Отмъстена любов

то и съзнанието си от уравнението и позволи на инстинкта си да

да постигне.

се задейства. Нямаш вина. Това е начинът да оцелееш.

304

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

305

- Не искам да оцелявам.

Господ да му е на помощ на този ангел, ако посмееше да му

- Не думай. А аз си мислех, че цялото това саморазрушител-

каже, че сега е правилният момент. Щеше да го накара да си

но поведение е само за развлечение.

мечтае зъбите му да бяха направени от армирано стъкло.

Тор нямаше сили да замахне към ангела. Нямаше сили да

- Господарю - заговори тихо Избраницата. - Мога да се вър­

напусне стаята. Дори нямаше сили да заплаче.

на по-късно, ако желанието ви е такова. Ако и тогава момен­

Ласитър отиде до вратата и я отвори.

тът не е добър, ще дойда пак по-късно. Ще се връщам отново и

- Здравей. Благодаря, че дойде.

отново, докато не се почувствате готов. Моля ви... господарю,

Тор дори не можеше да погледне към влязлата Избраница,

единствено искам да помогна, но не и да ви нараня.

но беше трудно да пренебрегне присъствието й. Деликатното й

Тор се намръщи. Казаното от нея беше много мило. В нито

ухание на цветя проникна в ноздрите му.

една сричка, излязла от устата й, не личеше страст.

Естественият аромат на Уелси беше по-силен от този, със­

- Кажи ми какъв е цветът на косата ти - попита той с длани

тавен не само от рози и жасмин, но и от подправки, отразяващи

върху лицето си.

силния й характер.

- Черна е като нощта и плътно прибрана. Имам кърпа, с коя­

- Господарю - произнесе женски глас. - Аз съм Избраница­

то мога да я покрия, макар че не сте поискали такова нещо. Ре­

та Селена. Тук съм за да ви служа.

ших... че може да помогне.

Последва дълга пауза.

- Кажи ми какви са очите ти.

- Отиди при него - нареди тихо Ласитър. - Да свършваме с

- Сини са, господарю. Светлосини като небето.

това.

Тези на Уелси бяха имали цвят на шери.

Тор отпусна глава и хвана лицето си с ръце. Всичко, което

- Господарю - прошепна Избраницата. - Дори не е нужно да

можеше да направи, докато жената се настаняваше в краката

ме поглеждате. Позволете ми да застана зад вас и така поемете

му, беше да вдишва и да издишва тежко.

китката ми.

Между изтънелите си пръсти той зърна белотата на стелеща­

Той чу прошумоляването на плата, а ароматът й започна да

та се около нея роба. Уелси не си беше падала много по рокли­

се носи към него иззад гърба му. Тор дръпна ръце от лицето си

те. Единствената, която някога наистина беше харесвала, беше

и видя пред себе си дългите, обути в джинси крака на Ласитър.

онази рокля в червено и черно, която беше носила по време на

Отново бяха кръстосани в глезените, но този път ангелът се

церемонията по обвързването им.

беше облегнал на стената.

В съзнанието му изникна спомен от тази свята церемония

Пред него се появи изящна ръка, покрита с бяла тъкан. По­

и той видя с ужасяваща яснота мига, когато Скрайб Върджин

степенно ръкавът на робата беше вдигнат нагоре. Разкрилата се

беше стиснала ръцете им с Уелси и беше казала, че съюзът е

китка беше крехка, а кожата - бяла и нежна.

много добър, наистина добър. Беше почувствал, че чрез майка­

Вените под повърхността й имаха бледосин цвят.

та на расата им ги свързва толкова много топлина и това усеща­

Кучешките зъби на Тор се удължиха в устата му и от уст­

не за любов, целеустременост и оптимизъм се беше увеличило

ните му излезе приглушено ръмжене. Проклетият ангел се бе

милиони пъти, когато се бе вгледал в очите на своята любима.

оказал прав. Изведнъж съзнанието му се изпразни от всякакви

Беше му се струвало, че пред тях се простира цял един живот,

мисли. Имаше значение единствено тялото му и онова, от което

изпълнен с щастие и радост... а ето го сега, оказал се с непрео­

го беше лишавал така дълго.

долима загуба, сам.

Тор стисна здраво рамото й и изсъска като кобра, а после

Не, по-лошо от сам. Сам и на път да поеме в тялото си кръвта

захапа ръката на Избраницата чак до костта, забивайки зъби на

на друга жена.

нужното място. Последва разтревожен вик и объркване, но те

- Всичко това се случва прекалено бързо - промърмори из­

ие достигнаха до съзнанието му, защото вече пиеше и гълташе

зад дланите си. - Не мога... Нужно ми е повече време...

тъй бързо кръвта, че нямаше време да усети вкуса й.

306

Д Ж . Р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

307

За малко не беше убил Избраницата.

- Да? Искам да кажа, да!

Разбра го едва по-късно, когато Ласитър най-сетне успя да

- Чудех се дали би желала да прочетеш абзац или два от

го отдели от нея и го нокаутира с едно кроше в главата, защото

работата ми. Изглеждаш угрижена, а съм забелязал, че мен

в мига, в който го бе откъснал от хранителната течност, той се

такива занимания ме успокояват. - Той се приближи и еле­

бе опитал пак да захапе жената.

гантно протегна ръка към нея.

Падналият ангел се беше оказал прав. Отвратителната би­

Елена се изправи, защото понякога единственото, което мо­

ология беше ръководещата сила и надделяваше дори над най-

жеш да сториш, е да се оставиш друг да те насочва. Не искаше