Никол

Клей мълчеше. Никаква гаранция! Животът на неговата любима ще зависи от прищевките на една алчна егоистка. Но нима има избор? Би могъл да отхвърли предложението на Бианка и да си остане женен за Никол. Но тогава щеше да трепери всяка секунда за живота й. Нима любовта му е толкова егоистична, че да заложи на карта живота й само за няколко месеца удоволствие!… Има право да рискува своя живот, но не и нейния…

За момент му мина през ума да попита Никол за нейното мнение, но съобрази, че тя би рискувала всичко, само и само да е с него. Та нима неговата любов е по-малка от нейната, та да не може и той да направи жертва?…

— Знаеш ли къде е?

— Притежавам карта на местността. — Бианка се усмихна, вече бе уверена, че е спечелила. — Ще ти я дам след като потвърдиш, че приемаш условията ми.

Клейтън преглътна мъчително. Сякаш някой бе стиснал гърлото му.

— Знаеш, че бракът не може да бъде анулиран без показанията на онзи доктор, който е присъствал на венчавката. Докато той не се върне от Англия, нищо не може да бъде направено. Знаеш това…

Бианка кимна делово.

— Ще чакам. Но върне ли се, този брак да се ликвидира. И още направим нашата сватба. Ако се опиташ да отложиш и с един ден венчавката, Никол изчезва! Ясно ли е?

Клей я изгледа презрително:

— Ти се изрази повече от ясно. Дай ми картата!

Бианка отиде до раклата с красиво извита предна част. Взе порцелановата статуетка и извади от кухината й навита хартийка.

— Почеркът е примитивен — каза тя — но мисля че се чете. — Едва сдържаше ликуването си. — Моят скъпоценен Ейб е прекарал само два дни и една нощ, но ще мине и още една нощ, докато се добереш дотам. Той беше твърдо решил да се позабавлява с нея. Предполагам, че е имал достатъчно време. За нея това няма да е кой знае какво изпитание! Впрочем, не се ли питаш как така се е съгласила да тръгне с него? Защо не се е развикала? Гостите бяха все пак само на стотина крачки от реката!…

Клей направи крачка към нея, но замръзна на мястото си. Ако направи едничка крачка още, ще я удуши! Съвестта му положително нямаше да го мъчи, но бе сигурен, че тази жена е в състояние да изпълни заплахите и след смъртта си. Той се завъртя на пета и напусна стаята, стиснал в шепа навитото листче.

Бианка застана на прозореца, видя го как се спусна с бързи крачки към кея. Триумф! Показа му коя е! На всички показа коя е! Баща й се смееше като я видя да събира багажа си за Америка.Подиграваше се, че Клей положително няма да се пръсне от мъка по нея, след като е женен за онази малка френска кобилка… Историята за разменените булки толкова му хареса, че я разказваше на всеки, който срещне, още преди Бианка да бе тръгнала. Сигурно още продължава да я разправя… Да забавлява хората за нейна сметка!Бианка стисна зъби. Знаеше много добре какво ще казват. Каквато майката, такава дъщерята!… Майка и приемаше в леглото си де що имаше мъж… Беше ужасно! Колко пъти Бианка бе слушала отвратителните шумове от спатията на майка си. И се беше зарекла никога да не позволи на мъж да я омърси с грубите си похотливи ръце.

Още като съобщи на баща си, че тръгва за Америка, и той каза същото — че крушата не пада по-далеч от дървото… Обвини я, че тича след онзи примитивен американец, нали точно такива харесвала изконната й майка. Как би могла да се върне сега в Англия, след като беше прекарала няколко месеца в дома на Клейтън Армстронг?! Да се прибере без халка на пръста и с куп пари — щеше да се върне в Америка точно така, както си пристигаше майка й от своите вечни отсъствия по цяла седмица. От хиляди мили разстояние тя вече чуваше подхилкването и виждаше красноречивите погледи на мъжете, подмятанията, че се знае как се печелят такива пари… Не!

Бианка дори тропна с крак. Ще бъде господарка на плантацията Армстронг, все едно как! Да, точно така! А след това ще покани баща си да я посети в Америка. Ще му покаже богатството си, мъжа си, отделните спални… Ще му докаже, че не е като майка си.

Бианка се усмихва победоносно. Да, ще видят те!…

— Не ти ли каза къде е закарана? — попита Уес щом Клей дойде до шалупата.

Клей вдиша високо ръка и показа картата.

— Каза ми. — Гласът му беше странно глух.

— Тази кучка! — изруга Уес. — Ама ти си за бой, с камшици трябва да те нашибат, задето домъкна това животно в Америка! И като си помисля, че за малко не се ожени за нея! Като се върнем и приберем Никол на сигурно място, натикай тази мръсница в трюма на някой кораб и отърви всички ни час по-скоро от нея!

Клей стоеше неподвижен, вперил мрачен поглед в реката. Остави се безропотно на тази канонада от ругатни. Какво би могъл да отговори? Как да му каже, че навярно все пак ще се ожени за Бианка?

— Клей! — подвикна Травис, изпълнен със съчувствие. — Случило ли се е нещо? Мислиш ли, че може да са й сторили нещо? Как се чувстваш, човече?

Клей извърна глава и Травис се изплаши от горчивината, изписана на лицето му.

— Как може да се чувства човек, който току що е продал душата си на дявола? — попита тихо той.