Никол

Той закачи здраво веригата към вратата, в която бе запрегнат огромния черен жребец. Копитата на коня се забиваха дълбоко в почвата, разхвърчаха се големи късове земя и чимове. Конят продължаваше да тегли, приклекнал от тежестта. Най-сетне пънът се разкърти и бавно поддаде.

Клей взе брадвата да изсече тънките коренища, които все още крепяха като въжета пъна, след това подвикна на коня да тегли още малко. Въздъхна с облекчение, откачи веригата и натири животното към отсрещния слог.

— Отлична работа! — обади се самотният ездач. — Истинско представление, все едно че си на театър във Филаделфия! Само дето краката на танцьорките там са по-хубави от твоите.

Клейтън вдигна очи ухилен:

— Уесли! Къде се губиш? Не съм те виждал цяла вечност. Какво става с тютюна ви?

Уес Станфорд слезе от седлото и се протегна. Беше по-нисък от Клей, но цялото му тяло излъчваше сила — и от широките плоски гърди, и от мускулестите бедра. Имаше гъста кестенява коса и тъмни очи, вечно засмени. Той само сви рамене:

— Нали го знаеш Травис! Мисли си, че целият свят се върти само около него. И си викам, нека пък да го оставя малко сам, та да видим как ще се оправи с беритбата.

— Да не сте се счепкали пак нещо?

Уесли се ухили:

— Травис е в състояние да започне да обяснява и на дявола как да си подреди пъкъла!

— Но да знаеш, че дяволът като нищо ще го послуша!

Двамата мъже се разсмяха. Дългогодишните съседи вече се бяха сприятелили. Сближиха се, защото и двамата бяха по-малките момчета в семейството. Клейтън винаги бе стоял в сянката на Джеймс, докато Уесли постоянно трябваше да се бори с Травис: не беше лесно да имаш такъв брат.

— Какво се пънеш сам с тия корени? Да не си го закъсал с хората си?

— Нещо много по-лошо — отвърна Клей, извади кърпа и избърса плувналото си в пот лице. — Закъсах го с жените.

— Охо! — засмя се Уес. — Тия проблеми най ги обичам. Хайде, разказвай! Донесъл съм нещо за пиене и имаме цяла нощ време.

Клейтън седна на земята, опрял гръб на едно дърво. Пое от Уес стомната с ръжена ракия и покани приятеля си да седне до него.

— Само като си помисля какво ми дойде до главата, не ми е ясно как издържам.

— Като имам предвид, че през онова сухо лято ти изгоряха три сайванта с тютюн и измряха кажи-речи половината ти говеда, това сега трябва да е къде-къде по-страшно — погледна го изучаващо Уесли.

— Онова нищо не беше. Тогава поне можех да си спя нощем.

— Господи! Я най-напред пийни една яка глътка н казвай къде те стяга чепикът.

Но Уес реши, че не било чак толкова лошо това, дето решил да отвлече Бианка и да я обвърже завинаги е моряшко венчило.

— И какво стана като пристигна?

— Тя изобщо не пристигна. По-право, не пристигна тогава с Джени и пощенския кораб.

— Ама нали каза, че си платил на капитана за бракосъчетанието’?

— Платих му. И той наистина си е свършил работата, но не с Бианка. Похитителите отвлекли друга жена…

Уес зяпна. Трябваше му малко време да се окопити.

— Искаш да кажеш, че отиваш да посрещнеш булката си и откриваш, че са те оженили за някаква, дето изобщо не си й виждал очите?

Клейтън кимна отчаяно и Уесли, все още опулен от изненада, надигна стомната.

— Откъде са я намерили тая вещица?

Клейтън поклати отрицателно глава, отпусна се назад, вперил очи в небето.

— Не, нежничка една. Французойка. С черна коса… И една уста — самото изкушение… Като я погледнеш, да се изпотиш и под ноктите; Само като прекоси стаята…

— Попреувеличаваш май, стига да не е някоя глупачка, искам да кажа.

— Нито едното, нито другото. Образована, интелигентна. Близнаците пощуряха по нея. Няма човек в плантацията, който да не я обожава

Уесли пийна още една глътка.

— Е, и какво му е тогава на проблема? Така я описваш, че да не повярва човек. Какво й е дефектното?

— Чакай, чакай, не съм свършил още. — Клейтън потърси отново подкрепа в стомната с ракия. — Като разбрах, че са ме оженили за чужда жена, взех че писах на Бианка в Англия и й обясних всичко…

— Бианка е жената, за която фактически искаше да се жениш, така ли? Тя как го прие? Не ми се вярва да се е зарадвала много, че си се оженил за друга.

— Дълго време не се обади никаква, изкарахме доста време с Никол, която фактически ми е съпруга…

— Ама още не ти е жена, нали разбираш какво имам предвид?

— Точно така. Разбрахме се да анулираме брака, но е нужен свидетел, че е била накарана насила да се венчае. А единственият ни свидетел сега е с кораб на път за Англия.

— Ау-у! Излиза, че си бил принуден да правиш компания на една сладка, очарователна жена. Горкичкият! Животът ти трябва да е бил истински ад!

Клейтън не обърна внимание на подигравателната забележка на приятеля си.

— Постепенно започнах да разбирам какво бижу е Никол и реших да съм наясно с нея. Казах й, че ако Бианка реши, след като получи писмото ми, че не желае да има нищо общо с мене, ще си остана женен за Никол. Все пак Бианка имаше по-големи права, не е ли така?

— Да, мисля, че така е редно.