

- Да, и тя каза същото. - След като докосна лицето му с ръка,

298

д ж . р . у о р д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

299

майка му се върна обратно към заниманието си, като сгъна кър­

Ще видим, помисли си Рив.

пичката и я напръска със спрея. - Но това е нещо, което трябва

- Баща ми... - Тя докосна кърпичката, с която Рив беше по­

да свърша сама.

пил сълзите й. - Баща ми... Странно, напоследък мисля за него

- Може ли да седна? - попита той и кимна към стола до ог­

ден и нощ. Много отдавна той беше Примейл и обичаше всич­

ледалото.

ките си деца. Най-голямата радост му носеше потомството му

- Разбира се, къде са ми обноските? - Остави ютията на мяс­

и макар да бяхме много, той имаше връзка с всички нас. Тези

тото й и тръгна да се изправя. - Трябва да ти донеса нещо за...

кърпички... Те бяха изработени от одеждите му. Шиенето ми

Ривендж вдигна ръка.

се удаваше, а той го знаеше и ми даде някои от робите си. - Тя

- Не, мамен, току-що съм ял.

протегна кокалестата си ръка и погали купа с изгладени кърпич­

Тя му се поклони и отново се настани на високия си стол.

ки. - Когато напуснах Другата страна, той ме накара да взема

- Благодарна съм ти за това посещение, защото знам колко

няколко. Бях влюбена в един от братята и животът ми щеше

си зает.

да бъде пълноценен единствено ако бъдех с него. Разбира се,

- Аз съм ти син. Как можеш да си помислиш, че не бих до­

после бях...

шъл?

Да, именно случилото се после беше онова, причинило й тол­

Изгладената кърпичка беше поставена върху купчината с

кова много болка. После била изнасилена от симпат и забре­

подобни кърпички, а от кошницата беше извадена последната

меняла с Ривендж. Била принудена да роди отвратителен мелез,

останала.

който тя някак успяла да храни от гръдта си и да го обича така,

Ютията изпусна пара, докато Мадалина прокарваше на­

както всеки син би искал да бъде обичан. През цялото време,

жежената й повърхност по белия квадрат. Докато се трудеше

докато била затворничка на краля на симпатите, обичаният от

бавно, Рив погледна отражението й в огледалото. Лопатките

нея брат я издирвал, само за да умре при освобождаването й.