Никол

Ала дори пиян, със замаяно съзнание, той усети, че до него не е жената, която обича. Самата му ръка се отдръпна от чуждото тяло. Той измърмори нещо, обърна се и се остави отново на съня, за да търси в него Никол.

Бианка бе вцепенена от напрежение, в очакване той да задоволи своя животински нагон с нея. Но когато той е някакво неясно грухтене й обърна гръб, бяха нужни няколко минути, за да разбере, че той няма да я докосне. Тя мислено го прокле. Ох, да не беше плантацията, с какво удоволствие би оставила това жалко подобие на мъж на Никол, да си го гледа…

Но сега трябваше да се направи нещо. Когато се събуди, Клей трябва да е убеден, че я е дефлорирал. Иначе целият й план отива по дяволите. Тя се надигна от леглото, проклинайки и сънотворното, което беше изгълтала, и този отвратителен човек. Едва слезе по стъпалата, толкова беше замаяна. Но дори и залитаща не можеше да се отклони от пътя на своята цел — кухнята.

На голямата маса имаше голямо парче говеждо, оставено в марината от ароматни треви. Бианка успя да източи малко кръв в една чаша. След това взе шестте останали стафидени кифлички от долапа, за да се възнагради за своята изобретателност, и тръгна обратно към голямата къща.

Стигна на горния етаж, изяде кифличките и чак тогава, усещайки, че очите й се затварят, легна до Клей и се обля с говеждата кръв. Скри чашата под леглото, прокле за сетен път ядно Клей, задето я принуждава да върши такива долни неща, и заспа най-сетне до него.

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Яркото утринно слънце блестеше в хилядите огледала на втвърдилия се сняг и бодеше възпалените очи на Клей. Болката го пронизваше най-вече в главата, там сякаш се бяха струпали всички възможни гадости. Тялото му като че бе натежало с един тон, едва го мъкнеше Всяко движение бе истинско усилие — наведе се да вземе шепа сняг за да разкваси обложения език и едва се изправи.

Но много по-отвратителен от режещата болка в главата и от бунтуващия му се стомах бе споменът за тази сутрин. Беше се събудил до Бианка! Отначало остана само загледан в нея, сили нямаше да помръдне, толкова силно го цепеше глава, не му идваше никаква ясна мисъл.

Тогава Бианка бързо отвори очи, изписка ужасено, като го видя седна в леглото и притегли завивката чак до брадичката си. „Чудовище! Мръсно, отвратително животно!“ — го бе нарекла тя и след това му разказа как я завлякъл в леглото си и я изнасилил.

Клей я слушаше вяло, а като свърши, само се изсмя. Не му се вярваше да е бил чак толкова пиян.

Но когато Бианка стана от леглото, на чаршафа имаше кръв. Кръв имаше и по нощницата й. Преди Клей да може да каже нещо, Бианка заяви възмутено, че тя е дама и не ще остави да я третира като курва. Ако забременее, Клей е длъжен да се ожени за нея.

Клей стана от леглото и бързо се облече. Единствената му мисъл бе да избяга колкото е възможно по-далеч от тази жена…

И ето сега седеше на поляната, която бяха сътворили заедно с Джеймс и Бет, и се опитваше да си спомни нещо от изминалата нощ… Сигурно е бил ужасно пиян, за да посегне на Бианка. Но на сутринта нищо не помнеше… Какво се случи след като излязоха от дома на Никол?

Всъщност, безпокоеше се най-вече за Никол. Какво ще стане, ако Бианка забременее? Той бързо прогони тази мисъл от главата си.

— Клей? — извика Никол. — Ти ли си? — Той скочи усмихнат, за да я посрещне.

— Ти изобщо не определи по кое време ще се срещнем… О, Клей! Изглеждаш ужасно! Очите ти… Не са добре…

— Да бяха само очите — каза той прегракнало и протегна ръце към нея.

Никол дойде близо до него, спря и се намръщи:

— А и миришеш точно толкова лошо, колкото изглеждаш!

Той направи гримаса:

— Кой твърдеше, че любовта е сляпа?

— Сляпа да, но има обоняние! Седни да си починеш! Или по-добре запали огъня в пещерата. Донесла съм нещо за ядене. Снощи ти почти нищо не хапна.

— Моля ти се, не ми споменавай за снощи! — простена той.

Един час по-късно, след като бяха закусили и в малката пещера бе станало приятно топло, Никол се съгласи да разговарят. Бе метнала върху краката им едно одеяло и се бе облегнала на каменната стена. Но още не можеше да се отпусне, за да позволи на Клей да обгърне с ръка раменете й.

— Почти не заспах миналата нощ — започна тя. — Не ми излизаше от ума това което ти ми разказа за Бианка и нейните роднини. Искаше ми се да ти вярвам, но някак си… трудно ми беше. За мене има само едно ясно нещо: женен си за мене, а живееш е нея. Излиза така, като че искаш и двете ни…

— Наистина ли мислиш така?

— Опитвам се да не го вярвам. Но зная колко силно е обаянието на Бет върху тебе. Може би изобщо не осъзнаваш колко много обичаш дома си. Снощи ти каза, че си готов да напуснеш всичко и да заминеш на Запад. Но само преди известно време ти си бил готов да отвлечеш една жена само защото е приличала на стопанката на този дом…

— Ти си ми по-скъпа от плантацията.

— Надявам се, че е вярно — прошепна тя. Очите й бяха големи, тъмни и влажни. — Надявам се, че съм ти толкова скъпа.