Отмъстена любов

- Ако продължиш да идваш тук... - Последва пауза. - Ще се

си риза. Изтегна се на леглото, но остави оръжията си, където

влюбя в теб.

бяха, макар причината да не беше, че се бои от Хекс.

Може би това го правеше глупак. Първото нещо, което беше

научил в тренировъчната програма на Братството, бе никога да

Джон откри апартамента на Хекс сравнително лесно, защото

не вярва на симпат и ето че рискуваше живота си, като отсяда­

се намираше само на десет пресечки от „Зироу Сам". Въпреки

ше в дома на такъв, без да казва на никого къде се намира.

близостта си, районът сякаш бе в съвсем различен град. Къщи­

Но въпреки всичко се нуждаеше точно от това.

те, облицовани с кафеникав камък, бяха елегантни и стари, с

Когато нощта паднеше отново, щеше да реши какво да прави

арки над прозорците, което го накара да си помисли, че са от

от тука нататък. Не искаше да се оттегля от битките. Прекалено

286

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

287

много обичаше да се бие. Чувстваше го... като нещо правилно

Той беше свикнал да бъде сам. Времето, прекарано с Тор

и то не само защото защитаваше собствената си раса. Имаше

и Уелси и после с братята, беше аномалия в живота му. Той

усещането, че това е неговото предопределение, че е роден и

беше роден сам на една автобусна спирка и беше останал сам

отгледан за това.

по време на престоя си в приюта, макар и заобиколен от вечно

Но не беше убеден, че можеше да се върне обратно в име­

променяща състава си група деца. И после се беше оправял сам

нието и да остане да живее там.

в света.

След като полежа известно време, без да се движи, освет­

Беше преживял изнасилване и го надмогна без помощ. Беше

лението угасна и той се взря в мрака. Положил глава на двете

боледувал и се беше лекувал сам. Проправяше си път напред,

доста твърди възглавници, той осъзна, че за първи път беше на­

доколкото това му беше възможно и беше свършил добра работа.

пълно сам, откакто Тор го беше прибрал от онзи мизерен апар­

Беше време да се върне към основите.

тамент с големия си черен рейндж роувър.

И към същината си.

Спомняше си с изключителна яснота живота си в онази дуп­

Животът му с Уелси и Тор... и с братята... бяха един вид

ка, намираща се не просто в лоша част на града, а в най-опас­

неуспешен експеримент, нещо, което даваше вид, че има потен­

ния район на Колдуел. Всяка нощ изпитваше ужас, защото беше

циал, но в крайна сметка се беше оказало провал.

мършав, слаб и беззащитен. Единственото, което можеше да

поема заради чувствителния си стомах, бяха протеинови шей-

кове и тежеше по-малко от прахосмукачка. Вратата, която го

разделяше от наркоманите, проститутките и огромните плъхо­

ве, изглеждаше тънка като хартия.

Беше искал да върши добро за света. И все още го искаше.

ЛЕШ НЕ ГО БЕШЕ ГРИЖА ДАЛИ Е ДЕН ИЛИ НОЩ.

Беше искал да се влюби и да бъде с жена. И все още го ис­

Когато двамата с господин Д. спряха на паркинга пред из­

каше.

оставена мелница и светлините на мерцедеса хвърлиха широка

Беше искал да има семейство, да има майка и баща, да бъде

дъга, за него нямаше значение дали ще се срещне с краля на

част от голяма фамилия. Това вече не го искаше.

симпатите на обед или в полунощ, защото някак си вече не се

Джон започваше да разбира, че чувствата са като сухожи­

притесняваше толкова от мръсника.

лията в тялото. Можеш да ги опъваш ли опъваш, да чувстваш

Заключи колата и с господин Д. поеха по ронещия се асфалт

болката, причинена от деформацията и от разтягането... и до

към врата, която изглеждаше доста стабилна, като се имаше

известен момент ставата продължава да функционира и съот­

предвид цялостното състояние на сградата. Благодарение на

ветният крайник да поема натоварването. Но не и ако натовар­

лекия снеговалеж пейзажът наоколо изглеждаше като изваден

ването продължи до безкрайност.

от реклама за старомодна ваканция във Върмонт, стига да не се

Нещо в него се беше пречупило. И беше абсолютно убеден,

заглеждаш прекалено отблизо в провисналия покрив и овехтя­

че не съществува психотерапевтичен еквивалент на артроскоп-

лата фасада.

ската операция.

Симпатът вече беше вътре. Леш го знаеше със сигурност,

За да помогне на съзнанието си да се успокои и да не го до­

така както чувстваше вятъра по кожата на лицето си и чуваше

веде до пълна лудост, той се съсредоточи върху случващото

хрущенето на камъчетата под ботушите си.

се около него. В стаята беше тихо, чуваше се само звукът от

Господин Д. отвори вратата и Леш пристъпи вътре първи, за

отоплителната инсталация, но шумът не беше силен. Сградата

да покаже, че не му е нужен подчинен, който да му разчиства

над него беше празна и съответно нямаше звуци от движение.

пътя. Вътрешността на мелницата не беше пълна с нищо друго

Затвори очи и се почувства в по-голяма безопасност, откол­

освен студен въздух, пространството отдавна беше опразнено

кото беше редно.

от всичко, което би могло да послужи за нещо.

288

д ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

289

Симпатът чакаше в далечния край, в близост до голямото

Да, Леш му вярваше.

колело, което все още беше потопено в реката, наподобяващо

- Тази твоя жертва... Мъж ли е или жена?