Никол

Никол все още гледаше в отворената врата. Би се примирила с поражението си, ако беше загубила от жена, която обича Клей. Но й беше болно да го вижда с Бианка. Рано или късно той щеше да осъзнае какво представлява и тогава ще настъпи истинска трагедия.

В стаята нахлуха с индиански викове близнаците.

— Коя беше тази тлъста дама? — попита Алекс.

— Алекс — скара му се Никол — не се говори така! — Но строгостта й рухна пред веселия смях на Джени и Никол едва прикри усмивката си. — Да, Алекс, не бива да наричаш една дама тлъста.

— Дори и когато е тлъста, така ли?

Джени се разкудкудяка толкова гръмко, че Никол реши да не обсъждат повече килограмите на Бианка.

— Тя е гостенка на чичо Клей — каза тя.

Близнаците размениха съзаклятнически погледи, обърнаха се на пета и излетяха отново навън.

— Какво ли са наумили тия деца? — почуди се Джени.

— Може би искаха да бъдат представени. Откакто Елън Бейкъс ги научи да се запознават и да се държат като възпитани хора, не пропускат възможността да се кланят и подклякват.

Джени и Никол размениха погледи и мълчаливо излязоха от къщата — не искаха близнаците да досаждат на Бианка.

Стигнаха до реката точно навреме, за да видят как Алекс прави вежлив поклон пред Бианка. Бяха застанали на края на малкия кей. Бианка бе явно приятно изненадана от вежливостта на близнаците, макар че личицата им, пък и дрехите им бяха доста мръсни. Манди бе застанала до брат си с горда усмивка.

Изведнъж Алекс изгуби равновесие, политна и за да не падне от кея, се пресегна и хвана за най-близкия предмет, който можеше да му даде опора — роклята на Бианка. Платът изпращя и роклята се отпра по шева на високата талия.

— Проклето малко животно! — изписка Бианка и преди някой да се усети, зашлеви яко момчето по лицето.

Малкият я пусна и размаха ръце в напразни усилия да се задържи на ръба на мостика, но политна и плесна по гръб във водата. Никол не разбра как нагази до колене във водата, но малкият изплува и се ухили на ужасения й вид. След това спокойно заплува като кученце към брега.

— Чичо Клей каза, че никога не бива да се плува с обувки — каза Алекс и седна на брега да развързва връзките на обувките си. Той кимна на Никол, която все още стоеше като вцепенена във водата.

Най-сетне Никол се усмихна и излезе на сухо. Сърцето й все още биеше лудо от картината на потъващото във водата дете.

Докато Джени и Никол се занимаваха с Алекс, Манди погледна намръщено едрата жена до себе си. Тази дебелана удари брат й! Тази проклета дебелана! Детето се засили, с всички сили блъсна Бианка с тялото си и бързо отскочи назад.

Викът на Бианка накара всички да се обърнат към нея. Тя падна тежко и бавно, като пълен чувал. Изглеждаше напълно безпомощна, като че нямаше никаква съпротивителна сила. Пълничките й ръце се вкопчваха отчаяно в празното, търсейки някаква опора. Когато плясна във водата, вдигна цял фонтан. Мокра от пръските, Манди погледна брат си триумфиращо. Джени отново избухна в своя кудкудячещ смях.

— Престанете! — извика Никол, но гласът й се удави в дивите крясъци на близнаците. Тя бързо мина от другата страна на кея, а децата я последваха пощурели от радост.

Бианка се надигна бавно — водата стигаше едва над коленете й, чудно как бе успяла да потъне цялата. Русата й коса висеше на тънки кичури около лицето й — нищо не бе останало от къдриците, така изкусно навитi от гореща маша. Прогизналата тънка рокля бе полепнала по тялото й, все едно че бе гола. Сега Никол видя, че Бианка е напълняла много повече, отколкото й се бе сторило първоначално. По бедрата и ханша й се бяха образували саламчета.

— Защо казваш, че не е тлъста? — обади се Алекс гордо.

— Какво стърчите? Помогнете ми да изляза! — изкомандва Бианка. — Краката ми са затънали в тинята.

— По-добре да повикаме неколцина мъже — предложи Джени подигравателно. — Сами няма да можем да измъкнем този кит!

— Млъквай, моля те, Джени! — обади се Никол, отиде до гребната лодка и взе едно от веслата. — Ето, Бианка, хванете се здраво и ние с Джени ще ви изтеглим на брега. — А после тихичко добави към Джени: — Тя не понася мъже.

Джени хвана греблото с готовност:

— Мене ако ме питат, тази жена не понася преди всичко себе си.

Издърпаха сравнително лесно Бианка от тинята. Когато най-после застана на брега, от гората изникна Роджър — явно бе наблюдавал скрито сцената. В очите му проблясваха присмехулни искрици, докато помагаше на Бианка да се качи в лодката, за да я отведе на отсрещния бряг.

ДЕВЕТА ГЛАВА

Клей се потеше и пъшкаше около огромния дънер. Точно успя най-сетне да прекара веригата през коренищата, когато забеляза самотния ездач, който препускаше към него. По-малко от час и слънцето ще залезе. Започнал бе работа призори, чувстваше се уморен, цялото тяло го болеше — не беше само от днеска, цяла седмица вече се изтрепваше от работа.