Отмъстена любов

дебела жена, киснеща във ваната си.

- Би ли имало значение?

- Приятелю, колко е хубаво да те видя отново - обърна се

- Ни най-малко.

към него кралят, а змийският му глас отекна звучно като леки

Симпатът се усмихна широко.

вълни по водна повърхност.

- Мъж е. И както казах, обстоятелствата са особени.

Леш се приближи до него бавно и спокойно, като обстой­

- В какъв смисъл?

но проверяваше сенките около прозорците. Никой освен краля.

- Ще бъде трудна мишена. Личният му гард е много сви­

Това беше добре.

реп. - Кралят се понесе към един от прозорците и погледна на­

- Обмисли ли предложението ми? - попита кралят.

вън. След малко той обърна главата си също като бухал, завър­

Леш не беше в настроение за игрички. След случилото се с

тайки я на сто и осемдесет градуса, с лице сочещо назад. Белите

доставчика на пици предната вечер и при положение че трябва­

му очи просветнаха в рубиненочервено.

ше да премахне още един наркодилър само след час, моментът

- Мислиш ли, че си способен да се справиш с такова про­

не беше подходящ за това.

никване?

- Да. И знаеш ли какво? Не съм сигурен, че трябва да ти

- Ти хомосексуалист ли си? - тросна се Леш.

правя каквато и да било услуга. Мисля, че трябва да ми дадеш

Кралят се засмя.

каквото искам или... може би ще пратя войниците си на север да

- Питаш ме дали предпочитам любовници от моя пол ли?

изколят теб и останалите откачалки, намиращи се там.

- Д а .

Върху плоското бледо лице на другия се появи невъзмутима

- Това би ли те накарало да се чувстваш неудобно?

усмивка.

- Не. - Да, защото би значело, че в известна стенен е привле­

- Но с какво ще ти помогне това? Така би съсипал инстру­

чен от някой, който си пада по тези неща.

мента, с който желаеш да надвиеш врага си. Постъпката не би

- Не умееш да лъжеш много добре - промърмори кралят. -

била разумна от страна на който и да е водач.

Но и това ще дойде с годините.

Членът на Леш потръпна, респектът го възбуждаше, макар

- Не мисля, че си толкова могъщ, за колкото се мислиш.

той да отказваше да отбележи този факт.

Когато прехвърчането на еротични искри секна, Леш разбра,

- Знаеш ли, не бих предположил, че кралят може да се нуж­

че е нацелил болно място.

дае от помощ. Защо сам не извършиш убийството?

- Внимавай с прибързаните заключения...

- Обстоятелствата са особени и ще е от полза да изглежда,

- Спести ми мъдростите си, ваше височество. Ако под тази

все едно смъртта е настъпила без моята намеса. С времето ще

роба имаше солиден комплект топки, сам щеше се отървеш от

се научиш, че прикритите машинации понякога са по-ефектив­

онзи тип.

ни от делата, извършени пред погледа на поданиците ти.

Ведростта се завърна на лицето на краля, като че Леш току-

Леш разбираше мотивите му, но нямаше намерение да му го

що беше доказал по-нископоставената си позиция чрез избух­

показва.

ването си.

- Не съм толкова млад, за колкото ме смяташ - заяви вместо

- Да, а вместо това аз карам друг да се погрижи, което е мно­

това. През последните няколко месеца беше остарял с векове.

го по-изтънчено, но не очаквам да го разбереш.

- Но не си и така стар, както си мислиш. Това, обаче, е тема

Леш се дематериализира пред самия крал и обви длани около

на друг разговор в друго време.

мършавото му гърло. С едно грубо движение го притисна към

- Не си търся терапевт.

стената. Приковаха очи един в друг и когато Леш почувства

- Което е жалко. Много ме бива да се ровя в главите на дру­

нещо да се опитва да проникне в съзнанието му, заключи вхо­

гите.

довете към централния си лоб.

290

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

291

- Няма да те оставя да ми надничаш в картите, задник. Съ­

го предпочитам свалено от теб. - Той размърда нагоре-надолу

жалявам.

веждите си и тя се разсмя толкова естествено и искрено, че сър­

Погледът на краля стана червен като кръв.

цето му спря. - Харесвам този звук.

- Н е .

- А на мен ми харесва да го издавам.

- Какво „не"?

Елена облече униформата си, намести я и закопча копчетата.

- Не предпочитам любовници от моя пол.

- Жалко - промълви той.

Разбира се, това бе един добре премерен ход. Сега изглеж­

- Искаш ли да чуеш нещо глупаво? Нося я, макар тази вечер

даше, сякаш Леш бе този, който е хомо, защото го докосваше.

да не трябва да ходя на работа.

Пусна го и закрачи наоколо.

- Така ли? Защо?

Гласът на краля вече не беше така змийски, а по-скоро делови.

- Исках да запазя отношенията ни делови, а виж ме сега -

- С теб си пасваме доста добре. Мисля, че и двамата ще из­

възхитена, че не се получи.

влечем изгода от този съюз.

Той се изправи и я прегърна, без да се тревожи от факта, че

Леш се обърна с лице към него.

- Онзи мъж, чиято смърт желаеш, къде мога да го открия?

е напълно гол.

- Брой и мен към възхитените.

- Моментът трябва да е подходящ. Правилният момент... е

решаващ.

Той я целуна нежно и когато се отдръпнаха един от друг, тя

каза:

- Благодаря за прекрасната вечер.

Ривендж наблюдаваше Елена, докато тя обличаше дрехите

Рив приглади кичур коса зад ухото й.

си и макар никак да не му се искаше тя отново да слага уни­

- Какво ще правиш утре?

формата си, далеч не му бе неприятно да гледа как тя, наведена,

- На работа съм.