Никол

Айзък почисти тенджерата, след като бяха изяли и последните късчета рагу от заешко месо с печени ябълки. Сложи я настрана и се облегна вън на колибата, изпънал крака в тревата пред себе си. Бедрото му, превързано с нова чиста превръзка от фустата на Никол, Продължаваше да кърви с пулсираща болка. Той затвори очи и вдигна лице към слънцето. Около малкия остров се носеха душни изпарения, миришеше на гниещи растения, водата гъмжеше от отровни змии. Нямаше никаква надежда да ги спасят… Но Айзък изобщо нямаше желание да напусне този остров. През последните два дни се беше хранил по-сито и по-вкусно и от дома, въпреки че Никол разполагаше само с тази изкривена тенджера за готвене. А можеше и да почива — нещо съвсем непознато в живота му.

Той се усмихна, долавяйки шума от роклята на Никол. Отвори очи и й кимна. Тя бе отпрала дантелите от фустата си и бе пристегнала като с шнур разкъсаната си рокля. Айзък не можеше да се начуди на тази жена. През целия си живот бе мислил, че дамите от големите къщи са безполезни същества, но Никол… Тя не се беше уплашила, когато се бореха двамата е Ейб с ножа… А след като го превърза си заспа най-спокойно.

На сутринта бяха установили, че пантите на вратата са от дебела кожа. Никол използва ножа на Ейб, за да среже гьона, докато Айзък натискаше с всички сили вратата. Промъкнаха се навън и тогава На кол измайстори от панделките на роклята си примка и успя дори да хване зайче. Да се чудиш и маеш откъде е научила тези неща! Никол само се засмя и каза, че дядо й я е учил как се правят примки…

— По-добре ли си? — попита Никол и му се усмихна. Косата й падаше гъста и лъскава чак до кръста.

— Да… Само че… Не искаш ли да си поговорим малко?

Никол се засмя и седна до него.

— Гледам, не те е страх — каза Айзък. — Всяка друга жена би пукнала от страх на такъв остров.

Никол се позамисли.

— Знаеш ли, чувствата са много относително нещо. Беше време, когато изпитвах ужасен страх. В сравнение с онези дни, този остров ми се струва истински рай! Имаме вода за пиене, имаме храна, още не се е застудило, а щом кракът ти се подобри, ще можем да напуснем острова.

— Сигурна ли си? Ти не погледна ли водата?

Никол се усмихна:

— Змиите не могат да ме уплашат. Само хората са страшни.

Думите й като че го прободоха право в сърцето. Дори и не беше питала защо той и Ейб са я отвлекли! Ами че тя можеше да го остави да му изтече всичката кръв! Точно това си заслужаваше.

— Защо ме гледаш така особено? — попита Никол.

— Мисля, какво ли ще стане, когато се върнем…

Никол усети как я прониза радостна тръпка. Клей!… — помисли си тя. Да, ще намери някой добросъвестен управител за мелницата и ще се пренесе отново при Клей… Ще живее отново с него и е близнаците, както преди месеци… само че сега няма да я има Бианка, за да застане между тях.

Мислите й се върнаха отново към Айзък.

— Предполагам, че ти не би искал да се върнеш вкъщи. Ако желаеш, би могъл да работиш при мене в мелницата. Сигурно ще имаме нужда от още един човек.

Айзък се изчерви.

— Как можеш да ми предлагаш работа след всичко, което ти причинихме?

— Аз зная само, че ти ми спаси живота.

— Но нали аз те довлякох тук? Ако не бях аз, никога нямаше да изживееш този ужас с брат ми…

— Не е вярно, и ти също знаеш, че не е така. Ако ти бе отказал на Ейб да му помогнеш, той щеше да си намери друг човек или щеше сам да ме докара тук. И тогава какво щеше да стане? — Никол сложи ръка на рамото на момчето. — Много съм ти задължена. Най-малкото, което мога да направя, е да ти предложа работа.

Айзък я гледа дълго и мълчаливо. Виждаше се, че мисли напрегнато.

— Ти си дама. Истинска дама — заключи най-сетне той. — Мисля си, че сега, след като те познавам, животът ми ще се промени. Към по-добро…

Никол му се усмихна.

— А вие, благородни господине, ще бъдете достоен мой придворен, вие се държахте безупречно!

Той гледаше как слънцето хвърля отблясъци в дългите й коси. Усмихна се на шегата и, чувстваше се по-щастлив от когато и да било досега.

Изведнъж Никол скочи.

— Какво беше това?

Айзък остана неподвижен, вслушвайки се.

— Подай ми ножа! — прошепна той. — А ти се скрий. Влез в тинята и се покрий отгоре с жабуняк. Никой няма да те види… Каквото и да става, не се показвай. Аз ще ти кажа кога…

Никол му се усмихна приятелски предано. Изобщо не възнамеряваше да го послуша и да го остави сам, с тази негова рана на бедрото. Да го изостави на онези, които сега бавно се промъкваха към тях! А и за нищо на света не би могла да се потопи в тази отвратителна смрад. Тя подаде ножа на Айзък. Но когато му подаваше ръка да се изправи, момчето я отблъсна:

— Тръгвай!

Никол се промуши зад върбите, които растяха по брега на острова и се запромъква на пръсти към мястото, откъдето бе чула прокрадващи се стъпки…

Първо видя Травис, веднага позна широката му набита фигура. Гърбът му изведнъж изчезна от погледа и, скрит от завесата на собствените й сълзи. Бързо избърса очи. Да, Травис пропълзя някъде напред…