Никол

— Не е възможно да ги забравя, след като ти не пропускаш случай да ги споменеш. А сега изчезвай, имам работа! — Той я погледна над счетоводните си книги, видя я как вирна брадичка и излетя от кантората като буреносен облак.

Вратата се хлопна зад нея и Клей си наля чаша бренди. Не можеше да я понася! Беше му дошла до гуша. Това бе навярно най-ленивото създание, което някога бе срещат. По цял ден не правеше нищо друго, освен да ругае прислужниците, че не изпълнявали нарежданията й. Отначало Клей се опита, макар и неохотно, да ги прикани да й служат, но скоро се отказа. Какво му трябваше да се меси!

Излезе от кантората и тръгна към конюшните да оседлае коня си.

Вече два месеца беше с тази истинска вещица. Всеки божи ден се опитваше да си припомни благородните си подбуди — че търпи всичко това само за да спаси живота на Никол… Но всичко си има граници, дори и само измъчването! Бе имал много време да премисли всичко. Сега вече му се струваше, че е измислил някаква, макар и несигурна, възможност да се спаси от злите попълзновения на тази изнудвачка! Ще напусне Вирджиния с Никол. Това е. Ще издебнат момент, когато отсъствието им няма да бъде забелязано веднага, и ще тръгнат с коне на Запад. Край Мисисипи раздавали земя на преселници. Струваше си да види човек как е там — и реката, и земята.

За едно нещо Бианка имаше пълно право: за по-малко от година тя би фалирала. Може да се уреди Травис да изкупи плантацията, след като Бианка докара сметките на червено… И тогава вече Травис и Уес биха могли да принудят Бианка да напусне страната. Клей трябваше само да има грижата Никол да не попадне в ръцете на тази ужасна жена.

Насочи коня си към реката. От комина на къщата й се виеше дим. Отначало той странеше от нея, струваше му се, че не би могъл да понесе мъката да я вижда. През изминалия месец често заставаше на хълма, за да наблюдава тайно какво се върши оттатък. Жадуваше да иде при нея и да поговорят. Но не можеше да го направи, преди да има някакъв план. Сега вече можеше да предложи нещо.

В небето се завъртяха леки, огромни снежинки. Докато се взираше в отвъдния бряг, Клей дочу удари на чук. Различи някакъв мъж на покрива на мелницата, който пререждаше плочите.

Клей слезе от коня и го плесна силно по задницата — изгледа как животното препусна назад към конюшнята си. След това слезе до гребната лодка и се отправи към другия бряг.

Усмихнат, вперил очи към покрива, той се пресегна, взе чук от сандъка е инструменти, оставен до стълбата, и се покатери на покрива. Уесли го изгледа ококорено, засмя се и му протегна мълчаливо шепа пирони. Клей поставяше бързо, като машина острите пирони и ги набиваше в летвите. Беше му приятно да се позанимае с физически труд след безконечните пререкания с Бианка.

Вечерта вече настъпваше, когато двамата мъже се смъкнаха по стълбата потни и уморени. Приятна умора, да поработиш рамо до рамо с приятел…

Влязоха в мелницата — беше топло, очакваше ги чебур с вода. Навън снегът ставаше все по-гъст.

— От доста време не си се мяркал! — В гласа на Уесли имаше укор.

Клей не отговори. Свали ризата си и почна да мие лицето си.

— Джени казва, че седмици вече Никол всяка нощ плаче насън. Но това навярно не те засяга. Нали си имаш тази дебела двойница на Бет.

Клей го изгледа.

— Позволяваш си да съдиш за неща, които не знаеш.

— Ами ето сега възможност да ги узная, та дано разбера шантавото ти поведение.

Клей продължи да бърше лицето си безкрайно дълго.

— Цял живот се знаем с тебе, Уес. Направил ли съм някога нещо, което да ти даде повод за такава враждебност към мене?

— Досега не си. Дявол да го вземе, Клей! Та тя е едно красиво момиче, добросърдечно, любезно…

— Не е необходимо ти да ми го казваш — пресече го Клей. — Да не мислиш, че по своя воля страня от нея? Не ти ли е минавало през ум, че може да има някои неща, които не са в моя власт?

Уес го погледна мълчаливо. Беше приятел на Клей, би трябвало да му има повече доверие. Той сложи ръка на рамото му.

— Защо не влезеш? Никол обеща да опържи няколко шарана. Представяш ли си как ще се зарадват близнаците като те видят?

— Ти изглежда често гостуваш тук — каза Клей хладно.

Уесли се ухили:

— Ето така вече започваш да ми харесваш! Така е, драги! Ако ти не се грижиш за нея, друг ще го направи.

Клей се обърна, излезе от мелницата и тръгна към къщата. Не бе идвал тук откакто доведоха с Травис Никол. Не бе пристъпил още прага, и го лъхна топлотата, която цареше в този дом. Не беше само топлината, лъхаща от огромното огнище. Имаше нещо неуловимо, което човек усещаше не с кожата, а с душата си.

Последните лъчи на зимното слънце блестяха през току-що измитите прозорци. Мебелировката бе оскъдна — повечето мебели Клей позна, беше ги изпратил преди месеци от собствения си таван. Съдовете, наредени в шкафа, бяха нащърбени и пукнати — нямаше две еднакви чаши или чинии. И въпреки това, Клей бе готов в същия този миг да замени красивия си дом с това простичко жилище.

Джени се бе навела над тигана с врящо олио и обръщаше рибата. Близнаците бяха вперили очи, сякаш наблюдаваха най-интересното нещо на света.