Отмъстена любов

си позволи да се приближи повече от това до истината, която би

и отново, но продължаваше да иска още. Като че тялото му не

ги разделила завинаги. - Ще ми се да бях друг мъж.

беше намирало облекчение в продължение на петстотин години.

- А на мен не.

Когато бурята най-накрая премина, той осъзна... по дяволи­

Причината бе, че не го познаваше. Не и истински. И все пак

те, беше се подпрял на стената, лицето му се притискаше в мра­

той не можеше да понесе мисълта, че след тази вечер, която

мора, раменете му бяха увиснали, а бедрата му се тресяха, като

прекараха заедно, може да не я види отново.

че някой беше прикачил към пръстите на краката му кабели и ги

Или че тя би се ужасила от него.

беше свързал с акумулатора на кола.

- Ако те поканя да дойдеш отново и да бъдеш с мен, би ли

С треперещи ръце той почисти, като използва една от стара­

се съгласила?

телно сгънатите кърпи на стойката, избърсвайки плота, мивката

Елена не се поколеба.

и огледалото. После взе нова кърпа и почисти ръцете, пениса,

- Д а .

стомаха и краката си, защото беше оклепал и себе си, колкото

- Дори нещата между нас... да не могат да бъдат... нормални/

проклетата баня.

В сексуално отношение.

Когато най-накрая, след близо час, посегна към дръжката на

- Д а .

вратата, той до голяма степен очакваше Елена да си е тръгнала

Той се намръщи.

и не би я винил. Жена, с която беше правил секс, му беше пред­

- Никак не е редно спрямо теб...

ложила вената си, а той беше избягал като долен страхливец в

- И моето поведение към теб в клиниката не беше много ред­

банята и се беше заключил.

Защото беше получил ерекция.

но, така че ще сме квит.

Мили боже. Тази вечер, която не беше започнала особено

Рив не можа да не се усмихне, но не задълго.

добре, се бе превърнала в истинска верижна катастрофа.

- Трябва да знам... защо. Защо би се върнала?

Рив се стегна и отвори вратата.

Елена се облегна назад във възглавниците и бавно плъзна

ръка по атлазения чаршаф покриващ корема й.

284

д ж . P. у о р д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

285

- На този въпрос имам само един отговор, но не съм сигур­

Викторианската епоха. Макар изобщо да не бе наясно откъде

на, че е онзи, който желаеш да чуеш.

го знае с такава сигурност.

Вцепенението, започнало да се завръща, докато усещането

Хекс не притежаваше цяла къща, а само апартамент в су­

от преживените от него оргазми бавно отзвучаваше, отново

терена на сграда, разположена в особено привлекателна част

завладя тялото му.

на квартала. Под каменните стълби, водещи от тротоара нагоре

Моля те, нека не е от съжаление.

към входната врата, имаше ниша. Той се вмъкна в нея и отклю­

- Кажи ми.

чи странна на вид медна ключалка. В мига, в който пристъпи въ­

Тя помълча още известно време, погледът й се рееше над

тре, се включи лампа и освети не особено вълнуващ интериор.

гледката на двете блестящи половини на Колдуел.

Подът бе покрит с червени плочи, а изградените от бетонови

- Попита ме защо бих се върнала - заговори меко. - И един­

блокчета стени бяха боядисани в бяло. В далечния край на по­

ственият отговор, който имам, е как бих могла да не го напра­

мещението се виждаше друга врата със също така необикнове­

вя? - Очите й се насочиха към него. - И на мен донякъде ми се

на ключалка.

губи логиката, но пък чувствата не са подвластни на логика,

Той беше очаквал, че Хекс живее на някое по-екзотично мяс­

нали така? И не е нужно. Тази вечер... ти ми даде нещо, което

то, изпълнено с много оръжия.

не просто не бях изживявала от много време, а мисля че изобщо

А също и с купища луксозно бельо и обувки с високи ток­

никога не съм изпитвала. - Тя поклати глава. - Вчера увих едно

чета.

мъртво тяло... Тялото на мой връстник. Тялото на някой, който

Но това беше само фантазия.

излизайки от дома си, едва ли е допускал, че това е последната

Когато отвори вратата в края на коридора, се включиха още

му вечер. Не знам докъде ще стигне това - тя посочи с ръка тях

лампи. Стаята пред него нямаше прозорци и беше празна, с из­

двамата. - Може да е нещо за вечер или две. Може да продължи

ключение на леглото, но това не беше изненадващо, ако се съ­

и месец. Или пък повече от десетилетие. Всичко, което знам, е,

деше по коридора, водещ към нея. Имаше баня, но липсваха

че животът е прекалено кратък, та да си позволя да не се върна

кухня, телефон и телевизор. Единственият цвят в стаята идва­

и да не изживея това отново. Животът е прекалено кратък и

ше от старомодните дъски на пода - топли медени багри под

твърде много ми харесва да бъда с теб, че да ме е грижа за как­

блестящия лак. Стените бяха бели като в преддверието, но бяха

вото и да било друго.

изградени от тухли.

Ривендж пое дълбоко въздух, загледан в нея.

Изненада се от свежестта на въздуха, но после забеляза три­

- Елена?

те отвора на вентилацията.

- Д а .

Джон съблече коженото си яке и го пусна на пода. После

- Моля те не ме разбирай погрешно...

свали ботушите си, но остави черните чорапи на краката си.

Тя въздъхна и той видя как голите й рамене се напрегнаха.

Влезе в банята, използва тоалетната и наплиска лицето си със

- Добре. Ще се опитам да не го правя.

студена вода. Нямаше кърпи и той използва ръба на черната