Никол

— И все пак продължаваш да се съмняваш в мене, така ли? — Пред очите му изникна образът на Бианка в леглото му, кървавото петно на нейната девственост върху чаршафа… Дали Никол наистина няма право, като не му вярва? Той погледна към малката ниша в стената, където стоеше стъклената сфера, стана и я взе. — Зная, че тогава бяхме още деца и не познавахме живота, но никога не сме пристъпвали клетвите си…

— Понякога невинните клетви са най-истински — каза Никол усмихната. Тя отиде до него и сложи ръка върху неговата.

Стъклото бе заключило завинаги сребърната катеричка, докосвана от пръстите на Бет. Никол никога нямаше да може да влезе в омагьосания свят на неговата младост…

— О, Клей! Толкова те обичам! — възкликна тя. — Вината съм те обичала и винаги ще те обичам!

Той внимателно остави стъклото обратно на мястото му. Изобщо не забеляза с какъв съсредоточен поглед го наблюдава Никол. Обърна се и я притегли на гърдите си.

— През пролетта можем да тръгнем. Непрекъснато вървят кервани на Запад. Ще тръгнем в различно време, за да не се разбере, че отиваме заедно…

Клей продължи да й излага плановете си, но Никол не го слушаше. До пролетта има месеци. Пролетта е времето, когато земята възкръсва за живот, когато се сее… Ще може ли Клей да остави всичко, да зареже хората си, които зависят от него?

— Трепериш — каза той. — Студено ли ти е?

— Мисля, че е от страх — отвърна тя тихо.

— Нямаш основания да се страхуваш! Най-лошото е вече минало.

— Дали наистина е така, Клей?

— Замълчи! — каза той и затвори устните й с целувка.

Бе минало много време, откакто бяха за последен път заедно. Живееха разделени след забавата у Бейкъс… Каквито и основания да имаше Никол да се страхува, всичко се изпари като дим, когато я целуна. Ръцете й се обвиха около врата му и тя придърпа лицето му по-близо до своето… Бе изгладнял за нея, жадуваше за сладкия й нектар, за да отмие следите от нощта с Бианка…

— Клей? — трепна Никол. — Лошо ли ти е?

— Не. Просто препих снощи. Стой, стой така! — Той я притисна към себе си. — Толкова си нежна! Ти си топла и жива, а моят свят е изпълнен с привидения… — Той целуна врата й. — Искам да забравя всичко’

— Да — шептеше тя — да.

Клей я повлече със себе си върху одеялото на пода. Бе станало топло и миришеше приятно на горели дърва. Никол го желаеше трескаво, но Клей не бързаше. Той бавно разкопча меката вълнена рокля и пъхна ръка под нея, за да погали гърдите й.

— Колко ми липсваш! — промълви той, следвайки с устни ръката си.

Никол трепереше като в треска. Пред очите й се появиха цветни кръгове. Искаше да разкопчае жилетката му, но не съзнаваше какво прави, устните и ръцете му я зашеметяваха, не можеше да мисли и за най-простото нещо, ръцете не й се подчиняваха.

Развеселен от несръчността й, Клей се отдръпна от нея, и се справи сам с копчетата. Очите й бяха затворени, плътните й гъсти мигли лежаха като тъмна ивица върху лицето й. Той погали бузата й и проследи с пръст очертанията на устните й… Обожанието му прераства в лудо желание. Бързо хвърли всички дрехи от себе си.

Никол лежеше по гръб, е подпряна на едната ръка глава и гледаше отраженията на пламъците по неговите мускули. Прокара треперещи пръсти по гърба му. Клей се извърна към нея — гол, целият светло злато и тъмен бронз.

— Красив си — прошепна тя и се усмихна.

Той я целуна отново, смъкна роклята й надолу и сграбчи гладкото тяло. Опипваше го, изучаваше го, като че беше нещо непознато.

— Клей — простена тя и се впи в него, зашеметена и подлудяла от все по-бързите жадни тласъци на тялото му в нея. — Клей…

Докато най-после всичко се превърна в едно огромно огнено слънце, тя извика дрезгаво и падна на гърдите му, изнемощяла, люлееща се бавно от вълните на кръвта, пулсираща в цялото й тяло.

— Значи да сме наясно, госпожо! — Едрият млад мъж умело изстреля точно в краката й кафявата си тютюнева плюнка. — Искате да ви направя бебе, нали така? Не искате да ви дам някое от моите, дето сме ги народили, а да ви измайсторя ново, така ли?

Бианка стоеше с изправен гръб пред него, полагайки усилия да издържи погледа му. Не се бе наложило да пита и да разпитва дълго — веднага й посочиха Оливър Хаутърн, човек, готов на всичко, стига жената да е добра, и човек, който умее да си държи езика зад зъбите. Първоначално мислеше да му предложи пари, за да отведе Никол във Франция, но Хаутърн не бе човек като Саймънсови, надали би извършил престъпление.

След несполучливия си опит да накара Клей да спи с нея, Бианка реши, че трябва да предприеме нещо в тази насока, ако не иска да претърпят крушение всичките й планове и надежди за бъдещето. Не след дълго Клей щеше да разбере, че всъщност не го държи в ръцете си с изфабрикуваната заплаха за Никол. Необходимо й е да роди! Независимо как ще се уреди това.

— Да, мистър Хаутърн. Искам да имам дете. Осведомих се за семейството ви и изглежда сте много плодовити…