Никол

Никол се отдръпна от него и поклати горчиво глава.

— Защо ми го казваш сега? Защо не продължаваш да се криеш зад масивния гръб на Бианка?

— Говорих с Айзък, след като ти го взе в мелницата. Той ми каза как си тръгнала веднага с тях, защото са ти казали, че аз съм в опасност. Не беше ли нормално и аз да постъпя така, след като знаех, че е заложен на карта твоят живот?

— Ела да влезем и да поговорим с Бианка!

— Не! — Изрече го твърдо и категорично. — Не искам да рискувам живота ти, не разбираш ли? Не, това няма да рискувам!

— Значи ми предлагаш до края на живота ни да се виждаме само веднъж годишно по Коледа, за да осигурим на Бианка онова, което желае? — Гневът отново я задави.

Клей погали страната й.

— Имаш остър език. Но повече ми харесва, когато не го използваш като бич срещу мене.

— Може би ти трябва истински камшик, за се вразумиш! Ти май наистина изпитваш страх от тази жена?

— По дяволите! Слушах те достатъчно търпеливо! Но ми писна от твоите подмятания и упреци! Не изпитвам никакъв страх от Бианка. Трябваше да употребя цялото си самообладание, за да не убия тази вещица. Но знаех, че тук става дума не за мене, а за твоя живот! Само ако я пипнех, щеше да е свършено с тебе.

— Айзък ми каза, че Ейб е напуснал Вирджиния. Сигурен ли си, че тя има и други родственици? Може да е излъгала.

Уес е разпитвал отново момичето на Саймънс. Малката казала, че майка й е роднина на Бианка, а тази майка има стотина братовчеди.

— Стотина, добре. Но колко от тях биха се съгласили да направят онова, което иска Бианка?

— О, за пари хората всичко правят — каза Клей горчиво. — А Бианка разполага с цялата плантация.

Никол обгърна гърдите му и се притисна силно към него.

— Какво да правим? Трябва да рискуваме. Може би тя само блъфира.

— Възможно е. Но знам ли? Цели два месеца се лутах, докато най-сетне стигнах до някакво решение. Заминаваме с тебе на Запад. Ще напуснем Вирджиния и ще заживеем под чуждо име.

— Да напуснем Вирджиния? Но твоят дом е тук! Кой ще гледа плантацията?

— Бианка, предполагам — каза той глухо. — Предложих й цялото си имущество, но не, трябвал й съпруг, който да и го стопанисва.

— Трябва й моят съпруг! — възкликна Никол гневно.

— Да, твоят. Сега и завинаги. Но мисля, че трябва да вървим. Можем ли да се срещнем утре при нашата пещера? Ще намериш ли пътя сама?

— Да — каза Никол колебливо.

— Нямаш ми доверие, така ли?

— Не зная, Клей. Всеки път, когато ти повярвам, когато повярвам в нашия съвместен живот, все се случва нещо ужасно. Не бих могла да понеса отново такъв удар. Не можеш да си представиш колко ужасни бяха за мене тези три месеца. Тази неизвестност, тези мъчителни въпроси: защо, какво стана, как стана…

— Трябваше да ти кажа. Сега разбирам това. Но ми трябваше време да размисля… Ти поне не си била принудена да прекараш цялото това безкрайно време с Бианка. Знаеш ли, че сега си е наумила да разруши част от къщата и да пристрои ново крило. Ако й позволя, би превърне дома ни в някаква грандоманска безвкусица, лъскава и претрупана.

— Но ако ти й препишеш имуществото си, тя ще може да прави с къщата каквото пожелае.

— Зная това… — Отговорът му се забави безкрайно дълго. — Ела сега да викаме близнаците и да влезем при другите! — Той я хвана за ръка и я потегли към мелницата.

Никол седеше на масата като замаяна. Тази коледна вечеря като че нямаше край. Не можеше да се освободи от мислите си — не само за Бианка, но и за Ейръндел хол. Знаеше колко обича Клей своя дом, как винаги говори за него с благоговение… Въпреки че пренебрегваше къщата заради полските си работи, той разчиташе на Никол и се радваше на всяко нещо, което тя правеше за дома му. Никол си мислеше дори, че тогава, когато й направи първото предложение — да си остане женен за нея, ако Бианка не дойде в Америка, Клей всъщност си бе мислил предимно за къщата.

Никол чоплеше разсеяно в чинията си и слушаше с половин ухо плановете на Травис да посети напролет Англия.

Да, Клей има право. Тя вече не му вярва… Колко пъти му бе от давала сърцето си и той го бе отблъсквал. Разбира се, съображения винаги се намираха. Най-напред беше приликата с Бет. Сега пък Бианка го изнудваше. На това тя вярваше — историите бяха твърде абсурдни, за да си ги е измислил. А ето сега твърди, че иска да напусне Вирджиния и Бианка, само и само да бъдат заедно. Бе казал, че ненавижда Бианка, а въпреки това живее вече с нея месеци наред…

И все пак… Трябва да му вярва. Разбира се, че той мрази Бианка и обича нея. Има съвсем логични обяснения за всичко. Бианка живее при него… А Никол живее в друга къща…. Само дето не можеше в момента да си припомни нито едно от тези логични обяснения.

— Мисля, че това парче на вилицата ти вече изсъхна! — каза Уес на ухото й.

— О! — премигна Никол и се опита да се усмихне. — Боя се, че не съм добра събеседница.

Травис й се ухили:

— Когато една жена изглежда така, както изглеждаш ти, няма защо нито да прави нещо, нито да говори. Ще си намеря аз някой ден едно такова хубаво момиче и ще си го държа в стъклена витрина. Ще я пускам оттам само когато желая да се любим.