Никол

Клей я гледаше мълчаливо. Гледаше и се чудеше. Как е могъл да помисли, че тя прилича на Бет?!

— Ти каза, че ще ми отстъпиш доброволно имота си. Е, питам се сега, готов ли си да ми дадеш още нещо, за да я спасиш? Нека да ти обясня! Предполагам разбра вече, че имам братовчеди тук в Америка. Е, не са точно хора, с които да се похвалиш пред обществото, но са полезни, о, наистина страшно полезни. Този Ейб например е готов да направи всичко, което поискам.

— Къде я е закарал?

Бианка се усмихна подигравателно.

— И смяташ, че ще ти го кажа току така? След всичко онова, което ти ми причини? Ти ме унижи, ти злоупотреби с мене! Вися от месеци тук, чакам и чакам, докато ти най-безцеремонно мърсуваш с тая малка никаквица. Сега е мой ред да те накарам да чакаш… Та така, докъде бях стигнала? Да, за милите братовчеди, естествено. За няколко кокошки и говеда те са готови да сторят всичко, което им кажа. Всичко! Дори убийство.

Клей отстъпи още една крачка назад. Убийство. Тази мисъл още не бе минавала през главата му. Бианка се усмихна злъчно.

— Виждам, че постепенно започваш да разбираш. Хайде сега нека да ти кажа какво аз искам от тебе. Искам да бъда господарка на тази плантация. Искам ти да я управляваш, а аз да бера плодовете на твоя труд. Искам да се явявам в обществото като уважавана омъжена жена, а не като някакъв нежелан придатък, за какъвто ме сметнаха на празненството у Бейкъс. Искам слугите ти да ми се подчиняват!…

За момент тя се обърна на другата страна и замълча. А когато го погледна отново, добави много, много тихо:

— Чул си за Френската революция. Непрекъснато ми навират в носа какви били роднините на моята бивша слугиня… Мисля, че повечето й близки са били обезглавени. Тълпата там още лови аристократите, още търси кого да завлече на гилотината… — Бианка направа кратка пауза. — Този път Ейб я закара само на някакъв остров всред блатата на Вирджиния, но следващия път ще я качи на един кораб и ще я върне обратно във Франция… — Двойницата на Бет се усмихна — И не мисли, че можеш да я отървеш, даже и да премахнеш Ейб. Имаме и други роднини, всичките са готови да помагат… Само ако съм да падне от главата ми, ще върнат Никол във Франция!

Сякаш някой го ритна с всичка сила в корема. Клей се олюля на зад и се строполи в едно кресло. Гилотината! Пред очите му изведнъж изникна цялата онази ужасна история за дядото на Никол, за главата му, набучена на копие… Как се бе вкопчила в него, когато бурята върна отново спомена за нейното минало!… Трябва да я спаси Да направи всичко възможно тя никога да не изпита отново този ужас.

Клей се надигна решително. Ще я отведе оттук, ще бди над нея никога няма да я изпуска от погледа си…

Но изведнъж осъзна колко безнадеждна е тази мисъл. В дома на Елън я бе оставил самичка само за два часа… Нима тя ще трябва да живее като затворничка? И само миг невнимание… Какво? Мъртва? Ужасно! По-страшно от всичко, което е преживяла досега. Няма да допусне това. Нито една погрешна крачка, която би могла да я изложи на смъртна опасност!…

Той промени тона. На всяка цена трябваше да се разбере с Бианка:

— Мога да ти дам огромна зестра. Ще бъдеш най-изгодна партия.

Бианка изсумтя.

— Ти наистина не разбираш нищо! В Англия аз ще бъда не добра партия, а една опозорена жена. Всеки ще каже, че си предпочел да платиш, за да се отървеш от мене. Мъж може и да си намеря, но този мъж само ще ми се подиграва. Не това искам аз от живота.

Клейтън стана и без да иска прекатури креслото.

— Но какво ще получиш, ако се оженя за тебе? Знаеш, че само ще те мразя. Това ли искаш от живота?

— Една жена предпочита да бъде мразена, отколкото осмивана. В омразата поне има известна доза респект. Всъщност аз съм уверена, че от нас с тебе ще се получи изключителна двойка. Аз ще ръководя домакинството ти, ще приемам гостите ти. Мога да организирам великолепни приеми. Ще бъда изрядна съпруга. Поне никога няма да можеш да се оплачеш, че съм ревнива! Щом плантацията върви добре, свободен си да правиш каквото искаш, в това число да ходиш и с други жени. — Тя цялата потръпна. — Стига да не се доближаваш до мене.

— Мога да те уверя, че от това няма защо да се страхуваш. Няма опасност някога да се докосна до тебе!

Бианка се усмихна:

— Ти го казваш като обида, но аз не го възприемем така. Нямам нужда да ме докосваш нито ти, нито който и да е друг мъж.

— А какво ще стане с Никол?

— Точно на това искам да се върна. Ако се ожениш за мене, нищо няма да й се случи. Съгласна съм дори да си остане в мелницата, ще можеш да я посещаваш и да удовлетворяваш… животинските си страсти. Сигурно и двамата умирате да се… чифтосвате!

— Каква гаранция ще имам, че някой от братовчедите ти няма да я нападне посред нощ, след като се оженя за тебе?

Бианка присви очи, преценявайки отговора си.

— Гаранции не мога да дам. Без гаранции ти ще се придържаш по-стриктно към нашето споразумение. Никога няма да си сигурен какво може да й се случи.