Отмъстена любов

вярното сърце.

да чете никоя от безсмислиците, изписани от него върху стра­

И над най-преданите вдовци.

ниците. Не можеше да издържи да се преструва, че всичко е на­

ред. Искаше й се, макар и само за час, да имаше опората на ро­

дител, за да могат да обсъдят ужасната ситуация, в която беше

поставила и двама им.

- Това би било прекрасно - произнесе тя глухо.

К

Последва го в кабинета му, помогна му да се настани в стола

ОГАТО ЕЛЕНА СЕ ПРИБРА В ДОМА СИ, ТЯ ИЗВИКА НА ЛИЦЕТО

си и огледа разхвърляните купове листове хартия около себе

си фалшива усмивка, освободи Лузи и отиде да провери

си. Какъв хаос. Имаше черни кожени папки, натъпкани почти

баща си, който „постигаше удивителен напредък" в работата

до пръсване, препълнени класьори, тетрадки със спирали, чии­

си. В мига, когато успя да се освободи от него, тя се втурна в

то листове бяха провиснали като кучешки езици. Хвърчащи ли­

стаята си, за да седне пред компютъра. Трябваше да установи

стове бяха разпръснати тук и там, като че опитали се да избягат

с точност до цент с колко пари разполагаха и не мислеше, че

и не бяха стигнали особено далече.

щеше да се зарадва на наученото. След като влезе в банковата

Всичко това беше неговият дневник, или поне той твърдеше

си сметка, тя плъзна курсора през чековете, сумите за които

така. В действителност представляваше купчина след купчина с

още не бяха изтеглени и пресметна какво имаше да се плаща

глупости, физическата проява на хаоса в главата му.

през първата седмица от месеца. Добрата новина бе, че щяха да

- Ето тук. Седни, седни. - Баща й разчисти стола от купчи­

й платят за ноември.

на бележници със записки, придържани с гумени ластици, и ги

В спестовната им сметка имаше малко под единайсет хиляди.

тръсна на бюрото си.

Не им беше останало нищо, което да продадат. Нямаше и

Тя седна, опря ръце в коленете си и ги стисна здраво в опит

какво да ореже от месечния бюджет. Щеше да се наложи Лузи

да не изпусне нервите си. Като че неразборията в стаята още

да спре да идва. Което беше неприятно, защото щеше да си на­

повече объркваше мислите и възприятията й, а това не беше

мери друг пациент и когато Елена успееше да започне работа,

помощта, от която се нуждаеше в момента.

щеше да има проблем с грижите за баща си.

Баща й огледа кабинета си и се усмихна сякаш извинително.

Разбира се, в случай че изобщо си намереше друга работа. Със

- Толкова много усилия за сравнително малък резултат.

сигурност нямаше да е като медицинска сестра. Уволнение поради

Нещо подобно на гмуркането за добив на перли. Прекарвам

провинение не беше нещо, което работодателите харесваха.

тук безброй часове, за да постигна целта си.

Защо беше задигнала проклетите лекарства?

Елена почти не го слушаше. Ако не можеше да си позволи да

Елена се взираше в екрана и проследяваше ред по ред малки­

плаща наема, къде щяха да отидат? Имаше ли по-евтино място

те цифри, докато те не се размазаха пред погледа й.

от това, където да не се налага да съжителстват с плъхове и

-Дъще моя?

хлебарки? Прескъпа Скрайб Върджин, тя беше приела, че са

Тя бързо затвори лаптопа, защото баща й не се разбираше с

достигнали дъното в нощта, когато той беше подпалил предиш­

каквато и да било техника и придаде спокоен вид на лицето си.

ната им къща. Колко по-ниско можеха да паднат сега?

308

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

309

Разбра, че нещата вървят на зле, когато зрението й се раз­

-Ето, дъще. Вземи в ръцете си нещо повече от откъс...

маза.

Елена с усилие отвори клепачи...

Баща й не млъкваше и гласът му маршируваше върху изпъл­

Наложи й се да се наведе напред, за да се убеди, че е видяла

нения й е мълчание страх.

правилно. В ръцете на баща й имаше идеално подредена купчи­

- Винаги съм се старал да документирам, достоверно, за­

на от бели листове, дебела около три сантиметра.

ключенията, до които съм стигал...

- Това е моят труд - каза той простичко. - Книга за теб,

Елена не чу нищо повече.

дъгце моя.

Тя почувства, че се разпада. Седнала на малкия стол, засип­

вана от безсмисленото и безцелно дрънкане на баща й, изправе­

на пред резултата от погрешното си решение, тя заплака.

На долния етаж на защитената къща в стил Тюдор, Рив ча­

Ставаше дума за много повече от загубата на работата й.

каше до прозореца на дневната и се взираше в простиращата се

Беше заради Стефан. Заради случилото се с Ривендж. Заради

отпред тревна площ. Облаците се бяха разпръснали и в небето

баща й, който макар и възрастен, не можеше да схване ситуаци­

се виждаше бледият полумесец. В безчувствената си ръка той

ята, в която се бяха озовали.

държеше новия си мобилен телефон и тъкмо го беше затворил

Чувстваше се толкова самотна.

с ругатня.

Обгърнала раменете си с ръце Елена издаваше пресипнали

Не можеше да повярва, че над главата му майка му лежеше