Отмъстена любов

бавно обува чорапите си и ги вдига нагоре към бедрата си.

- Кога приключваш?

Ни най-малко!

- В четири.

Елена се засмя, вдигна сутиена си и го завъртя на пръста си.

- Ще дойдеш ли тук?

- Мога ли да го облека?

Тя не се замисли дори за миг.

- Разбира се.

" Д а -

- Пак ли ще искаш да го направя бавно?

Когато излязоха от спалнята и се озоваха в библиотеката,

- Просто ми се стори, че не е нужно да се бърза с чорапите. -

той каза:

Той се усмихна като вълк, какъвто се и чувстваше. - Искам да

- Сега ще отида да видя майка ми.

кажа, по лесно може да се пусне бримка, нали... О, по дяволите...

- Така ли?

Елена не го изчака да довърши изречението, а изви гръб и

- Да, обади се и помоли да я посетя. Никога не го е прави­

обгърна тялото си със сутиена. Краткия танц, който изпълни,

ла. - Стори му се толкова нормално, че споделя подробности

докато го закопчаваше отпред, го накара да се задъха... и това

за живота си. Или поне част от тях. - Опитва се да ме привлече

беше преди да е вдигнала презрамките, оставяйки чашките под

повече към духовната страна на живота и се надявам, че не се

нивото на гърдите. Тя се приближи към него.

кани да ми предложи някой курс за себеоткриване.

- Забравих как точно се слага. Ще ми помогнеш ли?

- Между другото, с какво се занимаваш? - Елена се засмя. -

Рив изръмжа и я придърпа към себе си. Засмука едното й

Толкова малко знам за теб.

зърно, а другото започна да масажира с палеца си. Елена изсте­

Рив фиксира поглед над рамото й към изгледа на града.

на, а той плъзна чашките на местата им.

- О, с най-различни неща. Основно сделки в света на хората.

- Приятно ми е да бъда главен отговорник за бельото ти, но

Сега, когато сестра ми е обвързана, имам да се грижа само за

майка ми.

292

А ж . p. у o р д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

293

- Къде е баща ти?

Инстинктът за маркиране се беше пробудил с пълна сила и

В студения гроб, където му е мястото на този мръсник.

единственият начин да го потуши, беше да си каже, че вече е

- Почина.

оставил достатъчно от себе си по кожата й.

- Съжалявам.

- Напиши ми съобщение, когато стигнеш в клиниката, за да

Очите на Елена излъчваха такава топлина, че той почув­

знам, че си в безопасност.

ства вина. Не съжаляваше, че го е убил, а че крие толкова

- Добре.

много от нея.

Една последна целувка и тя излезе през вратата, за да изчез­

- Благодаря - отговори сковано.

не в нощта.

- Не искам да нахалствам. Просто съм любопитна за живота

и семейството ти, но ако предпочиташ...

- Не, просто... Не обичам да говоря много за себе си. - Не

Когато напусна апартамента на Ривендж, Елена летеше и то

беше ли това самата истина? - Мобилен телефон ли звъни?

не само защото се дематериализира над реката на път за клини­

Елена се намръщи и се дръпна от него.

ката. За нея нощта не беше студена, а освежаваща. Униформата

- Моят. В палтото ми е.

й не беше измачкана от това, че беше захвърлена на леглото и

Тя се втурна към трапезарията и напрежението в гласа й,

после бяха лежали върху нея, а беше артистично нагъната. Ко­

когато отговори, беше осезаемо.

сата й не беше рошава, а беше естествено разбъркана.

- Да? О, здравей. Да, не, аз... Сега? Разбира се. Дори няма

Обаждането да се яви в клиниката не беше нареждане, а пра­

да се налага да се прибирам до вкъщи, за да се преоблека в уни­

во на избор.

формата си, защото... О, да. Добре.

Нищо не можеше да я спре от пламенния й летеж. Тя беше

Стигнал до вратата на трапезарията, той чу изщракването от

една от звездите върху нощното кадифено небе, недостижима,

затварянето на телефона.

недосегаема...

- Всичко наред ли е?

Когато прие форма пред гаражите на клиниката, обаче,

- Да, работа. - Елена се приближи до него, обличайки палто­

загуби донякъде пламенния си ентусиазъм. Струваше й се

то си. - Нищо особено. Сигурно е нещо, свързано със смените.

нередно да се чувства по този начин след случилото се пре­

- Искаш ли да те закарам? - Боже, би му доставило такова

дишната нощ. Можеше да се обзаложи с цената на живота си,

удоволствие да я изпрати до работата й и то не само за да оста­

че в момента семейството на Стефан не изпитваше и бегло

нат заедно още малко. Един мъж искаше да прави какво ли не за

подобие на радост. Та те едва бяха привършили със смърт­

своята жена. Да я защитава. Да се грижи за нея...

ния ритуал... Щяха да минат години, преди да се докоснат,

Какво му ставаше, по дяволите? Не че не му допадаха ми­

макар и мъничко, до емоциите, кипящи в сърцето й, когато

слите за нея, но имаше чувството, че някой е сменил диска му.

мислеше за Рив.

И то не с този на Бари Манилоу. Твърдо се долавяше нещо от

Ако изобщо някога се случеше. Имаше чувството, че родите­

„Маруун 5".

лите му вече никога нямаше да са същите. Тя изруга и забърза

Помощ...

през паркинга, оставяйки тъмни следи върху тънкия слой сняг,

- Няма нужда, но благодаря - Тя се спря пред една от плъз­

навалял по-рано. Като част от персонала не й отне дълго да пре­

гащите се врати. - Тази вечер бе такова... откровение.

мине през охраната и да се озове в чакалнята. Като се приближи

Рив бързо отиде до нея, обхвана лицето й в ръце и я целуна

към рецепцията, тя свали палтото си.