Отмъстена любов

- Как? - попита той. - Как разбра?

да умре с мен и теб. Закълни ми се.

- Кой друг би го направил? Кой друг би могъл? - Тя го осво­

Рив се вгледа в очите на майка си и разбра, че никога не я

боди от хватката си и погали бузата му, а той копнееше да по­

беше обичал по-силно.

чувства топлината на допира й. - Недей да забравяш, че виждах

Той кимна веднъж.

лицето ти всеки път, когато моят хелрен изпадаше в гняв. Моят

- Погледни лицето ми и се убеди, че се кълна. Бела и на­

син, моят силен и могъщ син. Виж се само.

следниците й никога няма да узнаят. Миналото ще умре с

Тази искрена и изпълнена с обич гордост, която тя таеше

мен и теб.

към него, беше нещо, което така и не можеше да разбере, като

Раменете на майка му се отпуснаха под плата на робата й, а

се имаше предвид при какви обстоятелства е бил заченат.

трепетната въздишка беше ясно доказателство за облекчението,

- Също така знам - прошепна тя, - че си убил и родния си

което изпитваше.

баща. Преди двайсет и пет години.

- За такъв син другите майки могат само да мечтаят.

Сега вече наистина беше привлякла вниманието му.

- Как е възможно това да е истина? - попита той тихо.

- Не трябваше да го научаваш. Нищо от това. Кой ти каза?

- А как е възможно да не е?

302

Д Ж . Р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

303

Мадалина се стегна и взе кърпичката от ръката му.

Проверяваше часовника си на всяка минута и половина. Вре­

- Трябва да изгладя тази още веднъж и после може би ще ми

мето течеше с плашеща скорост, като че секундите се разпиля­

помогнеш да си легна.

ваха наоколо като песъчинки от счупен пясъчен часовник.

- Разбира се. Също така бих искал да се обадя на Хавърс.

Имаше нужда от повече време. Повече... По дяволите, това

- Н е .

би ли помогнало изобщо?

- Мамен...

Не можеше да си представи как щеше да се справи с предсто­

- Искам смъртта ми да настъпи без лекарска намеса. Вече

ящото и знаеше, че тревожността му няма да помогне с нищо.

нищо не би могло да ми помогне.

Например, не можеше да реши дали е добре да има свидетел.

- Не можеш да си сигурна в това.

Предимството би било, че така нещата щяха да бъдат по-малко

Тя вдигна прекрасната си ръка с масивния диамантен пръстен.

интимни. Минусът - че ако рухнеше, в стаята щеше да има и

- Ще бъда мъртва утре преди падането на нощта. Видях го

друг, който да види това.

в купата.

- Аз ще остана.

Дъхът на Рив секна и дробовете му отказаха да работят. Не

Тор хвърли поглед към Ласитър, който беше седнал на пер­

съм готов за това. Не съм готов. Не съм готов. Не съм готов...

ваза на прозореца. Краката на ангела бяха кръстосани в глезе­

Мадалина беше изключително старателна с последната кър­

ните, а единият му войнишки ботуш се поклащаше ритмично

пичка, нагласявайки внимателно ръбовете и прекарвайки ютия­

като още едно доказателство за изтичащото време.

та по тях. Когато свърши, я постави върху останалите, като се

- Хайде - настоя Ласитър. - Виждал съм мизерния ти задник

погрижи всички ръбове да съвпадат.

гол. Какво би могло да е по-лошо от това?

- Готово - каза.

Казаното звучеше като провокация, но беше произнесено с

Рив се подпря на бастуна си, за да се изправи и й предложи

изненадващо мек тон.

ръката си. Двамата се запътиха към спалнята й с нестабилна

Почукването на вратата беше плахо. Значи не беше някой

походка.

от братята. И тъй като не се носеше аромат на храна, не беше и

- Гладна ли си? - попита той и дръпна завивката, а после й

Фриц с поднос, съдбата на чието съдържание беше да се озове

помогна да се настани в леглото.

в порцелановия трон.

- Не, добре съм.

Обаждането на Фюри очевидно беше дало резултат.

Ръцете им се трудеха съвместно, за да оправят чаршафите,

Тор се разтрепери от глава до пети.

одеялото и юргана, така че всичко да е подгънато както трябва и

- Добре, по-спокойно. - Ласитър се изправи и бързо се при­

краят на завивката да бъде положен точно по средата на гърди­

ближи до него. - Искам да седнеш тук. Не ти трябва да правиш

те й. Докато се изправяше, той знаеше, че майка му повече няма

такова нещо в близост до леглото. Хайде. Не, не се съпротивля­

да стане от леглото и не можеше да го понесе.

вай. Знаеш, че няма друг начин. Става дума за биология, а не за

- Бела трябва да дойде тук - каза той с дрезгав глас. - Трябва

избор, така че няма защо да се чувстваш виновен.

да се сбогувате.

Тор усети как бива поведен към твърдия стол до бюрото тъкмо

Майка му кимна и затвори очи.

навреме, защото коленете му загубиха интерес към задълженията

- Нека да дойде сега. Моля те, кажи й да доведе бебето.

си и той се стовари на дървената седалка с такава сила, че отскочи.

- Не знам как да го направя.

Впечатляващата физиономия на Ласитър се изпречи пред

В Колдуел, в имението на Братството, Тор крачеше из спал­

лицето му.

нята си. Което беше силно казано, като се имаше предвид колко

- Тялото ти ще свърши работата вместо теб. Изключи сърце­

бе изнемощял. Да залита наоколо беше всичко, което успяваше