— О, осведомихте се, така ли? — ухили се той, оглеждайки я така, като че ще я купува. Пълнотата на младата жена не го отблъскваше, напротив, той обичаше едрите, със здрав гръб, пъргави и не се жалят в кревата… Тази жена обаче май не бе от игривите, надали се бе и опитвала някога, та това го притесняваше.
— Значи така, решили сте, че тия Хаутърнови, макар че не умеят да гледат тютюн, поне деца могат да правят, така ли?
Тя кимна кратко. Колкото по-малко разговаря е него, толкова по-добре.
— Естествено, от вас се очаква да пазите тайна. Пред обществото аз никога не ще призная, че съм ви виждала. Очаквам и от вас да се държите така.
Оливър я разглеждаше развеселен. Беше набит, як мъж, с малко крива усмивка — единият му преден зъб бе отчупен. На него тази работа му се виждаше невероятна — застанала жената и му предлага пари да я оправи!… По-право да я оправя дотогава, докато забременее… Сякаш е разплоден жребец и му водят кобила. Виж ти, как могат да се печелят пари…
— Ясно, мадам! Както кажете вие, така ще е. Ще се правя че не съм виждал нито вас, нито детенцето. Но трябва да ви предупредя: моите и шестте като че са ми откъснали главата.
Точно така му се пада на Клей! Ще трябва да признае за свое дете, което явно прилича на друг. Детето ще е набито и ниско, да видим тогава какво ще каже Клей със своите дълги източени крайници.
— Така, разбрахме се! — каза Бианка и на лявата й буза се появи трапчинката. — Можете ли да се срещнете с мене утре в три часа зад работилницата за дъбене на кожи в плантацията Армстронг?
— Армстронг ли казахте? Какво, да не би Клей да го няма в правенето на деца?
Бианка настръхна.
— Нямам намерение да отговарям на каквито и да било въпроси. Спестете си любопитството!
— Дадено! — изстреля Оливър и се озърна предпазливо. Намираха се на един страничен път, на около четири мили от плантацията Армстронг. Бианка бе посочила мястото в бележката, изпратена до него. Той протегна ръка и докосна рамото й, но тя отскочи като опарена:
— Не ме докосвайте! — Обърна се рязко и бързо се отдалечи.
Оливър гледаше след нея, смръщил чело. Дамата бързо изчезна зад завоя, където я очакваше карета. „Шантава работа!“ — помисли си той. Не ти дава да я пипнеш, а иска да забременее. Отнася се с него така, като че е отвратителен, а пък му определи среща за утре, за да я чука! Луда жена! Само при мисълта за това кръвта му кипваше, той се размърда неспокойно, панталонът му стана нещо тесен при оная работа… О, той не е от тия, дето придирват много-много! На харизан кон зъбите се не гледат! А току-виж се намерили и други такива госпожи да искат той да им свърши работа, като мъжете им не ги бива… Може пък е това да си изкарва прехраната, а тютюна да върви по дяволите! Оливър Хаутърн изпъна рамене и си тръгна за дома.
През следващите седмици Никол се поуспокои, макар че не беше щастлива. Клей се срещаше често с нея на поляната край реката. Бяха радостни срещи, пълни с любов и планове за предстоящото пътуване на Запад. Мечтаеха си като деца: каква ще бъде къщата, колко спални ще има, колко деца ще си родят, как ще ги кръстят… Чудеха се кога да посветят близнаците и Джени в тези планове, защото се разбираше от само себе си, че и те ще тръгнат с тях на Запад.
Беше края на февруари. Небето бе настръхнало в тъмни облаци, сигурно пак щеше да вали сняг. Изведнъж светкавица продра небето и гръмотевицата веднага трясна, сякаш падна в самата къща.
Никол изпищя и залюля отчаяно глава.
— Защо се плашиш толкова? — притече се Джени. — Нали е само буря?
Никол остави ръкоделието в кошницата, нямаше смисъл да продължава. Всяка буря я запокитваше отново и отново в онази нощ, в която изгуби дядо си.
— Нервна си, защото не можеш да се срещнеш с Клей.
Никол я изгледа смаяна.
— Няма защо да ми разказваш какво става помежду ви — разсмя се добродушно Джени. — Чета всичко по лицето ти. Все чаках да ми кажеш, когато сама решиш, че му е дошло времето.
Никол седеше на столче пред огнището.
— Ти си толкова мила и търпелива с мене.
— Не, ти си търпеливата! — изсумтя Джени. — Друга жена никога не би се примирила е това, което Клей прави с тебе.
— Има си причини — започна Никол.
— Причини! Мъжете винаги си намират причини, когато става дума за някоя жена. — Джени рязко млъкна. — Не би трябвало да ти говоря така, но съм убедена, че в тази работа се крие нещо! Какви причини може да има Клей, та да се среща със съпругата си тайно, като че ли е някоя от ония жени, от Бостън…
Никол се усмихна.
— Някой ден, когато заживеем заедно и го виждам всеки ден, може да си спомням с умиление за времето, когато се срещахме като влюбени…
— Казваш го, но не го вярваш, както и аз! Сега ти би трябвало да си си в Ейръндел хол, да управляваш къщата си, а не тази тлъста…
Отново блесна светкавица, гърмът падна някъде наблизо. Никол замижа и се хвана за сърцето.
Джейн скочи и дрехата, която кърпеше, падна на пода.
— Какво става, Никол?! Съвсем побеля! — прихвана Никол около раменете и я отведе обратно на стола. — Седни сега и си поеми дъх. Ще запаря чай. И ще ти сложа вътре глътка бренди.